magnifisonz.com / 

Йосиф Александрович Бродски е руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1987 година.

Бродски е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция.

Бродски научава английски и полски и развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1957 г. Без формално образование, по-късно той признава, че е взимал книги отвсякъде, включително от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която нарича някои негови стихове „пленяващи“.

През 1964 г. той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.

 

Реч пред випускниците на Мичиганския университет през декември 1988 година.

„Моя таен доклад” наричал иронично Йосиф Бродски речта си пред випускниците на Мичиганския университет през 1988 година. Така наречената „реч на стадиона” не била публикувана в продължение на седем години – тя била определена като „неуместна” и „политически некоректна”, в нея някои съзрели „реакционерство” и дори „расизъм”. Това е първата й публикация без цензура:

„Животът е игра с множество правила, но без рефери. Ние се научаваме как да играем, по-скоро наблюдавайки, отколкото правейки справки в някаква книга, включително Светото писание. Затова не е чудно, че толкова много играят нечестно, толкова малко печелят и толкова много губят в тази игра.

Във всеки случай, ако това място – Мичиганският университет, Ан Арбър, щата Мичиган, е същото, което аз помня, можем с увереност да предположим, че вие, неговите випускници, сте още по-малко запознати с Писанието от онези, които седяха по трибуните преди 16 години, когато се осмелих за пръв път да стъпя на това поле.

За моите очи, уши и ноздри това място все още е Ан Арбър, то синее или поне изглежда като Ан Арбър, мирише като Ан Арбър (макар да трябва да призная, че във въздуха сега се усеща по-малко марихуана, отколкото по-рано, и това за момент смущава стария арбърец). Така че то наистина изглежда като Ан Арбър, където прекарах част от живота си – най-добрата, както ми се струва – и където преди 16 години вашите предшественици не знаеха почти нищо за Библията.

Когато си спомням за моите колеги, когато осъзнавам какво се случва с университетските учебни програми в цялата страна, когато си давам сметка за целия натиск, който така нареченият съвременен свят оказва върху младите хора, изпитвам носталгия към тези, които седяха на вашите столове преди повече от десет години, защото някои от тях поне можеха да цитират десетте заповеди, а други даже помнеха кои са седемте смъртни гряха..

Но как те се „разпоредиха” с тези скъпоценни знания впоследствие и доколко преуспяха в играта, нямам никаква представа. Само мога да се надявам, че в крайна сметка човек е по-богат, ако се ръководи от правила и табута, установени от Някой Съвършено Неосезаем, а не само от Наказателния кодекс.

Колкото до вас, най-вероятно, е рано да правите равносметка и доколкото преуспяването и приличното обкръжение са това, към което се стремите, няма да ви навреди да се запознаете с тези заповеди и грехове.

Те са общо 17 и някои от тях частично съвпадат. Разбира се, вие можете да възразите, че те принадлежат на едно вероучение със значителна традиция в насилието. И все пак, ако говорим за вяра, тази е най-търпимата, тя заслужава да я разгледате, макар и само затова, че тя е породила общество, в което имате правото да подлагате на съмнение или да отричате нейната ценност.

Но аз съм тук не за да превъзнасям добродетелите на една или друга конкретна вяра или философия, и не изпитвам удоволствие, както видимо мнозина, от възможността да подложа на нападки съвременната система на образование или вас, нейните предполагаеми жертви.

Първо, не ви възприемам като такива. Второ, в определени области вашите знания са неизмеримо по-големи от моите или от знанията на който и да било представител на моето поколение. Разглеждам ви като група млади, разумно егоистични души в навечерието на много дълго странстване.

Потръпвам при мисълта за това колко дълго е странстването и с какво бих могъл да съм ви полезен. Знам ли нещо за живота, което би могло да ви помогне или да има значение за вас, и ако знам нещо такова, има ли начин да ви предам тази информация?

