Карсън Маккълърс – Сърцето е самотен ловец

Карсън Маккълърс е една от най-значимите американски писателки. Един от най-големите автори в жанра Южняшка Готика.

USA. NYC. 1947. US writer, Carson McCULLERS.

Цитати, биография и видео :

След музиката, бирата беше най-доброто.

Разкъсвани сме между носталгията по познатото и стремежа към чуждото и странното. Доста често, ни липсват най- вече местата, които никога не сме познали.

Но за да бъдеш съвсем себе си, трябва първо да пропилееш малко време.

Никога да не лъжеш е все едни да нямаш ключалка на вратата, никога не си изцяло сам.

Аз съм писател, който идва от един спокоен живот. Спокойният живот може да бъде и доста смел живот. Защото всяка голямата смелост започва отвътре.

Ние сме разбивачите на собствените си сърца.

 

Карсън Маккълърс
Carsonmccullers.jpg

Карсън Маккълърс през 1959 г.
–––––––––––––
Родена 19 февруари 1917 г. / Кълъмбъс, Джорджия, САЩ

––––––––––––-

Починала 29 септември 1967 г. (50 г.) / Наяк, щат Ню Йорк

––––––––––––-

Професия писател, поет, драматург

––––––––––––-

Националност Флаг на САЩ САЩ

––––––––––––-

Активен период 1936-1967

––––––––––––-

Жанр съвременен роман, драма, поезия

––––––––––––-

Тема духовна изолация и самота

––––––––––––-

Направление южна готика

––––––––––––-

Известни творби „Сърцето е самотен ловец“; 
„Отражения в златисто око“; 
„Сватбарката“

Карсън Маккълърс, с рождено име Лула Карсън Смит, е родена на 19 февруари 1917 г. Кълъмбъс, Джорджия, САЩ, в семейството на Ламар и Маргарита Смит. Има по-малки брат и сестра. Като ученичка взема уроци по пиано и се готви за музикална кариера, но през 1932 г. получава ревматична треска, което прекратява тези ѝ планове. Докато се възстановява започва да чете много и пише първия си разказ. През 1933 г. завършва гимназия. През 1934 г. заминава за Ню Йорк с намерението да пише. Работи различни работи, за да се издържа.

През 1935 г. взема творчески курсове по писане в Колумбийския университет в Ню Йорк, след което работи за кратко като репортер в родния си град във вестник „Кълъмбъс Леджър“. През есента отново е в Ню Йорк, където учи в „Скуайър Колидж“ на Университета на Ню Йорк. През есента на 1936 г. се връща в Кълъмбъс, за да се лекува продължително от пневмония. През декември в списание „Стори“ е публикуван първия ѝ разказ „Вундеркинд“. Докато е на легло започва да пише първия си роман с работно заглавие „The Mute“ за историята на един глухоням. През лятото на 1937 г. води музикални курсове в Кълъмбъс.

На 30 септември 1937 г. се омъжва за приятеля си от гимназията Рийвс Макълърс, бивш войник от намиращия се в близост до Кълъмбъс Форт Бенинг, и амбициозен писател. Те започват семейния си живот в Шарлът, Северна Каролина, където Рийвс е намерил работа в кредитна агенция. Следващата година се местят в Файетвил, Северна Каролина, където тя продължава пише първия си роман, вече с името „Сърцето е самотен ловец“, в „южен готически“ стил, повлияна от руския реализъм. Той е завършен през пролетта на 1939 г. и е издаден през 1940 г. В него писателката включва много автобиографични елементи и развива темата за духовната изолация и самотата на личността, линия която стана характерна за нейното творчество. Самият роман се счита от критиката като антифашистки. Книгата става бестселър и дава старт на писателската кариера на Карсън Маккълърс. През 1968 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Алън Аркин.

the_heart_is_a_lonely_hunter_cober_book_1940

След издаването на книгата Карсън се разделя с Рийвс и отива да живее в Ню Йорк. Развеждат се през 1941 г. В Ню Йорк тя завършва втория си роман „Отражения в златисто око“, публикуван през есента на 1941 г. Той също става бестселър и през 1967 г. е направена филмовата му адаптация от режисьора Джон Хюстън с участието на Марлон Брандо и Елизабет Тейлър.

