magnifisonz.com
Ако поставим един до друг сънищата на петдесетгодишен човек и изчислим времетраенето им, ще установим, че той е сънувал в продължение на пет години. Пет години! Ще рече, около 1800 дни или 45,000 часа… Цели пет години от живота си е живял в друга вселена, в коренно различен от всекидневието свят. Виждал е хора, места, предмети, животни, които за него са били действителни. Нещо повече – прекарал е тези пет нощни години напълно вдаден в себе си и така е открил вътрешните си сили. Впрочем често се е озовавал и пред открехната към всемира врата. Този дълъг нощен живот протича извън времето и пространството. И все пак сънуващият действа – той лети, рее се, плува, дирижира оркестри, носи се в небето напълно естествено и усеща всичко това като истинско.
Пътува във времето – връща се към детството си или към местата на детството си. Мъртвите възкръсват и му говорят. Около него се разнасят гласове, понякога му се явяват кошмари. Съществува следователно нещо като втори свят, паралелен на дневния. Често обаче, когато се събудим, сънищата, колкото и да са били ярки, завинаги се изличават от паметта ни или поне така ни се струва. Къде са отишли? Още малко статистика: ние спим през около една трета от съществуването си и една четвърт от това време е населено със съновидения. Сънят е личното ни приключение Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този процес – сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ. Сънят ни увлича но своите пътища, които следваме, без да се противим. И все пак не е ли той плод на наша тайна инициатива, не сме ли най-откровени, когато сънуваме? Истината за нас ни се явява в сенките на нощта. А със зората възкръсват представленията, постановките, привидното, социалната игра, неискреното поведение. Тогава загърбваме простотата на битието. Затова е толкова важно да не скъсваме със сънищата и да се опитаме да открием какво означават.
Лъжа или истина? Вярно ли е, че сънищата лъжат? Никой в наше време не споделя това мнение. Някои от тях сякаш нищо не означават, но повечето, точно обратното, трябва да бъдат приемани на сериозно поне защото ги приемаме тъкмо така, докато спим! А и защото не е зле да си кажем, че всичко, което вършим, има значение и че всичко, сторено от нас, отговаря на някаква потребност. Иначе не бихме го сторили. Няма сън, който да не означава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погребаните ни желания, скритите ни трудности; те обобщават преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение. Сънят често има огромно значение, защото ни показва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опознаем неизползваните си измерения.
Кажи ми какво сънуваш... Сънищата винаги са очаровали хората. Затова открай време всеки от нас търси евентуалния смисъл на тяхната странна вселена. Какво означават тези често пъти ярки образи, запълващи съзнанието като нагорещен восък? И какво може да изразяват съновидения, усещани като „предупреждения“ или „пророчества“? Как функционират тайнствените зони на личността, които нощем ни изпращат послания, а зазори ли се, отново потъват в сянката си? Ето един пример за изумителен сън, който тук само ще предам. Тълкуването оставям за по-нататък. – Намирах се на някакво възвишение, откъдето виждах прекрасна вълниста долина. Това беше райската градина. Забелязах безброй овощни дървета, обсипани с цвят и зрели плодове. И маше много ябълки и розови храсти. Долината бе покрита със сочна трева; навсякъде пасяха бели крави. На места групи от хора бавно танцуваха тритактов танц, нещо като забавен, извънвременен валс. Беше фантастично… Чувах музиката съвършено ясно – тя извираше отвсякъде. Бе началото на една от кантатите на Бах: „Wie schon leuchtet der Morgenster“.
И все пак днес, както и преди, по-простоватите хора вярват, че сънищата им предават . Хората се държаха за ръце и ми правеха знаци. Чувствах се безкрайно щастлив. Мисля, че бих дал остатъка от живота си за един час такова небивало щастие. След това от хоризонта зад мен долетяха три реактивни самолета – възхитителни вретена с къси криле. Изведнъж се озовах в средния, а другите два ме оградиха като страните на триъгълник. Самолетите се движеха много бавно, спокойно, мощта им оставаше скрита. Летяха в пълна тишина на няколко метра от земята. Всичко полека преминаваше пред очите ми-тревата, дърветата, хората… Музиката продължаваше да свири… Никога няма да забравя този сън, който ми вдъхна енергия и радост, каквито не си бях представял… Четем горния текст без особени емоции. Той принадлежи на друг. Но какви ли са били усещанията на сънуващия, когато е изживявал наистина и в цялата му дълбочина прекрасния си сън?