Мисля, че отговорът на първия въпрос е „да” – не толкова защото на човек на моята възраст се полага да бъде по-хитър от всеки от вас в шахмата на съществуванието, а защото, по всяка вероятност, възрастният човек се е уморил от маса неща, към които вие се стремите. (Дори само тази умора е нещо, за което трябва да бъдат предупредени младите като за съпътстваща черта както на пълния успех, така и на пълното поражение. Знанието за това може да усили удоволствието от първото и да смекчи последното.)

Що се отнася до втория въпрос, аз, честно казано, съм затруднен. Примерът на гореспоменатите заповеди може да озадачи всеки напътстващ оратор, защото самите десет заповеди са напътствена реч, буквално заповядване. Но между поколенията съществува прозрачна стена, желязна завеса от ирония, видима през завесата и непропускаща почти никакъв опит. Най-много отделни съвети. Затова разглеждайте това, което ще чуете сега, просто като съвет от върха на айсберга, а не от планината Синай.

Аз не съм Моисей, вие не сте старозаветни евреи, тези малко безпорядъчни бележки, надраскани в жълтия тефтер някъде в Калифорния, не са скрижали. Игнорирайте ги, ако искате, подложете ги на съмнение, ако е необходимо, забравете ги, ако не можете иначе: в тях няма нищо задължително. Ако нещичко от тях сега или в бъдеще ви бъде полезно, ще се радвам. Ако не, гневът ми няма да ви застигне.

1. И сега, и в бъдеще мисля, че има смисъл да се съсредоточите върху точността на вашия език. Старайте се да обогатявате речника си и се отнасяйте към него както към банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се старайте да увеличавате дивидентите си.

Целта не е в това да подобрите своето красноречие в спалнята или за професионалния ви успех – макар че впоследствие е възможно и това. И не в това, да ви превърнем в светски умници. Целта е в това да ви бъде дадена възможност да изразите себе си колкото може по-пълноценно и точно. С една дума – целта е вашето равновесие. Защото натрупванията на неизговорено, на неизказано, може да ви доведат до невроза.

Всеки ден в човешката душа се променят много неща, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността да се изясняваме изостава от опита. Това влияе пагубно на психиката. Чувствата, оттенъците, мислите, които остават неназовани, непроизнесени и не се задоволяват с приблизителност на формулировките, се натрупват вътре в индивида и могат да доведат до психологически взрив или срив.

За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжен червей. Трябва просто да си вземете речник и да го четете всеки ден, а понякога и книга със стихове. Но речниците имат първостепенна важност. Наоколо ги има много, към някой от тях е приложена лупа. Те са достатъчно евтини, но дори и най-скъпите сред тях (снабдените с лупа) струват значително по-малко, отколкото посещението при психиатър. Ако все пак решите да посетите психиатър, по-добре е да се обърнете към него със симптоми на „речников алкохолизъм”.

2. И сега, и в бъдеще се старайте да бъдете добри със своите родители. И ако това ви звучи твърде подобно на „Почитай баща си и майка си (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава”, какво пък. Аз искам само да кажа: старайте се да не въставате срещу тях, защото най-вероятно те ще умрат преди вас, така че най-малкото можете да се избавите от този източник на вина, ако не и на мъка.

Ако ви е нужно да се бунтувате, бунтувайте си против някой, който не е така лесно раним. Родителите са твърде близка мишена (така както впрочем братята, сестрите, съпругите или съпрузите) – дистанцията е такава, че не можете да пропуснете. Бунтът срещу родителите с всичките „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас” по същество е извънредно буржоазен, защото дава на бунтуващия се най-висшето удовлетворение – душевно удовлетворение, получавано от убеждението.

Колкото по-късно стъпите на този път, толкова по-късно ще се превърнете в духовен буржоа. Тоест, колкото по-дълго останете скептици, съмняващи се, интелектуално неудовлетворени, толкова по-добре за вас. От друга страна, разбира се, това мероприятие с „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас” има практически смисъл, доколкото вашите родители по всяка вероятност ще ви завещаят всичко, което имат – и бунтовникът късметлия ще получи цялото състояние.

