Фридрих Август фон Хайек е австрийски икономист и политически философ, известен със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар срещу разпространението на социализма и колективизма в средата на 20 век. Смятан е за един от най-влиятелните преподаватели във Виенския университет, има значителен принос в областта на правото икогнитивната наука.

През 1974 г. Фридрих Хайек става лауреат на Нобелова награда за икономика заедно със своя идеологически противник Гунар Мюрдал. През 1991 г. е награден с Президентския медал на свободата – една от двете най-високи награди на Съединените щати.

От 30-те години на 20 век Хайек е британски гражданин, а от Втората световна война до края на живота си американски.

Цитати, биография, произведения :

Пътят към робството (1944)

• В една централно планирана система не можем да ограничим колективните действия само до тези, за които има съгласие; в нея насилствено ще се налага да постигнем съгласие по всичко, за да може да се предприеме каквото и да е действие.

• По времето, когато Хитлер дойде на власт, либерализмът беше умрял в Германия. Убил го беше социализмът.

• Почти във всички случаи, когато свободата е била потъпквана, това е ставало в името на някаква нова, обещана на народа свобода.

• Колкото повече държавата „планира“, толкова по-трудно става за отделния човек да прави собствени планове.

• Ръководният принцип във всеки опит да се създаде свят на свободни хора трябва да бъде: индивидуалната свобода е единствената истински прогресивна политика.

Конституция на свободата (1960)

• Когато ние се подчиняваме на законите в смисъл на абстрактни правила, положени независимо от тяхната приложимост към нас самите, ние не сме подчинени на волята на друг човек и затова сме свободни.

Произведения

В „Пътят към робството“ („The Road to Serfdom“, (1944)) и в следващите си трудове Хайек твърди, че има голяма вероятност социализмът да доведе до тоталитаризъм, тъй като, според него, централното планиране не може да бъде ограничено до икономическия отрасъл и в крайна сметка засяга и обществения живот. Хайек също така твърди, че самият характер на информацията за икономиката не позволява тя да бъде концентрирана, поради което хората или групите хора определящи разпределението на ресурсите при плановото стопанство не могат да разполагат с достатъчно надеждни данни, за да направят това разпределение ефективно.

В труда „Използването на знанието в обществото“ (1945) Хайек твърди, че ценовият механизъм служи, за да подели и синхронизира местното и личното знание, позволявайки на членовете на обществото да постигнат разнообразни и сложни резултати по принципа на спонтанното самоорганизиране. Хайек измисля думата „каталаксия“, която означава „самоорганизирана система на доброволно съдействие“.

Според Хайек, ценовият механизъм не е съзнателно творение на човека, а по-скоро спонтанен ред; „това, което е човешко действие, но не с човешки замисъл“. Така Хайек поставя ценовия механизъм на едно равнище с езика, например. Този начин на мислене го кара да размишлява за това, как мозъкът на човека би могъл да се пригоди към това развито поведение. В „Сетивният ред“ (1952) той предлага, независимо от Доналд Хеб, конекционистката хипотеза, която е в основата на теорията на невронните мрежи и на значителна част от съвременната невропсихология.

Колективистките идеи винаги са упражнявали особена притегателна сила върху човешкото въображение. Двадесетото столетие преживя поредния опит за тяхното осъществяване на практика, като този път проектът за постигане на идеалната държава прие формата на специфичен вид утопично социално инженерство, което политическите мислители нарекоха “тоталитаризъм”. Фридрих Аугуст фон Хайек интерпретира това явление по следния начин:

Либерализмът и демокрацията са съвместими, но не са едно и също нещо. Либерализмът е съсредоточен върху обхвата на правителствената власт; демокрацията – върху това кой държи властта; противоположността на либерализма е тоталитаризмът, докато противоположността на демокрацията е авторитаризмът.

Подобна дефиниция разкрива едно много по-обхватно смислово пространство, покриващо понятието тоталитаризъм, а заедно с това и неочакваните, неподозирани лица, под които това явление може да се прояви. Либерализъм и тоталитаризъм са двата полюса на скалата, отразяваща не толкова природата на политическите режими от гледна точка на тяхната представителност или легитимност; за Хайек двучленът либерализъм-тоталитаризъм представлява своеобразен континуум, отмерващ степента на намеса на правителството в частната сфера на всеки индивид.

Живот

Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена, столицата на Австро-Унгария, в семейството на Август фон Хайек, лекар в общинската здравна служба, който по-късно публикува няколко книги в областта на ботаниката. И двамата му дядовци са известни в академичните среди, като работят в областта на статистиката и биологията, като семействата им имат дребни благороднически титли. След забраната на благородническите титли в Австрия през 1919 година, семейството започва да използва фамилното име Хайек, вместо Фон Хайек.

По майчина линия Хайек е втори братовчед на философа Лудвиг Витгенщайн (1889-1951). Макар да не го познава добре лично, според Хайек философията и методите на Витгенщайн оказват дълбоко влияние върху живота и работата му. След смъртта на Витгенщайн Хайек има намерението да напише негова биография и започва да събира материал за нея, с които по-късно помага първите биографи на философа. Други ранни влияния върху Хайек са генетичните и еволюционни трудове на Хуго де Фриз и философията на Лудвиг Фойербах, с които се запознава по препоръка на баща си. В училище му правят впечатление лекциите на един от учителите върху етиката на Аристотел.

През 1917 година, по време на Първата световна война, Фридрих фон Хайек е мобилизиран в артилерийски полк на австроунгарската армия и е изпратен на Италианския фронт. През по-голямата част от службата си той е наблюдател в разузнавателен самолет. По време на бойните действия той получава увреждане на слуха на лявото ухо и е награждаван за храброст. В армията той преживява и епидемията на Испанския грип.

След войната Хайек решава да се посвети на академична кариера, мотивиран от желанието да помогне за избягване на грешките, довели до нея. По-късно той пише: „Решаващото влияние наистина е на Първата световна война. Тя не можеше да не привлече вниманието към въпросите на политическата организация.“

През 1921 г. и 1923 г. получава докторска степен във Виенския университет, където учи право, психология и икономика. Хайек отначало е привърженик на социализма, но впоследствие, през студентските си години, променя своето икономическо виждане, след като се запознава с трудовете на Лудвиг фон Мизес.

Влияние и признание

През 1947 Хайек е един от инициаторите за създаването на обществото Мон Пелерин. Това е група от класически либерали, които се опитват да се противопоставят в много области на това, което за тях е „социалистическо“. Дълги години техните усилия остават в „интелектуалните покрайнини“, но от 70-те години те получават все по-голямо внимание.

В речта си през 1974 г. на банкета при връчването на Нобеловите награди Хайек, чиито трудове подчертават погрешимостта на личното знание за икономическите и социалните разпоредби, изразява своето лошо предчувствие за издигането на икономиката като точна наука, редом с физиката, химията и медицината (научните дисциплини, признати от първите Нобелови награди).

Дори след смъртта на Хайек се чувства неговото значително интелектуално присъствие в университетите, където е преподавал: Лондонското училище по икономика, Чикагския университет и Фрайбургския университет. В негова чест група студенти създават т.нар. Общество Хайек.

---

Магнифисонз.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

–––––––––––––-

Айн Ранд – Аз категорично поддържам черно-белия възглед за света