Алфред Бине e френски психолог (роден в Ница, 1857  – починал в Париж, 1911). Посвещава се на психологията, след като бил постановчик в театъра, станал лисансие по право и следвал естествени науки (достига докторска степен в тази област). Постъпва като препаратор в лабораторията по физиологична психология в Сорбоната и четири години по-късно става неин директор. Интересуват го всички мисловни процеси, но се посвещава най-вече на изучаването на интелигентността, която се опитва да обхване възможно най-всестранно. Изучава израженията на физиономията, аспектите на главата и тялото, занимава се с графология и с интелигентността у децата. През 1904 год.

Министерството на образованието решава да организира обучение за абнормни деца; образува се комисия за установяване на деца с дебилност, в която участва и Бине. На следващата година заедно с Т. Симон публикува метод за откриване на дебилни деца, който усъвършенства непрекъснато до 1911 год. Тази метрична скала на интелигентността (E.M.I.) е първият действително полезен тест за интелигентност. Световният му успех, дължащ се до голяма степен на неговата простота, е в основата на развитието на цялата психометрия. Метричната скала на интелигентността е била предмет на много адаптации и преработки, най-известните от които са направените в САЩ от Л. Терман и М. А. Мерил и във Франция от Р. Зазо, известна под името Нова метрична скала на интелигентността (N.E.M.I.).Произведението на Бине Модерните идеи относно децата (1909) представлява неговото педагогическо завещание.

––-

Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване, анализ и синтезна информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея. Терминът е централно понятие във философията на ума и гносеологията.

В латинската терминология е с по-тясно значение например от sapientia, ratio (разум), с което се описва висока степен на логическо и абстрактно мислене. Като философски термин е превод на старогръцкото νους – една от основните категории в античната философия, обобщаваща всички смислови и мисловни закономерности, господстващи в микро и макро света.

––––––-

Пихологията е науката, отговаряща за измерването и изучаването на интелигентността на човека. Първоначално се е смятало, че някои физиологични предпоставки може да определят различната интелигентност у хората – примерно относителната скорост на нервните импулси на централната нервна система.

След провеждане на различни опити обаче, сред които и измерване на времето за реакция на крака при почукване по коляното, категорично се стига до извода, че това няма никакво значение за интелекта. Сравнявани са реакциите на изключително интелигентни хора и тези на умствено изостанали хора, но не е намерена такава зависимост.

Друга теория е била, че размерът, теглото или някакви вътрешни различия на човешкия мозък, определят по-високата или по-ниската интелигентност. Уви и тук обаче имаме негативен резултат. След множество дисекции на мозъците на хора с видимо различно развит интелект, се заключва че въпреки откритите малки различия, реално няма такава зависимост, която може да се използва като надежден метод за изследване на интелекта.

Най-после, френският психолог Алфред Бине (Alfred Binet) намира отговора и правилния начин за измерване на интелекта – чрез тестове за интелигентност, които включват извършването на дадени функции и дейности свързани с интелигентността.

През 1904 г. министерството на образованието на Франция назначава специална комисия, която да даде препоръки относно обучението на умствено изостаналите деца в училищата в Париж. Комисията смята, че те трябва да бъдат отделени в специализирани училища, пригодени за техните нужди. Тук идва проблемът, свързан с откриването на децата с недоразвити умствени възможности. Тежката задача е възложена на Алфред Бине.

Така през 1905 г. се е стигнало до създаването на първия тест за интелигентност. Бине създава 30 задачи, изискващи използване на ум, логика, разбиране и мислене. Те са имали различна трудност и Бине ги е подредил от най-лесни към най-трудни, за да може по-лесно да се види до къде ще стигне всяко дете.