Бягство в нереалното, ще кажете. Ни най-малко. Очевидно е, че „нещо“ у него е породило съня, нещо, което е работело в дълбините на съществото му. Ще поговорим за това, както вече казах, по-нататък. Сънят силно бе поразил човека и той съвсем естествено искаше да узнае смисъла му… Много сънища впрочем са достатъчно въздействащи, за да се почувстваме длъжни да ги разкажем някому, дори ако значението им остава неразкрито. Изследванията върху сънищата, опитите да им се намери обяснение-доведоха до появата на многобройни „съновници“, но и породиха психологията на дълбинното, развита от авторитетни учени, чийто списък е твърде дълъг и от които ще споменем само две възлови фигури – Фройд и Юнг.
Днес няма информиран човек, който да отрича значението на съня. Всички ние знаем, че той привлича вниманието ни – стига да се вгледаме в него – върху вътрешните ни трудности, и сериозните, и.преходните. Цял легион са сънищата, в които човек се разхожда гол или загубва багажа си, или изпуска влака… Някои от тях неуморно се повтарят през годините, понякога цял живот! Защо? Какво означава този единствен рефрен? С какво е толкова важно посланието му, та така неотстъпно ни преследва? От Сената до психоанализата Дълъг е пътят на съня през вековете. Той минава през античния Рим, където по- впечатляващите съновидения са били разглеждани от Сената, Отклонява се към свещениците и магьосниците, които са ги тълкували по свой начин, и достига до Декарт, въвел съня в империята на науката! 1 Как сияе утринната звезда (нем.). – Б. пр. послания от отвъдното, съобщения от починали близки. Според някои примитивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разговаря с душите на мъртвите.
Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични причини – затруднено храносмилане, сърдечни неразположения, болки, или пък бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т. н. Да цитираме и Бергсон, за когото сънят е пряката връзка между усещането и паметта, и да се обърнем към съвременната психоанализа. Първите психоаналитици започнали да изслушват сънищата, разказвани им от пациентите. Можем да си представим до каква степен са били поразени от този бурен цъфтеж на несъзнаваното! Още повече, че пациентите като че ли му придавали огромно значение. Така психоаналитиците се озовали в лабиринтите на несъзнаваното, в огромните му пещери, където хората внезапно ставали хиляди пъти „по- обширни“, „по-грандиозни“, отколкото във всекидневието… Защото освен привидно баналните сънища имало и „големи съновидения“. Те били като нощни облаци със своите архаични, универсални, митични, цветни, диаболични, вълшебни и често незабравими образи, преминаващи през пространството и времето вплетени един в друг като нишките на една и съща тъкан… Така тълкуването на сънищата се превърнало не само във важна част от психологията на дълбинното, но и самият сън влязъл в историята на човешката мисъл. Съновниците Редно е да поговорим за тях, тъй като голям брой хора се допитват до този вид ръководства. Трябва ли да ги отхвърлим е презрение, или да допуснем, че са относително приемливи? Всичко зависи, разбира се, от начина на съставянето им и от подхода на авторите към символите, появяващи се в сънищата.
Притежавам един доста съвременен съновник, в който чета: „падане на зъби -знак за болест или смърт“. Ясно е как би се почувствал човек, прочел подобно „тълкуване“, след като наистина е сънувал, че му падат зъбите. А това е извънредно разпространен сън, който вероятно се явява в една нощ на десетки милиони души само на един континент! Защо тогава този континент досега не се е обезлюдил? Така че всяко „тълкуване“ от такъв род направо буди смях. На какво всъщност се опират авторите му, за да го направят? Дали пък просто не са си го измислили? Не са. Но са опростили общата символика на зъбите до степен, при която сънят губи истинския си смисъл. Ще видим това по-нататък. Тук ще кажем само, че в цитирания съновник идеята за „смъртта“ се свързва по най- елементарен начин с идеята за „падналите зъби“. (Това впрочем съответства на едно все още разпространено народно вярване.)
Простичкият читател веднага ще си помисли за физическата смърт, което е нелепо. Преводът на всеки символ трябва да се опира на психологията. Падането на зъбите насън е символ на „кастрация“, тоест на принизяване на личността (страхове, тревожност, чувство за малоценност, страх от неуспеха и т. н.). Което е разбираемо, след като знаем, че здравите зъби са знак за мощ (да си спомним за акробатите, които висят на зъбите си!). И на това ще се върнем. Да отречем ли всички съновници? Обикновеният съновник не върши работа. Но речникът на символите в различните цивилизации и през различните векове е друго нещо. Добрият речник на символите предлага богата гама от нюанси; един и същ символ „се разклонява“ в многобройни значения. Ще видим по-нататък, че нито един символ не притежава веднъж завинаги фиксиран смисъл, приложим към всеки отделен случай.
Представете си, че някой каже: „Сънувах освирепял кон.“ Какво би могло да означава това? Само по себе си – нищо, защото всичко зависи от „контекста“. Здрав ли е човекът, или е болен? Интроверт ли е или екстроверт? Какви са му социалните, културните, семейните, психологическите „мерки“?… За какво служат сънищата? Сънищата са абсолютно необходими за душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им драматични последици. Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник“ на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно – изтиква на повър- хността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър – нашето несъзнавано.
Тайният ни разузнавач Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях. Равносметка на афективния живот Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни – понякога несъзнателно – от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си. Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой“, заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън!
Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в затвора, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони… Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят… Нощен дневник Човек доста рядко си спомня изцяло съня си (с изключение на „големите съновидения“, за които ще стане дума по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот. Можем все пак да си припомним голяма част от сънищата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон).
Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня. Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки“ между невроните си. Така че, след като всеки от нас изживява няколко години от живота си в сънища, носители на важни послания, не си ли струва да се поспре на тях?
II МОЖЕМ ЛИ ДА ТЪЛКУВАМЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ СЪНИЩА? По принцип всеки е способен да разтълкува доста правилно сънищата си. Но на практика непрофесионалистът бързо се сблъсква с някои трудности, които ще се опитам да изложа.
• Четири главни условия за тълкуване –
– Първото условие е да отделим на сънищата си вниманието, което заслужават! Както в дневния живот понякога прекосяваме възхитителни пейзажи, без дори да ги забележим, така можем да подминем сънища, които при правилно тълкуване и осмисляне биха променили живота ни.
– Второто условие е да познаваме възможно най-добре „езика“ на съня. Той е. винаги символичен (макар понякога да не изглежда такъв), затова трябва да знаем какво означава един или друг символ. Доказано е: сънят никога не прибягва до „бинарно“ изобразяване на дейст- вителността (ще разгледаме този термин след малко).
Въпреки това всеки сън притежава голяма вътрешна логика и свързаност. Така че налага се да се задоволим с използваните от съня символи и да направим всичко възможно, за а ги разгадаем. Съгласен съм с вас – жалко е, че сънят ни съобщава нещо на очевидно тайнствен език, но какво да се прави? Защо трябва наистина някой да сънува, че се е заплел в съдържанието на изкормения си куфар насред булеварда или че се разхожда по дрипи и е станал за посмешище? Нямаше ли да е по-просто да се види насън като човек с чувство за малоценност, който се бои да не се провали или просто има не особено ласкаво мнение за себе си? Разбираемо е, че такъв ясен сън не може да съществува; как да „се обрисува“ чувството за малоценност или страхът от провал? Нали това са абстрактни усещания, единствено преводими чрез знаци, образи и символи? Все едно. Нека повторим – много е трудно да се разтълкува докрай един символ. За тази цел човек трябва да е едновременно психоаналитик, да познава историята на религиите, да е специалист по митовете и да е наясно с всеобщите и частни символи… Изключително рядко се случва едно-единствено същество да притежава такава камара от знания. Затова ще трябва да поопростим нещата…
– Третото условие е да си кажем и пак да си кажем, че всеки сън е отправен от нас към нас. Че не засяга никого другиго освен нас. Сънят е състояние на тотална самота. Трябва да бъдем убедени, че не бива никога да го приемаме буквално. Достатъчно е да си спомним многобройните сънища, в които човек убива родител или приятел, изоставя детето си, в които жената е бременна или присъства на смъртта на близко същество (или смятано за близко!…). Сънят описва онова, което става дълбоко в личността на сънуващия и засяга само него. Нищо повече. Но изпълнението на това трето условие се сблъсква с някои трудности – ще видим какви.
– Четвъртото условие е да знаем, че истинската ни същност почти никога не е такава, каквато ни се струва. Че в несъзнаваното ни кръжат „комплекси“ – нормални или не – като спътници около планета; че върху някои от тях са положени предпазни плочи, а в най-дълбокото блуждаят безброй изтласквания!
Именно за да възвърнат на личността нейната автентичност, съществуват психоанализата… и анализът на сънищата.
• От тези четири условия следва, че за да тълкуваме сънищата си сами, е необходимо да знаем: а) какви сме; б) какво търсим. Ако даден индивид е подчинил личността си на поведение, което му дава илюзията за сила, интелигентност и себепознание, той рискува да премине покрай някой значим сън, без да го забележи. Защо? Защото отказва (поради неосъзнат страх) да постави под въпрос и най- дребното нещо, което го засяга лично. Защото се плъзга по повърхността на нещата. Да си представим човек, за когото е жизнено важно „да е винаги прав“ (или „никога да не греши“).
Но ето, появява се сън, който му подшушва, че подобна нагласа прикрива инфантилност и страхове, пренесени в чист вид от детството му. Почти сигурно е, че този човек няма да насочи погледа си към съня, а където и да е другаде. С риск да издигне още няколко защитни стени около и без това зазиданата си личност. „Бинарните“ личности Те изобилстват в западната цивилизация. „Бинарната“ личност прилича на махало на часовник, което обявява, че истината се намира единствено в двата края на собствения му мах, и отрича съществуването на безкрайната гама от точки, разположени по средата. За „бинарната“ личност всичко е бяло или черно. Вярно или невярно. Другият е прав или не е. Всичко е „да“ или „не“. Този род индивиди отказват да приемат наличието на огромен брой сиви оттенъци. Не разбират, че за всяко нещо всеки е прав или крив в зависимост от критерия.
Превръщат живота в низ от дребни „абсолютни истини“, закостенели и сухи, съвършено стереотипни, а според тях – неопровержими. Схващат реката като съществуваща само при извора и делтата й, без да се замислят, че тя дълго тече и лъкатуши през безчет пейзажи. Ясно е, че такива личности не биха съумели сами да разтълкуват един сън, който винаги следва криволиците на живота… и на неговите истини. Те страдат от афективно блокиране, характерно с това, че удавя всяка интелигентност в абсурда на „бинарното“ поведение. Нещата стават още по-лоши, когато подобни хора се заловят да „четат морал“ – това е добро, онова е лошо; това се прави, онова не се прави; те или безусловно приемат, или категорично отхвърлят. Как биха могли тогава да „се вслушат“ в сънищата си, които никога не са „бинарни“, а се нагаждат към колебанията, свойствени на всяка човешка личност? Как действа специалистът? Тази част е включена само за пример. Целта й е да обясни един от начините за тълкуване на сънища. Специалистът – психоаналитикът например – е в най-изгодна позиция поради две причини: той познава (доколкото изобщо е възможно!) механизмите на човешкото несъзнавано (като се започне от собственото му). Освен това дълго е изучавал езика на символите и е работил с него. Психоаналитикът обаче никога не може незабавно да разтълкува“ даден сън. Необходимо е преди това да потърси заедно с пациента си най-добрия път, по който да премине, за да „изтръгне“ от съня възможно най-много. Става дума на първо място да се извърши асоцииране на базата на съня или яа някои части от него.
В какво се състои асоциирането? Само по себе си то е много просто. Човек пуска мисълта си свободно да „се върти“ около един елемент от съня -дума, образ, ситуация, – усещан като важен. Така се появяват други думи, други образи, спомени и т. н. Тогава се случва дадена асоциация „да улучи“ някоя заредена с енергия мишена; това може да е комплекс, изтласкване, болезнен или щастлив спомен, неосъзната носталгия и пр. То е като бомбардиране на атомни ядра с ядрени частици, една от които понякога попада където трябва. И ето го чудото на трансмутацията, извършена в камерата на Ръдърфорд – колония от хелиеви ядра се излъчват на равномерни потоци от лист радий; те влитат с пълна ско- рост в камерата, която съдържа смес от азот и водна пара; тогава едно от хелиевите ядра се сблъсква с ядрото на някой азотен атом, слива се с него поради силата на удара и след като изхвърля един протон, създава кислородно ядро, несъществуващо преди сблъсъка. Подобен процес установяваме и при „асоциирането“. Ако една асоциация успее да се сблъска с някое афективно ядро, тя може да освободи значително количество затворена вътре енергия. Разбираемо е впрочем, че много асоциации „се разминават“ с целта! И че колкото е по- голяма енергията на асоциацията, толкова повече шансове има да се взриви стената на изтласкванията.
