magnifisonz.com / Автор : Главния Редактор
Според болшинството, от години пазара на музика върху физически носител е отживелица, но ценителите все още колекционираме музика на различни носители. Аз лично, като редактор на Магнифисонз, все още събирам за моята колекция с компакт-дискове – от симфонии и опери, през гръцка и сръбска фолк музика, до такива на Елвис Пресли. Всякакви жанрове има по рафтовете на секциите ми, тъй като културата и музиката са всеобхватни. Преди месеци, си купих два нови диска с произведния на Моцарт, издадени наскоро, които съм заснел за статията.
Тази година се навършват 225 години от смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт, и в тази връзка е издаден бокс сет „Mozart 225 : The New Complete Edition“, който включва 200 компакт диска, с над 600 изпълнения, изпълнени от 60 оркестъра, а общото времетраене на записите е 240 часа. От тази колекция са продадени 1.25 милиона копия. Като в това отношение, Моцарт е по-продаван на оптичен носител, от изпълнители като Кание Уест и Бионсе. Информацията е от официалната класация на „Billboard“.
Аз лично, все още намирам, че има огромен чар в това да колекционираш дискове, аудио-касети или слабо популярните днес в България винилови плочи, които наистина малко ценители колекционират. Да извадиш от рафта желаната песен, и да си я пуснеш на стария CD-касетофон или дек с марка „Сони“ или „Санио“, който е от онази вечна техника, произвеждана някога в Япония. Също, като хората, които чакахме през 90-те любимите си песни по радиото, за да ги запишем на касетки. Сега просто отваряш Youtube и си пускаш каквото искаш, музиката сама по себе си загуби много от това. Няма я онази магия, да чакаш да видиш някой клип по телевизията, сега всичко е навсякъде, леснодостъпно. А всичко леснодостъпно, омръзва в пъти по-бързо, както и губи голяма част от чара си.
Няма да забравя, как 1996 с гордост гледах по най-престижната френска музикална телевизия „MCM“ Мариус Куркински с „Ти-ри-ри-рам“, беше се превърнала в хит във Франция. Ах, а съм бил само на 11, и тогава си купувах касети с нетърпение, ние дори не си представяхме дигиталният свят, с който сега сме свикнали по един апатичен начин. Как чаках до касетофона, да хвана от началото някоя любима песен. Как си купувах празни аудио-касети, които надписвах и редях свои компилации. Много по-красиво изглеждащи от Уинамп.
Тогава, истинските пирати бяха чичковци и лелки, които по сергии и битаци продаваха нелегални презаписани касети. А музикалните магазини и видеотеките, бяха като храм за поп културата. Едно от най-любимите ми места, като дете през 90-те. Гледахме най-новите филми първо на видео, без да си чел рецензии или да си гледал рейтинг и коментари в IMDB. И нещо много важно, за да гледаш нов филм, трябваше да излезеш от вкъщи. И някак доста по-живо коментирахме, това което сме гледали, като продукт. А някой филми придобиваха такава слава от уста на уста, че трябваше да чакаш със седмици, за да ги заемеш на касета.
Симфония № 40 на Моцарт :
И хита на Мариус Куркински, който 1996 проби във Франция :
https://www.youtube.com/watch?v=tO8TGfRhffs