За резултат се е вземал процента правилни отговори, получен при различни групи деца. Бине групира резултатите, които са нормални за 3-годишните деца, резултатите за 4-годишните и т.н. Въвежда се понятието умствена възраст. Благодарение на това, вече може да се припише умствена възраст на всяко едно дете, която може да е различна от реалната възраст. Така се вижда дали детето изостава с умственото си развитие или е по-напред от нормалните деца. Ако примерно 6 годишно дете, успява да реши тестовете нормални за 7 годишно дете, то неговата умствена възраст е 7 години. Ако успява само до 4 или 5, то това е неговата умствена възраст.

Първоначално за измерване на интелигентността се е гледала разликата между умствената възраст и реалната възраст. Примерно като извод може да се каже за едно дете, че изостава с 2 години или е напред с 1 година и т.н. По-късно обаче се открива, че това е много грешен подход. Установява се, че с времето тази разлика се променя. Така например, ако дете на 4 години е имало умствена възраст от 2 години и следователно е изоставало с 2 години, то на 6 години има умствена възраст от 3 години и изостава с 3 години. Очевидно е че разликата не става за измерване на интелекта, тъй като се променя.

Учените забелязват обаче, че отношението се запазва. Това дава началото на понятието коефициент на интелигентност (КИ или IQ). Коефициентът на интелигентност са изчислявали като разделят умствената възраст на реалната възраст и умножат полученото по 100. Ако приложим този метод в примера по-горе виждаме, че и на 4-годишна възраст и на 6-годишна възраст детето има КИ от 50.

Този метод работи добре при деца, тъй като тяхната интелигентност се увеличава със значителна и постоянна скорост. По-точно тя нараства бързо до достигане на 12 години, след това по-бавно до достигане на 15 години и след това бавно спада до края на живота ни. Обаче за определяне IQ-то на възрастен човек, не може да се използва този принцип, тъй като умствената възраст почти не се променя с увеличаване на възрастта на при възрастните хора.

 

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО И ВЪЗРАСТОВА ПСИХОЛОГИЯ

Обстоятелството, че детето се развива чрез усвояване на знания и опит в обществото – от възрастните, от книгите, от други източници на информация- радйо, телевизия, преса, от общуване с произведения на изкуството, в които са вградени познания, преживявания, мечти на хората, не изчерпва условията за пълноценното му изграждане като личност. Много зависи от това какво е количеството на усвоявания опит или с други думи, неговото богатство и какви са постиженията в това отношение през всяка възраст т.е. темповете на напредване в познанията и опита.

Колкото тези постижения са по- изразени, толкова и психическото развитие е по- ускорено, по- плодотворно. Ето няколко примери в подкрепа на посочените условия : Френската психоложка Заззо изследвала психическото развитие на деца от две племена. Констатиращите й проучия при раждането на децата показвали, че те не се различават по равнището на психо-физически дадености. Раличия настъпили малко по-късно.В търсене на причините Заззо ги открила във взаимодействията на възрастните с децата. Оказало се, че когато отивали на работа в полето, жените- майки от едното племе сваляли от плещите си своеобразните люлчици от плат, в които били децата и завързвали тези приспособления на клони по дървета наоколо. Периодично майките навестявали децата, за да видят състоянието им, да ги накърмят, почистят. Жените –майки от другото племе също така носели на гърба си пеленачетата в пригодените за целта люлчици, но за разлика от майките на другото племе, работили – копаели, плевили, жънели като децата им оставали на плещите. Това им позволявало по време на труда да общуват с тях-_ да им говорят, пеят, да изразяват свои емоции на радост. След няколко месеци, когато Заззо извършила повторни изследвания, установила, че децата от това племе психически се развиват по- добре, изпреварват връстниците си от другото племе. Очевидно определяща била продължителната връзка на емоционално общуване между майките и децата. Емоциите и съдържанието на общуването давали своите положителни отражения върху психическото развитие. У нас проф. Василка Манова Томова , която дълги години наблюдава и изследва психическото развитие на деца от дом майка и дете т.е. в ранното детство и на деца отглеждани в семейства, установява, че тези от домовете са физически добре сложени, но изостават в психическите си постижения в сравнение с израстващите в семейства.

