magnifisonz.com /

Толкова е хубаво
да станеш сутрин
съвсем сам
и да не трябва да казваш на някого,
че го обичаш,
когато не го обичаш
вече.

Ричард Бротиган  е американски поет, текстописец и писател на произведения в жанра черна комедия, пародия и сатира. Той е един от ярките представители на контракултурата от 60-70-те години на 20-ти век.

• Винаги съм искал да напиша книга, която да завършва с думата „майонеза“.

• Чудя се дали това, което публикуваме сега, си заслужава изсичането на дървета за хартията, на която го печатаме.

• Аз съм в непрекъснат процес на мислене за нещата. Аз мисля за нещата по тридесет или четиридесет години, преди да ги напиша.

• Странно е колко прости неща стават в живота, докато ние ставаме все по-сложни.

• Вероятно най-близките до съвършенство неща са огромните абсолютно празни дупки, които астрономите откриха наскоро във Вселената. Ако там няма нищо, как би могло да бъде погрешно?

• Всички ние имаме място в историята. Моето са облаците.

• За жалост на света има предостатъчно мъка да напои Сахара.

Ричард Гари Бротиган е роден на 30 януари 1935 г. Такоума, Вашингтон, САЩ, в семейството на Бърнард Бротиган и Лулу Кео, фабричен работник и сервитьорка, които се развеждат преди раждането му. Остава с майка си и има две сестри и брат от различни пастроци. Семейството му е много бедно и се мести от място на място по северното крайбрежие на Тихия океан. През 1944 г. семейството се установява в Юджийн, където той завършва през 1953 г. с отличие гимназия „Удроу Уилсън“. Прави опити да пише още от 12 годишен. В гимназията пише за училищния вестник и през 1952 г. публикува в него първото си стихотворение.

След завършване на гимназията се премества при приятеля си Питър Уебстър за една година, а после се премества в Сан Франциско. В края на 1955 г., след кавга с любимата, хвърля камък и чупи стъкло на полицейски участък и е изпратен, с диагноза параноидна шизофрения и клинична депресия, на двумесечна шокова терапия в психиатрична клиника в Портланд – същата, в която по-късно Милош Форман снима „Полет над кукувиче гнездо“. В болницата пише първата си новела, която не е публикувана.

След лечението си за кратко се връща при семейството си, след което се преселва в Северна Калифорния, където тогава живеели битници и прецъфтявал т. нар. „Ренесанс на Сан Франциско“. Живее в една от първите хипи-комуни – „Биг Сур“. В Сан Франциско се движи сред ъндърграунда сред битници и хипита, участва в поетични клубове и пише стихове и проза, издавани в незначителни тиражи от второразредни издателства. Среща се с Алън Гинсбърг и Лоурънс Ферлингети и е повлиян от ценностите на Бийт поколението.

Първата му стихосбирка „The Return of the Rivers“ (Завръщането към реките) е публикувана през 1957 г. На 8 юни 1957 година се жени за Вирджиния Дион Адлер, с която през 1960 г. имат дъщеря – Йоанта Бротиган. Поради неговия алкохолизъм и депресия, те се разделят през 1962 г., а бракът им е прекратен през 1970 г.

През лятото на 1961 г., докато живее на къмпинг в южната част на Айдахо със семейството, пише първите си романи „A Confederate General from Big Sur“ и „Trout Fishing in America“ (На риболов в Америка). Първият от тях е издаден през 1964 г. но няма търговски успех. Книгата му „На риболов в Америка“ е издадена през 1967 г. и веднага става международен бестселър и литературен кумир на хипитата. До края на 60-те публикува още 4 поетични сборника и романа „In Watermelon Sugar“ (В динена захар).

През 1973 г. купува малко ранчо в щата Монтана, и разделя живота си между Сан Франциско и Монтана. Пише поезия и експериментира в различни литературни жанрове. Прави няколко пътешествия в Европа и Япония, където се запознава с философията на дзенбудизма.

От този период са три поетични сборника, романите му „Абортът. Исторически роман“, „Чудовището Хоклайн. Готически уестърн“, „Уилард и неговите кипящи трофеи: Перверзна мистерия“, „Едно сомбреро падна от небето: Японски роман“, „Мечтата за Вавилон: Детективски роман“ и сборникът с разкази „Отмъщението на тревата“.

Популярността му спада в края на 70-те паралелно с края на епохата на хипитата, а той страни от обществото. Влиянието на източното учение намира място в романите му „Експресът Токио-Монтана“ и „Едно сомбреро падна от небето: Японски роман“.

След излизане на романа му „Експресът Токио-Монтана“ участва в рекламно турне из страната и след това води курс по писателско майсторство в университета на щата Монтана.

През 1976 г. се среща с Акико Йошимура в Токио. Двамата се женят на 1 декември 1977 г. в Монтана, но през декември 1979 г. се разделят.

Ричард Бротиган се самоубива на 16 септември 1984 г. в Болинас, Калифорния, където има стара къща, купена преди време. Предполага се, че за самоубийството му изиграват роля алкохолизмът, отрицателната критика на романа му „За да не отнесе вятърът всичко това далеч“ и разрива в отношенията с дъщеря му. Последният си роман „Нещастната жена: пътешествието“ е завършен през 1983 г., но е публикуван през 1995 г. във Франция.