Макар и трудно, вътрешната „трансмутация“ все пак може да се осъществи. Освобождават се енергии, годни за употреба. Появяват се нови, дотогава неизползвани елементи. Някои асоциации „отскачат“, устремяват се една към друга и пораждат все повече сблъсъци, усещания, спомени. Нещо като верижна реакция, чиято крайна цел е да ни доведе до сърцето на личността. Пример с един сън Избрал, съм съня на четирийсетгодишната Клодин, защото е кратък и типичен. Би могъл да се яви на стотици милиони жени. -Разхождах се по улица в беден квартал. Носех голяма ръчна чанта, натъпкана с какво ли не. Чантата се отвори. Съдържанието й се разсипа по земята. Идеше ми да потъна в земята от срам. Опитвах се да събера разпиляното, но то ми се изплъзваше от ръцете; хората м.е гледаха и се смееха. Клодин започна да асоциира, като сама избираше елементите от съня, който й се струваха важни.
• УЛИЦА В БЕДЕН КВАРТАЛ. Никога не минавам по тези улици, но не от суетност, а защото ме е страх. Отгледана съм в буржоазно семейство; липсва ми непринуденост; не смея да се покажа такава, каквато съм. Така нареченият „народ“ ме плаши; и децата ме плашат. За мен всичко това означава присмех, проницателност, остър поглед, който вижда през вас. Боя се от чуждата обективност, която би разобличила моята превзетост U тревожност. Следователно сънят среща Клодин със самата нея. Само че той само описва ситуация, която Клодин вече познава. Значи е безполезен?
Да продължим. • ОГРОМНА РЪЧНА ЧАНТА. Бельо, предмети, бъркотия, тайни, скрити неща, срам. Усещах разтворената си чанта като изкормване, като изнасилване или нещо подобно. Какво ли нямаше вътре – бях изумена. Как е възможно да крия толкова неща, да трупам толкова боклуци? Явно е, че Клодин се затрупва с ненужни вещи, тоест че възприема изкуствено поведение, което няма нищо общо с истинската й личност. Но най-важният елемент е, че усеща тази част от съня като „изкормване“ или „изнасилване“. По-нататък ще стане ясно защо. • СРАМ. Срам ме беше, че ме виждат в това състояние. По характер съм потайна, а сега целият ми Аз бе проснат на земята! Но защо казвам „ целият ми Аз „? Мигар тези смешни и ненужни дреболии, разпилени на земята, това съм аз? Да… „Вътрешната ми чанта“ сигурно е пълна с излишни неща и страхове. Вкъщи много се тревожа, когато гостите ми разглеждат мебелите, завесите или – още по-лошо! – когато някой от тях отвори вратата на друга стая, за да погледне вътре! Защо? Винаги това чувство, че домът ми не е в ред… Да отбележим пътьом израза „домът ми не е в ред“ -след малко ще открием значението му. Би ли могла Клодин да продължи сама да тълкува съня си? Може би, като се има предвид дълбоката й потребност от истинност. Но би могла да спре и дотук, защото сънят поставяше ударението на доста позната ситуация. И тя вероятно щеше да се опита, да коригира разобличеното от съня поведение, но по сравнително повърхностен начин. Клодин се бе подложила на психоанализа. На един от сеансите тя спонтанно се върна към този-сън и продължи да асоциира. Ето основните й асоциации: •ЧАНТА. Отворена. Изкормена. Корем. Голям натъпкан корем. Мръсна кърпички. Всичко да се заключи. Никога не бих показала на някого вътрешността на чантата си, макар да е чиста и подредена. Прекалено подредена впрочем!Бих имала чувството… странно наистина! Чувството, че си вдигам полата. Винаги нося панталон. Не за no-лесно, нито за да приличам на мъж. То е… нещо друго е. Да… ето… така „ се затварям „.