Оказва се, че децата в домовете майка и дете имат благоприятни условия – режим на хранене и сън, съответстващи на възрастта им питателна храна, добри материални условия и хигиена, и това се отразява полдожително на ръста и на теглото им, но съществува дифицит на общуване с децата и той влияе отрицателно върху ръста на душевните им сили и възможности. Обратно, не всички деца от семейства растът в оптимални здравно- хигиенни условия, но разполагат с емоционално общуване с родители и близки, което ги прави одухотворени, игриви, контактни, с богатство от мимики, изразителност на погледа, движения, гласови реакции и др., които в кърмаческата възраст свидетелствуват за значителен подем на психическото им развитие. Разбира се придобивките са още повече, по наблюденията на изследователката, когато са съчетани материалните, здравно- хигиенни грижи и общуването. За премахване на дифицита му в домовете майка и дете , по мотивирано предложение на В.М. Томова там се назначават възпитатели, с отговорната задача да общуват емоционално с децата и по този начин да допринасят за психическото им развитие. Резултати има, но оценката е, че те са недостатъчни, тъй като общуването с групата не е равностойно на емоционално- речевите взаимодействия с отделното дете.

Това е основание В.М. Томова да настоява до три годишна възраст децата, по възможност, да се ползват от предимствата на пребиваването им при родителите и близките, за да имат психическия комфорт, които е от много съществено значение за интензивен възход на психиката. Тази възможност намира по- късно израз в закон, който разрешава до три години отпуск на майките, за да бъдат с децата си и да им оказват благотворно влияние. Преди не много години един факт привлече вниманието на руската общественост и стана причина за оживени дискусии. В източниците за информация нашумя впечатляващо високо развитие на на три деца в едно семейство- Иваницини. Всички те завършват средното си образование с пълно отличие към десет години, постьъпват във висши училища, бързо напредват в академичното знание и се проявяват творчески. На какво се дължат тези успехи? За разговор журналисти се обръщат към родителите и разбират, че тайната се крие в ранното запознаване на децата с повече знания и предоставянето им на възможности да си служат с различни средства за дейност. Те работят с игла и ножица, когато още другите родители се боят да ги дадат на децата си, научават ги да се ориентират по глобуса, да намират страни , морета, окени, планини, придобиват знания за живота на хората в различни континенти и географски ширини.

С обогатяването на познанията и опита, нарастват потребностите и интересите на децата, а с тях и разцвета на интелектулните им сили и способности. Разговорите са около това не се ли лишават по този начин децата от игри, от щастливия свят на детството, правомерно ли е да се снижават границите на различните степени на образование и др. ? Изказват се разбирания, че съдържанието на игрите на децата през вековете се мени, че игрите им в сегашния информационен век, при широкото навлизане на компютрите и на интернет в живота, придобиват нови характеристики, изискват и допринасят в по- ранни възрасти да се формират определени психически новообразования. Те обуславят процеси на аксцелерация, на изменения в развитието на периодите в детството, а оттам и на възрастта на учащите се в различните образователните степени. В тази връзка постигнатото от семейство Иваницини в развитието на своите деца бе възприето от мнозина като реализирана перспектива, като доказателство за възможностите на човешката психика и значението на детството за нейния възход. Съвременният все повече набиращ скорост научно-технически прогрес разрушава наложилите се през вековете представи за съдържанието на обучението и възпитанието в различните образователни степени и за възрастта на учащите се в тях, представи, които са се формирали от почти незабележимите във времето промени в теорията и практиката.