В Ню Йорк Карсън се влюбва в композитора Дейвид Даймънд и заедно с бившия ѝ съпруг съставят сложен любовен триъгълник. Драматичните междуличностни взаимоотношения намират отражение в следващите ѝ романи – „Сватбарката“ (1946) и „Балада за тъжната кръчма“ (1951).

След внезапната смърт на баща ѝ през 1944 г., заедно с майка ѝ през 1945 г. купуват и се преместват да живеят в къща в Наяк, щат Ню Йорк. На 19 март се омъжва отново за съпруга си. В следващите години пътува много, но страда от много заболявания. През 1948 г. е обявена за една от 10-те най заслужили жени на Америка и получава наградата „Мерит“. През март същата година прави опит за самоубийство и се лекува в психиатрична клиника.

carson-mccullers

През 1952 г. семейството купува къща близо до Париж в Башивилер. В края на лятото на 1953 г. Рийвс планира самоубийството си и иска от Карсън да го направят и двамата. Изплашена за живота си тя бяга в САЩ. На 18 ноември 1953 г. в хотел в Париж Рийвс се самоубива със сънотворни хапчета.

През 1961 г., след почти 20-годишна работа по него, е издаден последният ѝ роман „Часовник без стрелки“.

В края на живота си Карсън работи върху автобиографията си, която впоследствие е издадена посмъртно. След тежки здравословни проблеми през целия си живот, включително тежък алкохолизъм, Карсън Маккълърс получава мозъчен кръвоизлив на 19 август 1967 г. След 47 дни в кома и неуспешни опити за лечение, умира на 29 септември 1967 г. в Наяк, щат Ню Йорк.

До смъртта си през 1967 г. в Ню Йорк Маккалърс е член на Американската академия за изкуство и литература. Смятана е за една от най-добрите американски автори, наред с Фолкнър и Хемингуей.

НЕ Е КАМЪКЪТ КАМЪК

Беше време – за мен камък камъкът бе.
И минувачите с образ ясен по пътя вървяха.
И самата природа, и Богът със мен
в неизвенна хармония и симетрия бяха.
Докато ти моя свят промени
и триединството в мене за миг изкриви.

Не е камъкът – камък.
А лицата навън
като в сън,
в незавършени форми се раздробиха.

И очите ти, сякаш прокудени в плен,
от зародиша детски във мене се впиха.

Войникът по осветените стълби се качва,
а твоята сянка по нея оставя.

Тази нощ под звездите,
устремени към теб,
ще заспи, преобърната сякаш,
заради теб,
в светлината окъпана,
моята стая.

Превод: Искра Пенчева

Стихът на Чарлс Буковск „Карсън Маккълърс“ – на испански с английски субтитри :

Още един стих на Чарлс Буковск, в който се споменава Маккълърс :

Буковски „Никъде“

добре, къде са те

Хемингуеевците, Т.С. Елиътовците, Езра Паундовците

и. и. къмингсовците, Джефърсовците, Уилям Карлос

Уилямсовците?

къде е Томас Улф? Уилям

Сароян? Хенри

Милър, Селин, Дос

Пасос?

къде са

те? мъртви, знам

но къде са за-

местниците, къде са

новите?

за мен, днешната банда е шайка

лигави измамници.

къде е Карсън МакКълърс?

къде е поне един?

къде са

няколко? Къде са

те?

какво се е случило, какво не се е

случило?

къде е нашият Тургенев? нашият Горки?

Не питам за

Достоевски, няма заместник

за

Фьодор Михайлович.

но

тези сега, какво представляват

те: правят дребните си

сензации, що за сръчна некадърност, що за

досада от

език, що за

въпиющ копелдашки заговор

срещу буквите

срещу страниците

срещу вдишването и

издишването

това е

тази загуба на естествена и

красива мощ.

Оглеждам се и

Гледам

и

Казвам: къде са

carson-mccullers-2

Facebook Comments