Други асоциации: •ЧАНТА, КОРЕМ. Сега вече съм сигурна – чантата символизира „тайната ми вътрешност“, тази, която от- казвам да приема; изпадам в паника само при мисълта, че някой може да я „види“, физически или психологически. Тайната ми вътрешност, коремът ми; сексуалните отношения ме ужасяват. Като изнасилване са. Майка ми смяташе всички жени за жертви на мъжката бруталност. За мен коремът е пробит орган, ето това е. Изпитвам ужас, че съм излязла от корема на майка ми. Да си припомним сега „домът ми не е в ред“ и „затварям се“. Последният израз бе свързан с носенето на панталони. Виждаме до каква степен Клодин е изпитвала потребност да „си запуши“ корема, като го стегне в панталон!
С други думи, потребност да отрече съществува- нето на корема си – символ на женственост, усещана като срамна поради отъждествяването с майката. Да си припомним и „мръсните кърпички“ в чантата от съня. Очевидно става дума за превръзки, „изцапани“ с кръв от менструацията, която Клодин отблъсква с омраза. Тя впрочем ми каза и следното: – Знаете ли, че не смея да облека дори леко деколтира-на блуза? А съм добре сложена, хубава съм! Защо тогава? Ами и в този случай ме е страх някой да не види какво има „вътре в мен“ (в дома ми). Ако можех да си го позволя, без да стана смешна, бих.носила дрехи, херметически затворени чак до брадата. Никога не се осмелявам „да се покажа“. Срам ме е да сложа бански костюм! Благодарна съм на този сън- това трябва да се промени!… Но нали този сън е много разпространен? Да се разберем – основата често е същата, но „контекстът“ е различен. В случая сънят на.Клодин се явява като равносметка, която подтиква личността й да загърби видимото й по пътя на асоциирането да открие и усъвършенства непознатата си същност. Може ли всеки да направи като Клодин? Да, до известна степен. Всъщност достатъчно е човек „да се отпусне“ и да си каже: „Какви мисли буди у мен даден елемент от съня? Какво ми подсказва, дори ако изглежда абсурдно? Какво ми напомня?“ Но е необходимо също – настоявам на това – никога да не се приема сънят буквално, какъвто и да е той, винаги да се търси символичното му значение. Верижните реакции Всеки елемент на съня трябва да предизвиква верижна реакция. Установихме това при Клодин. Необходимо е неуморно да се връщаме към елементите, които ни се струват важни. Очевидно е, че ако Клодин беше „блокирала“ на чантата например, тя щеше да открие единстве- но, че изпитва чувство за малоценност и за вина, което й бе отлично известно. Вместо това тя откри дълбокото си отъждествяване с майка си, което й забраняваше да се възприема като пълноценна личност и безмилостно я откъсваше от любовта, приятелството, майчинството, от целия живот…
Друг пример :
Сънят на трийсетгодишния Люсиен изглежда по-сложен.
Но го смятам за интересен, защото: а) Люсиен сам избра всички елементи, на базата на които да асоциира; б) докато асоциираше, Люсиен „блокира“; това ни показва, че човек може да се натъкне на собствената си съпротива въпреки съня, който го подканя да отиде по-надалеч и по- надълбоко; в) сънят му се разпростира отвъд очевидните си значения; г) Люсиен извърши асоциирането без никаква намеса от страна на психоаналитика. – В съня си бях на около осемнайсет години. Намирах се в къщата от детството ми. Прекосих двора и отворих една врата. Зад нея имаше стълбище, което водеше надолу до сумрачна изба. Вътре се бяха събрали няколко души. Всичко бе някак неясно, но знаех, че тези хора ме гледат. Обзе ме паника. Усетих, че мърдам краката си. Казвах си: „ Трябва да се събудя…“ Събудих се, облян в пот. Избраните от Люсиен елементи и асоциациите му Трябва да отбележа, че Люсиен е интелигентен мъж, чете много, екстроверт е (обърнат навън, общителен), без да има някаква специална култура.
