Петко Каравелов – когато смели и достойни мъже са управлявали България

magnifisonz.com /

Петко Стойчев Каравелов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов.

Петко Каравелов оставя името си в историята като виден общественик, мъдър и изключително честен политик и държавник.

За него финансистa и банкер Атанас Буров казва: „Това е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка”.

В съдбоносни моменти от новата история на България нему се пада да изиграе главната роля в драматичните събития. Именно Петко Каравелов отстоява делото на Съединението и ръководи страната по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Успешният завършек на тези начинания разнася името на България из цяла Европа и утвърждава международния престиж на младата ни държава.

Произход и образование

Петко Каравелов е роден на 5 април (24 март стар стил) 1843 г. в Копривщица в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век, като според различни сведения неговият основоположник хаджи Стойчо произлиза от Златишко или от Костурско.Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски род Доганови, а по майчина линия – от Чалъкови. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца – четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария (майка на Рашко Маджаров).

Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, но през 1856 година баща му го изпраща в Енос, където да чиракува за абаджия при негов приятел. Там той учи в гръцкото училище и през 1858 година му предлагат стипендия, за да продължи образованието си в Атина, но баща му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров, Петко Каравелов заминава за Москва, където вече учи по-големият му брат Любен. След две години подготовка той постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, но след три години следване напуска и започва да учи право, дипломирайки се успешно.

Политическа кариера

След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880 – 1881). Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883 – 1884).

Петко Каравелов е председател на радикалното крило на Либералната партия. Влиза в състава на първото либерално правителство на Драган Цанков като министър на финансите.

На 28 ноември 1880 г. с Указ №735 княз Александър І Батенберг (1879-1886) го назначава за министър-председател. Той съставя кабинет от умерени и крайни либерали. Същевременно Каравелов е министър на финансите и управляващ правосъдието.

Това правителство управлява до 27 април 1881 г. То продължава активната законодателна дейност, но допуска грешки при разрешаването на поземлените въпроси. Стремежът му да води независима политика обтяга отношенията с Турция и Великобритания.

Князът, който е против либералите и Търновската конституция, като се възползва от смъртта на руския император Александър ІІ, на 27 април 1881 г. извършва държавен преврат и сваля правителството на Петко Каравелов и възлага на ген. Казимир Ернрот да състави служебен кабинет.

Установява се така наречения „Режим на пълномощията“. Конституцията е отменена. Петко Каравелов е принуден да емигрира в Източна Румелия. В Пловдив работи като гимназиален учител, после става кмет за периода 1881 – 1883 година. Там той укрепва Либералната партия, която играе важна роля за подготовката и реализацията на Съединението.

В същото време в Княжеството между консерваторите на княз Батенберг и либералите се постига споразумение за поправки в Конституцията, а Драган Цанков поема министър председателския пост през септември 1883 г. Крайните либерали искат пълното възстановяване на Търновската конституция.

Петко Каравелов се завръща в София. На проведените на 27 май 1884 г. парламентарни избори радикалните либерали печелят впечатляваща победа и Петко Каравелов е избран за председател на ІV-тото ОНС. На 29 юни той става отново министър-председател за периода 1884-1886. Същевременно е министър на финансите, управляващ Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и Министерството на вътрешните работи. Неговото правителство успява да стабилизира финансите, строи железопътни линии, усъвършенства образованието чрез създаване на нови училища.

Вторият мандат на Петко Каравелов е свързан най-вече със Съединението между Източна Румелия и княжество България, извършено на 06 септември 1885 г. Министър-председателят, князът, политиците и народът се обединяват около това дело. Веднага е обявена мобилизация за защита на Съединението. Каравелов умело лавира между западните държави и Русия. Силите свикват в турската столица посланическа конференция на 24 октомври 1885 г. Сръбският крал Милан  обявява война на България на 02 ноември 1885 г.

Петко Каравелов се оказва първият министър-председател след Освобождението, принуден да води война. Той, заедно с министрите, княза и военните, се справя блестящо. Скоро след героични сражения при Гургулят, Три уши и Сливница сърбите са отблъснати и Съединението е защитено достойно.

На 24 март 1886 г. в двореца Топхане в Цариград Великите сили подписват окончателно  спогодбата за признаване на Съединението. Това е голяма победа на младата българска държава.

През лятото на 1886 г. обаче в България настъпва нова политическа криза. На 09 август група офицери извършват държавен преврат, свалят княза и го отвеждат в Русия. Петко Каравелов също насилствено е свален от власт. Но скоро военните отново го обявяват за министър-председател на кабинет на националното спасение. Петко Каравелов се заема да намери изход от кризата, но е принуден след 5 дни да предаде властта на Стефан Стамболов.

На 26 август 1886 г. Александър І Батенберг абдикира окончателно и назначава регентство в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и подп. Сава Муткуров. След изборите за ІІІ ВНС за избиране на княз Фердинанд Сакскобурготски Петко Каравелов подава оставка и минава в опозиция. Като привърженик на Русия при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) той е преследван и съден на два пъти през 1887 и 1891 г. попада в затвора. Амнистиран е от правителството на д-р Константин Стоилов през 1894 г.

Петко Каравелов се връща на политическата сцена през 1894 г. като народен представител в VІІІ – ХІ ОНС. През 1896 г. той основава  Демократическата партия, която на изборите през 1901 г. се оказва трета политическа сила. Петко Каравелов съставя кабинет от демократи и прогресивнолиберали и управлява страната от 20 февруари до 22 декември 1901 г. Той е същевременно министър на финансите и управляващ Министерството на народното просвещение.

Партиен лидер

 

Гробът на Петко и Екатерина Каравелови зад църквата „Свети Седмочисленици“ в София

През 1896 основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия.

Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“. Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *