Петко Стайнов – Слепият революционер на българската музика и култура

80 години е продължил жизненият път на Петко Стайнов /1896-1977/. Седем десетилетия от него той прекарва в мрак, тъй като губи зрението си още като дете. Казват, че когато си незрящ, другите ти сетива се изострят. Това може би обяснява следната негова мисъл: От момента, в който една идея или образ започнат да звучат в съзнанието на композитора, до момента, в който след многообразни превъплъщения те се превърнат в музика, композиторът паралелно със своето реално съществуване, води едно второ, духовно съществуване. Това е съзерцанието на света в неговите многолики прояви, съзерцания на видения и усещания, подхранващи музикалното творчество. Петко Стайнов развива една тънка чувствителност към вкуса и потребностите на родната публика, а творбите, които ни оставя, са знакови за българската музикална култура.

petko-stainov-3

„Детството ми е свързано с Казанлък. Там опознах българската природа, обикнах красотата на родината си, а по-късно, когато започна моят съзнателен живот, научих се да разбирам и самия народ чрез неговия труд и поминък и на първо място чрез народното творчество. Винаги трудовият ден завършваше с песен. Слушах и не можех да се наситя. Онова, което съм запомнил оттогава, остана запечатано за цял живот. Реших, че натрупаното като впечатления трябва да намери израз в композиция. Бях присъствал на танците на жътварките и това ме наведе на мисълта първата ми творба да изобразява живота на село през моите детски и младежки години.“

 

Петко Стайнов отнася със себе си своята идея в Германия, където заминава да учи. Тя узрява в съзнанието му, съчетана с копнежа и носталгията по родината. Симфоничната сюита „Тракийски танци” е завършена напълно през 1928 г. С времето пиесата става неизменна част в програмата на всеки симфоничен концерт в страната, а самият автор си спомня как се разминава с минувачи, които си тананикат части от нея.

Представител на второто поколение български композитори, Петко Стайнов създава най-ценните си произведения в симфоничния и хоровия жанр. От 1930-1939 г. той се посвещава на „формиране на български национален музикален стил” – цел, която си поставят творците по онова време. Тогава написва най-известните си симфонични творби, като симфоничната сюита „Приказка“ и първите си хорови балади. За апотеоз на този период може да се приеме първото изпълнение на симфоничната поема „Тракия” в края на 1939 г.

Незаменим помощник в работата на Петко Стайнов, независимо дали е композиция, музикално-обществена дейност или публицистика, е съпругата му Стефанка Мандаджиева. Днес родната къща на композитора в Казанлък е превърната в културно средище. Дом „Петко Стайнов“ е създаден по инициатива на фондация, която носи името му и предлага на посетителите си постоянна музейна експозиция и музикален салон. В него е разположено пианото на композитора. Помещението се използва за обучение по музика и провеждане на ка­мерни концерти, литературни четения и други културни събития.

 

 

Facebook Comments