При новите условия консерватизмът в образованието, непознаването и недооценяването на възможностите на развитието влизат във все по- остри противоречия с изискванията на живота. Резултати от наблюдения и изследвания позволиха на руския психолог Б.Г. Ананиев да формулира важен закон на развитието, който утвърждава, че кулминацията на развитието зависи от старта т.е. какво психическо развитие ще получи младият човек се определя от богатството и темповете на неговото социалитзиране, които следва да водят своето начало от раждането му. Всяко ощетяване и забавяне на този процес се отразява неблагоприятно върху ръста на душевните сили и способности на личността, така както несполучиливият старт на състезател, предопределя неблагоприятния краен изход от надпреварата. Социалното обогатяване със знания и опит и темповете на този процес трябва да се подържат, за да не изостава развитието. Във взаимодействие с генетичните препоставки социалното обогатяване и темповете обуславят индивидуалната неповторимост на всяка личност, което предава многообразие и красота на обществото. Не може да се каже обаче, че това което е по възможностите на социалните фактори – семейство и образователни институции за осигуряване на високи равнища на умствена възраст на младите поколения е налице.

Срещат се слабости по- типични от които са : 1. В началото на детството някои родители отправят цялото си внимание към създаване на необходимите условия за физическото укрепване и развитие на детето, но недостатъчно за психическото. По време на бодърствуването го оставят само и са доволни, когато е спокойно. Отсъстват емоционални обръщения, говорене, пеене. 2. Като детето поотрасне родители подреждат кът с изобилие от играчки, книжки с картинки и го оставят да си играе. В това време майката подготвя обяда, вечерята, почиства дома, плете, бродира, гледа сериали по телевизията и др. Ако бащата е вкъщи, чете пресата, работи на компютъра, поправя нещо и т.н. В тези случаи се казва, че детето живее в богата, но в душевно бедна обстановка, която задържа, не стимулира развитието му. Светът около него разкрива своето предназначение и функциониране при участие на възрастните в познавателния живот на детето и в игрите. Извън тях, колкото и да е богата материалната среда, тя остава чужда и непозната за детето без възможният принос за душевното му извисяване. 3. Срещат се понякога общувания с детето, но ограничени по своето съдържание, сведени до повтарящи се сюжети на закачки, изразяване на емоции, напътствия за едни и същи неща, кавги, ругателства и др. Резултатаът е – незадоволително психическото развитие. Така, че важно е не само да се общува с детето, а общуването да бъде разнообразно, да го въвежда все по-широко в действителността, да увеличава компетенциите му. Не редко доброто интелектуално развитие се нарушава при снижаване на темпа на обогатяване със знания и умения.

Подобни явления са познати в училище, където учениците се приемат на шест или седем години и се работи общо с класа. Различното равнище на психическо развитие на децата задължава учителя при обучението да прибягва към подход, който е по средата на високите и ниските интелектуални възможности на учениците. Това обективно означава изискванията да са в противоречие с психическите потенциали на едните и на другите ученици.

Така например първокласниците напреднали в подготовката и развитието си – знаят числата до сто и повече, умеят да събират и да изваждат, познават буквите и дори четат, са обречени ( според предвижданото по учебната програма- да се запознаят с буквите и да придобият първоначални умения за четене, да научат числата до 20 и действията събиране и изваждане с тях ) почти през цялата учебна година по същество да бездействат, да не се запознават реално с нещо ново, да бъдат в положение на интелектвуална пасивност. Връщайки се у дома и запитани « Какво учихте в училище ?» , те отговарят «Нищо, учихме за буквата «а» и числото « 1» , които си ги знаят» В същото време децата, изостанали в своето развитие, не смогват да осмислят преподаваното и да се справят със задачите, които им възлагат. Това снижава самочувствието им, подтиска развитието, отчуждава учениците от училището и ученето и ги прави повтарящи и отпадащи. Образователните системи в редица страни недопускат подобни аномалии. Като оценяват нарастващата потребност от високо развити интелектуални кадри за съвременното производство, те създават образователни условия, в които всеки ученик да напредва от равнището на развитието си. Уважават различията и противодействат на проявите на уравнивиловка. Предоставят възможности на всеки ученик да работи и да напредва по индивидуални програми или , както е в Япония учениците избират от три възможни равнища на учебно съдържание по всеки учебен предмет тези, които съответстват на техните интереси, подготовка и развитие.

