Бил толкова заслепен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис. Когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.

– Защо плачеш? – попитали ореадите.

– Плача за Нарцис – отвърнало езерото.

– О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те. – В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.

– Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.

– Та кой друг би могъл да знае това по добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?

Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
– Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всeки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота…

Оскар Уайлд