С други думи, бунтът се оказва много ефективна форма на спестяване, макар че процентът е непечеливш и обикновено води до банкрут.

3. Старайте се да не се осланяте прекалено на политиците, на една или друга политическа партия, доктрина, система или проект – не само защото те са неумни или безчестни, както е обикновено, но и заради мащаба на тяхната работа, който е твърде голям дори за най добрите сред нас. В най-добрия случай те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят.

Колкото и съществено да е подобрението, от етична гледна точка то винаги ще бъде пренебрежимо малко, защото винаги ще има хора, дори и само един човек, който няма да има полза от това.

Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света, той ще стане по-голям, тоест по-многолюден, но без да се увеличават размерите му.

Колкото и справедливо да ви обещава да подели тортата човекът, когото сте избрали – тя няма да стане по-голяма, а порциите задължително ще станат по-малки. В светлината на това, или по-скоро в сенките – вие трябва да разчитате на собствена домашно приготвена храна, тоест да управлявате света самостоятелно, или поне тази негова част, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности.

Въпреки това, осъществявайки това, вие сте длъжни да се подготвите и за горестното осъзнаване, че даже вашата собствена торта няма да стигне. Вие сте длъжни да се подготвите за това, че най-вероятно ще ви се наложи да вкусите по равно и благодарности, и разочарования. Това е най-трудният за усвояване урок – да не губите усърдие в кухнята, защото, поднасяйки тази торта макар и само веднъж, вие създавате маса очаквания.

Попитайте се, по силите ли ви е непрекъснато да приготвяте торти, или повече разчитате на политиците? Какъвто и да е резултатът от това самовглъбяване, попитайте се – може ли светът да разчита на вашата торта?

Започнете още сега, като настоявате банки, корпорации, училища, лаборатории или там, където ще работите, там, където помещенията се отопляват и охраняват денонощно от полицията, да пуснат бездомните през нощта сега, когато навън е зима.

4. Старайте се да не се изтъквате, да бъдете скромни. Дори и сега ние вече сме твърде много и много скоро ще бъдем много повече. Това катерене за място под слънцето непременно става за сметка на другите, които няма да започнат да се катерят. Това, че ви се налага да настъпвате някого по краката, не означава, че трябва да стъпвате по главата му.

Освен това всичко, което ще видите от тази гледна точка, ще е човешкото море плюс тези, които, подобно на вас, са заели сходна позиция – видна, но в същото време много несигурна: тези, които наричат богати и известни. Изобщо винаги има нещо неприятно в това да си по-благополучен от себеподобните си, особено когато тези себеподобни са милиарди.

Затова трябва да добавя, че богатите и известните в наши дни също са цели тълпи и там, на върха, е много тясно. Така че, ако искате да станете богати или известни, или и едното, и другото, на добър час, но не се отдавайте на това изцяло. Да желаеш това, което има някой друг, означава да загубиш собствената си уникалност, от друга страна, то, разбира се, стимулира масовото производство.

Но доколкото вие живеете само веднъж, би било разумно да избягвате най-очевидните клишета, включително подаръчните издания на книги. Съзнанието за собствена изключителност, имайте предвид, също подкопава вашата уникалност, да не говорим за това, че то стеснява вашето чувство за реалността до постигнатото за момента.

Да се блъскате между тези, които, отчитайки техният доход и външност, представляват в последна сметка теоретично неограничен потенциал, е много по-добре, отколкото членството в който и да било клуб. Старайте се да приличате повече на тях, отколкото на тези, които не приличат на тях, старайте се да носите сиво. Мимикрията е защита на индивидуалността, а не отказ от нея.