• КЪЩАТА НА ДЕТСТВОТО. Баща ми. Строг. Трябва да успееш, момчето ми! Трябва да си достоен за името, което носиш? Никакви извинения. Изпълнявах дословно заповедите на баща ми. Колкото до майка ми, обичах я, но почти не смеех да й го покажа. Това не би било достойно за мъж, син на такъв баща, нали? • ВРАТАТА. Всяка врата води нанякъде, освен ако не е измамна. Небесната врата, вратата на Ада, Вратата на люляците1
• СЪБРАНИЕ.. Като си помислиш, че смятах себе си за личност! Поведението ми винаги е имало само една цел – да представя пред другите определен образ, фалшив образ на личността ми, разбира се! Опитвах се да съответствам на онова, което мислех, че другите очакват от мен. Нищо друго. Никаква спонтанност следователно. Никога не съм се замислял много за всичко това -беше твърде смътно, твърде мъчително. Да живееш само за да се харесаш на другите! Във всеки от тях виждах баща ми! Пустият му човек! Сякаш беше навсякъде. Така че това събрание обединява всички съдии на съществуването ми. Ще рече, ! Последната ме подсеща за един филм с Фернандел. Това няма нищо общо с баща ми. Или по-скоро има! филмът се казваше „Кравата и затворникът“. Не е хубаво… но какво пък – баща ми беше кравата, а аз- затворникът. Да вървя по пътя на баща си, добре де, а мене някой пита ли ме?… Вратата на насладите. Вратата на бащиния ми кабинет. Чук-чук!Хич не беше забавно да чукам на тази врата! Викаше ме, за да ме смъмри, за да давам обяснения, но никога за самия мен, за личността ми, за щастието ми, единствено за социалния ми успех или неуспех. Врата? Трябваше да се насоча към вратата, която води към полето, към морето, към далечните земи, и да кажа майната ви на всички бащи на света. Междувременно вратата в съня ми се отваряше към изба.
• СТЪЛБИЩЕ. Нагоре, надолу, накъде ли води? Стълбите във Фонтенбло. Сбогуване. Сбогом на любовта, сбогом на щастието. Думата „сбогом“винаги ме е преследвала. Сбогом, никога, никога вече, nevermore, сбогом, моя любов, да изчезнеш, да заминеш, да умреш, сбогуването от „Песен за земята“ на Малер, да се стопиш в синевата, любовта на моите петнайсет години, сбогом, сбогом, мой живот, тръгнах нагоре по стълбите на зрелостта и те изоставих, къде ли си сега? Стълби от злато, изкачване към небето, стълби към избата, тъмно, процежда се слаба светлина, несъзнавано, сянка, гъста сянка, прикрила толкова неща в мен, искам да ги видя, искам все пак да бъда щастлив! •ИЗБА. Сянка и полусянка. Откровение? Посвещаване? Кои са тези хора, които ме чакат? Неподвижни, мълчаливи. Приятели? Съдии?Инквизицията?Баща ми, умножен по броя им? Да, несъмнено… Какво ме чака -ад или рай? Избата на детството ми. Страх от тъмното, страх, че някой ме причаква там… Тези хора са съд. Да, съд. •СЪБРАНИЕ. Тайно. Изпит. Тайно мнение. Да се взреш. Да се взират в теб. Зад мен – стълбите като възможно отстъпление към светлината. Не искам. Искам да знам. Обвиняем. Аз. Винаги се чувствам като обвиняем. Все давам обяснения. Само да не трепна. Да не се проваля. Виновен. Никакъв мъж не съм. Тук Люсиен се върна към някои вече разглеждани елементи от съня си. •ВРАТА. Баща ми често ме викаше в кабинета си. Като при Бога-Отец! „Бъди послушен, момчето ми!“ Казваше ми: „Седни, трябва да поговорим!“Всъщност той се ин- тересуваше само от себе си, от успеха си чрез мен. Баща довереник и наставник- дрън-дрън! Истината е, че той ме кастрира и задуши личността на майка ми. Но коя е тя, майка ми?…
1 Или Порт де Лила – една от някогашните „врати“ на Париж, сега улица и спирка на метро. всички хора изобщо. Продължавам да се държа, както се чувствах принуден да се държа пред баща ми. Трябва да се издигна. Провалът е позорен. Много се тревожа, когато се разболея, тоест когато съм се провалил! И когато ме размързи, и когато съм в отпуск!