Така се допринася за възходящ разцвет на душевността на всяка личност, на индивидуалните й способности. Растящото психическо развитие на участниците в исторически усложняващия се труд, на живеещите в умножаващите се материални и духовни блага, е позволило да се направи разграничение между календарна възраст изразена в изживяното време след раждането и социална ( умствена, интелектуална ) възраст характеризираща психическите равнища на развитие. Деца на една и съща календарна възраст ( например 6 г. ) могат да имат различна (по- висока или по-ниска от календарната) социална възраст. Едни да са на 7-8 г. по своето интелектуално развитие, а други – на 5 или 4 г. Естествено при тези различия образованитето е добре да започва не по календарната, а по умствената възраст. За да се избегнат обаче отрицателни емоционални преживявания у родители и деца при диференциране на последните по интелектуалната възраст, в някои страни приемането на ученици в началното училище се извършва по календарната възраст, но задължително се осъществява индивидуализиране на задачите и методите на учебно-възпитателната дейност по социалната им възраст. Хората в своето развитие са винаги различни, но имат и нещо общо, свойствено за епохата в която живеят. Общото е резултат на отраженията на присъщите на епохата материални и духовни постижения. По тази причина децата от дадени поколения през различните възрасти се отличават като цяло ( по усреднени показатели) с типични ( приемани за норми ) характеристики на психическото развитие т.е. календарната им възраст не е само сбор от години, от изживяно време, но през него протича процес на усвояване на знания и опит, на развитие.

Когато индивидуалните постижения в психическото развитие са по-високи от нормативното равнище за съответната календарна възраст, то се оценява, че социалната или умствената възраст е отишла напред, съответства на свойствени нормативи за други възрасти. Обратно, когато индивидуалното равнище на психиката е по-ниско от нормативното, интелектуалната възраст отговаря на характеристики присъщи на по-ранни периоди от детското развитие. Децата от всяка календарна възраст в дадено историческо време решават успешно известен вид задачи ( тестове ). .С тях се изследва и определя социалната възраст. Представлява интерес не само да се установи социалната възраст, но да се измери равнището на интелекта ( квотиента на интелигентност, който се бележи с Qi ). За целта се използва формула като се изчилява отношението между умственатиа и календарната възрасти. Например ако умствената възраст на дете е 5 г. и 2 м., а календарната му е 6 г. и 1 м., то квотиентът ( или коефициентът ) на интелигентност ( или интелигентността ) е равна на умствената възраст ( в месеци ) по 100, върху календарната възраст ( в месеци ) или – 62 . 100 : 73 = 85. Всяко получено число изразява определена степен на интелигентност ( класификационна степен ). Така при резултат 130 и над това число се приема, че лицето притежава много високо интелектуално развитие; от 120 до 129 – високо развитие; от 111 до 120 – нормално високо развитие; от 90 до 110 – средно нормално развитие,; от 80 до 89 – слабо нормално развитие; от 70 до 79 – гранични случаи и от 69 и под това число – дебилност. Създател на тестовиия метод за измерване на пихични явления е Алфред Бине. В сътрудничество с Т. Симон двамата през 1905 г. създават и публикуват първата тестова стълбица за проучване на интелигентността. Оттогава количеството и разнообразието от тестове постоянно расте и използването им има широко приложение. То е съпроводено както c високи, така и с критични оценки.

---

magnifisonz.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

 

Тактики за Управление на впечатлението (психология)

––––––––––––––––––––––

20 тактики, чрез които манипулаторите въздействат на емоциите и мислите ни в междуличностните отношения.

––––––––––––––––––––––

33 цитата на Фройд – Никога една параноя не е напълно безпочвена.

––––––––––––––––––––––

Ана Фройд – защитните механизми на Аза

––––––––––––––––––––––

Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни? Теорията на Джон Боулби

––––––––––––––––––––––

Виктор Франкъл . Как да оцелеем в най-тежките моменти чрез откриването на смисъл?