Аз бих ви посъветвал също така да говорите по-тихо, но се боя да не решите, че отивам твърде далеч. Но помнете, че винаги редом с вас стои и някой друг: вашият ближен. Никой не ви моли да го обичате, но се старайте да не го безпокоите прекалено и не му причинявайте болка. Старайте се да го настъпвате по краката внимателно и ако се случи така, че пожелаете жена му, помнете поне, че това е свидетелство за недостатъците на вашето въображение, вашето неверие в безграничните възможности на живота или незнанието за тях.

В най-лошия случай, постарайте се да си спомните колко отдалече – от звездите, от дълбините на Вселената, може би дори от нейния противоположен край – е дошла молбата да не правите това, също както и идеята да възлюбите ближния си повече от самия себе си. Явно звездите знаят повече за силата на привличането и за самотата от вас, защото те са очите на желанието.

5. Всякак избягвайте да си приписвате статуса на жертва. От всички части на тялото си следете най-внимателно показалеца си, защото той жадува изобличение. Показалецът е признак на жертвата, той е синоним на капитулация, за разлика от вдигнатите в знака Victoria среден и безимен.

Колкото и отвратително да е вашето положение, старайте се да не вините за това външни сили: историята, държавата, началството, расата, родителите, фазата на луната, детството, несвоевременното слагане на детското гърне и т.н. Менюто е обширно и скучно и самата му обширност и скучност са достатъчно оскърбителни, за да се възпротиви разумът срещу използването им. В момента, в който прехвърляте вината върху нещо си, вие подкопавате собствената си решимост да промените каквото и да било.

Може да се каже дори, че жадуващият изобличение показалец се мята така неистово, защото тази решителност не е била достатъчно твърда. В крайна сметка статусът на жертва не е лишен и от някаква привлекателност. Той предизвиква съчувствие, отличава ви и цели страни и континенти се отпускат в сумрака на менталните отстъпки, понасяни като съзнание на жертвата.

Съществува цяла култура на жертвата, простираща се от личните адвокати до международните заеми. Без значение от заявената цел на тази система, чистият резултат от нейната дейност е задължително снижаване на очакванията, когато жалкото преимущество се възприема или се провъзгласява за сериозно постижение.

Разбира се, това е терапевтично и отчитайки оскъдието на световните ресурси, дори е хигиенично, тъй като поради липса на по-добър материал може да се задоволим и с такъв – но старайте се да се съпротивлявате на това. Колкото и изчерпателна и неопровержима да е очевидността на вашия неуспех, отричайте го пред себе си, докато устните ви могат да произнасят „не”.

Изобщо старайте се да уважавате живота не толкова заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те представляват част от играта и хубавото е, че не са измама. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете: това е животът, който говори с вас на единствения му добре познат език.

С други думи, старайте се да бъдете малко мазохисти – без привкуса на мазохизма смисълът на живота е непълен. Ако това някак ще ви помогне, старайте се да запомните, че човешкото достойнство е абсолютно, а не разменно понятие, че то е несъвместимо със специалните искания, че то се крепи на отрицанието на очевидното.

Ако ви се стори, че този довод е донякъде подвеждащ, помислете в крайна сметка, че приемайки себе си за жертва, вие само увеличавате вакуума на безотговорността, който така обичат да запълват демоните и демагозите, защото парализираната воля не радва ангелите.

6. Светът, в който се готвите да пристъпите, не се ползва с добра репутация Той е по-добър от географска, отколкото от историческа гледна точка. Той все още е по-привлекателен визуално, отколкото социално. Той не е мило местенце, както скоро ще откриете, и се съмнявам, че ще бъде много по-приятно по времето, когато ще го напуснете

Но той е единственият свят, който имаме: алтернатива не съществува, а дори и да съществуваше, няма гаранции, че би била много по-добра от тази. Там отвън е джунгла, а също така и пустиня, хлъзгав склон, блато и т.н. – буквално, но и метафорично, което е още по лошо. Но както е казал Робърт Фрост: „За да излезеш от живота, най-добрият изход е да минеш директно”.