• СУМРАК В ИЗБАТА. Странно. Особено, много дълбоко усещане… Чувствах се почти добре в сумрака. Явно защото бях вън от светлината. Но имаше още нещо; да видим… Сумрак… Сянка… Слязъл съм в сянката, хвърлена от всекидневието ми, следователно от мнимата ми светлина… Слязъл съм в сянката, хвърлена от неискреното ми поведение, виж ти! В тази ли сянка съм открил свободата си? Свобода… какво означава тя за мен? Тук Люсиен започва да асоциира по тази дума. •СВОБОДА. Хипи… Плейбой… Власт на цветята… Никакви пари… Хипи – как бих искал да познавам някое истинско хипи! Но не бих посмял да го заговоря – ще ми се подиграе, на мен, на превзетия ми вид, на сковаността ми. Само ако ме знаеше какъв съм! Надарените хора -те също са свободни, преуспяват без много усилия. Да, завиждам на всяко хипи, на всеки плейбой, но и ги мразя. Те са това, което не съм, а искам да бъда… Но защо усещах смътно, че свободата ми е в тази изба?… Сумрак… Вярно е, че съм обратното на това, което всъщност съм, че съм сянката на истинския си Аз. Да. Сянка, призрак. Аз, моят Аз се намира в сянката. Трябва да отида там и да го открия… Може би ще попадна и на душата си? Може би дори ще срещна любовта на жена?… Докъде всички тези усещания доведоха Люсиен? Би трябвало да анализираме всяка подробност една по една, но това би отнело твърде много страници! Най-обобщено казано, Люсиен достигна до:
а) чувството, че е загубил мъжествеността си, че е претърпял афективна „кастрация“;
б) факта, че не знае нищо за дълбинния си живот, онзи, който му е даден от Майката например. И животът, и душата на Люсиен бяха подобни на майчините му – скрити в сянката, изчакващи, дълбоко заровени в недрата на несъзнаваното;
в) факта, че гледа на всяко „отпускане“ като на сериозно прегрешение;
г) но главно идеята за Сянката. Ще се върна на нея в специална глава, защото смятам, че това понятие е измежду най-важните в психологията на дълбинното.
Именно в сянката (на избата) Люсиен мисли, че може да намери възможната си свобода… и душата си. Тук откриваме и понятието Анима – тази огромна сила в мъжа, за съжаление толкова често омаломощена или направо изтласкана. И на нея ще посветя една глава. д) склонността си към самоунищожение. Достатъчно е да препрочетем асоциациите, пробудени от елемента стълби. Откриваме думи като сбогом (8 пъти!); стопявам се (в смисъл на изчезвам); синева (синьото е цветът на далечината, в която човек изчезва); умирам; изоста- вям. Всъщност в. изразените от Люсиен усещания, в богатството от асоциации прозира дълбоко чувство на отчаяние и носталгия. Накратко, сънят казва на Люсиен: ти не си това, което смяташ, че си. Душата ти е в сянката – там трябва да я потърсиш. Оттам трябва да я изтръгнеш. Отърси се от погрешните си идеи за живота и от мнимите ценности, завещани от баща ти. Слез в сенчестите изби на своето несъзнавано, за да откриеш истината. Докъде можем да стигнем сами? Въпросът би следвало да звучи така: при какви условия можем да разтълкуваме докрай един сън? На първо място, от само себе си се разбира, че са ни необходими теоретични познания за символите. Но това е сравнително лесно условие в сравнение със следващото. Трябва да си повтаряме, че всеки сън е сблъсък със собствената ни личност, който може да разкрие многобройни положителни или отрицателни нейни аспекти.
Разбираемо е, че сън със силно отрицателен заряд подтиква сънуващия да го заключи в подземието на забравата. Само че почти винаги „отрицателният“ сън подготвя благоприятно и носещо енергия осъзнаване. Ако човек „блокира“ заради привидно отрицателния сън, той просто рискува да пренебрегне една изцяло неоползотворена част от личността си. Знаем, че всяко тълкуване на сънищата се прави на бистра глава. Когато се събудим, емоцията, породена от символите, бързо избледнява. Налага се да извършим анализа, прилагайки рационална система. Така превеждаме съня с помощта на погрешен език! Да направим едно сравнение; Сънят е художник; той рисува картина с цялото вдъхновение и чувство, на-кое-то е способен. Анализът на картината е дело на художествен критик, който, при целия си талант, Може да преведе вдъхновението на художника само по рационален път. Колкото до теоретичните познания, възможно е да ги придобием, като четем книги по психоанализа или посветени на символите трудове. Впрочем човек, който истински се интересува от сънищата си,, ще стори това и без да го подканят.