Юдора Уелти е американска белетристка. Рисува детайлна картина на южните щати в романите „Изгубени битки“, „Дъщерята на оптимиста“ и др. Използва гротеската и елементи от готическия роман. Учила е в някоко колежа още в началото на ХХ век – във време, когато повечето жени не са могли и да помислят за продължаване на образованието си. През 1973 г. печели Пулицър за своята книга „Дъщерята на оптимиста“. Юдора Уелти е получила титлата „Най-голям южняшки писател“ след Фокнър.
Израства с двама братя. Майка й, която е учителка, й вдъхва любовта към четенето, а баща й- към фотографията. Учи литература и реклама, но завършва в разгара на Голямата депресия. Не намира работа в Ню Йорк и се завръща в родния Джаксън, Мисисипи, където се занимава с журналистика, като по това време документира живота в южняшките градчета със снимки и кратки разкази. Междувременно провежда книжен клуб в дома си. След няколко разказа в списания публикува първия си сборник „Завеса от зелено“ (1941), чието предисловие е написано от ментора й Катрин Ан Портър. Така става литературен рецензент в Ню Йорк Таймс. Печели стипендията Гугенхайм, което й позволява да пътува из Европа. Еудора пише главно разкази, но има още няколко романа и новели между които „Сърцето на Пондър“ и „Изгубени битки“ (1970).
През 1953 г. Уелти пише до своя приятел Уилям Максуел, че използва топлийки, за да закача всеки следващ лист от написаното. „Преди използвах обикновено лепило и свързвах историята в една дълга лента, виждаше се цялата само с един поглед – полезно и реалистично. Когато историите станаха прекалено дълги, за да се побират в стаята, ги слагах на леглото или на масата и ги забождах с топлийки. Така най-лошите ми истории приличаха на одеяла, направени от много различни парчета, можеха да се четат почти от всяка посока… Харесвам топлийки.“ Още откъси от кореспонденцията между двамата можете да откриете в книгата „What There Is to Say We Have Said“.
- Добрата снимка спира момента, за да не избяга.
- Да си представи другия човек отвътре… е онова, което писателят прави във всяко свое произведение; това е неговата първа стъпка – а също и последна, предполагам.
- Аз съм писател, който идва от един спокоен живот. Спокойният живот може да бъде и доста смел живот. За всеки голямата смелост започва отвътре.
- Всяка голяма смелост започва отвътре.
- Пази се от мъже с добри маниери.
- Пътуването е същото, когато отиваш да търсиш своята печал и когато търсиш своята радост.
- Никога не мисли, че си видял последното от каквото и да било.
Фотографии на Юдора Уелти (видео) :
Разговор с Гор Видал :