И още, казва той в друго стихотворение, „да живееш в обществото, означава да прощаваш”. Бих искал да завърша с няколко забележки точно върху това „директно преминаване”. Старайте се да не обръщате внимание на тези, които ще се опитат да направят живота ви нещастен.

Такива ще има много – както на официална длъжност, така и самоназначени. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но веднага щом се отървете от тях, ги забравете. Преди всичко се опитайте да не разказвате за несправедливото отношение, което сте понесли от тях.

Избягвайте това, колкото и съчувстваща да е аудиторията ви. Разказването на такива истории удължава съществуванието на вашите противници, много е вероятно те да разчитат на това, че сте словоохотливи и ще съобщите и на други опита си. Сам по себе нито един индивид не заслужава упражнението по несправедливост (или даже по справедливост).

Отношенията не оправдават усилията, ценно е само ехото. Това е главният принцип на всеки потисник, независимо дали е спонсориран от правителството, или се ръководи от собственото си „аз”. Затова прогонвайте или заглушавайте ехото, не позволявайте на събитието, колкото и неприятно или значимо да е то, да ви отнема повече време, отколкото е било нужно, за да се случи.

Това, което правят вашите неприятели, придобива собствено значение или важност според това как вие реагирате на него. Затова бързо притичвайте покрай тях, все едно те са жълтата, а не червената светлина на светофара. Не се задържайте върху тях мислено или вербално, не се гордейте с това, че сте им простили или забравили за тях – на първо място ги забравете.

Така ще избавите клетките на мозъка си от безполезна възбуда, може би дори ще спасите тези тъпаци от самите тях, защото перспективата да бъдеш забравен е по-кратка от перспективата да бъдеш опростен. Превключете канала: не можете да спрете излъчването, но е по силите ви най-малкото да намалите рейтинга му.

Това решение едва ли ще хареса на ангелите, но то непременно ще нанесе удар по демоните, а в дадения момент това е най-важното. И тук е най-добре да спра. Ще се радвам, ако прецените, че съм казал нещо полезно. Ако не, това ще покаже, че сте подготвени за бъдещето много по-добре, отколкото може да се очаква от хора на вашата възраст.

Което, предполагам, също се явява повод за радост, а не за опасения. Във всеки случай – добре или зле подготвени – аз ви желая късмет, защото и така пред вас няма само празници и ще ви е нужен късмет. Но мисля, че ще се справите. Аз не съм циганка и не мога да ви предскажа бъдещето, но с невъоръжено око се вижда, че във ваша полза има много неща.

Първо, родили сте се, което само по себе си е половината работа. Живеете в демокрация – този дом по средата на пътя между кошмара и утопията – която поставя по-малко препятствия на пътя на индивида, отколкото нейните алтернативи.

Накрая, вие сте получили образование в Мичиганския университет, най-добрия според мен университет в страната, дори и само заради това, че преди 16 години той предостави крайно нужната възможност на най-ленивия човек на Земята, който освен това практически не говореше английски – вашия покорен слуга.

Аз преподавах тук осем години. Тук научих и езика, на който сега се обръщам към вас, някои мои колеги още преподават, други са в пенсия, а трети спят вечен сън в земята на Ан Арбър, по която сега стъпвате вие.

Ясно е, че това място има за мен изключителна сантиментална стойност и и за вас ще означава толкова много след десетилетия. До такава степен мога да предскажа бъдещето ви: в този смисъл знам, че няма да пропаднете, или по-точно – очаква ви успех.

Защото усещането за топла вълна, която ви покрива при споменаването на този град, ще означава, независимо дали ви е провървяло или не, че като човешки същества вие сте се състояли.

Именно такъв успех в бъдещето ви пожелавам преди всичко. Другото зависи от късмета и няма такова голямо значение.”

Източник: http://www.atlas-bg.eu ; Превод: Анелия Димитрова