Николай Василиевич Гогол е руски писател от украински произход. Роден е на 1 април 1809 г. в Сорочинци, в семейството на благородници. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.
Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си „Омагьосаното място“ от 1831-32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.
Умира на 4 март 1852 г. от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си. Последните му думи са: „Ще се смея през сълзи“.
Цитати и факти :
„Архитектурата също е летопис на света; тя говори тогава, когато са замлъкнали и песните, и преданията“.
„Винаги мисли кое е ползотворно, а не кое е красиво. Красотата ще дойде от самосебе си“.
„Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица“.
„Каквото и да се говори, тялото зависи от душата“.
„Красотата е изворът на поезията“.
„Човекът, който обработва земята заслужава повече уважение от всеки друг“.
„Към думите трябва да се отнасяме честно“.
„Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително“.
„Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът“.
„Колкото по-дълго и внимателно гледаме една смешна история, толкова по-тъжна става тя“.
„Страхът е по-прилепчив и от чумата“.
„Безкрайни, като песачинките край морето, са човешките копнежи“.
„Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове“ – из „Мъртви души“.
„Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни да объркат интелигентен човек“.
„Нищо не носи по-голямо удоволствие от това да живееш в самота, да се наслаждаваш на природата и от време на време да четеш някоя книга“.
Животът и произведенията на големия писател Николай В. Гогол са пропити с мистика; мистична е съдбата на паметниците му, при странни обстоятелства изчезнал дори черепът на писателя.
През 1934 г. изкуствоведът Александър К. Воронски написал книга за Гогол и имал намерение да я издаде. Ръкописът с биографията на писателя била на бюрото в редакторския кабинет на издателството и авторът излязъл в коридора с някого да поговори или да пуши; след като се върнал в кабинета на редактора, не открили ръкописа. На следващия ден във вестниците “Известия” и “Вечерна Москва” се появила обява, която обещавала 500 рубли на човека, който открие ръкописа. Воронски отново седнал да възстанови изгубената книга на базата на съхранените чернови. Новият вариант се сторил на Вронски по-добър от предишния. Неочаквано обаче се появил изчезналият ръкопис. Донесъл го директорът на едно учреждение, което се намирало близо до издателството. В стария ръкопис Воронски сменил първата глава с наново написаната и отново отнесъл ръкописа в издателството.
Наближавала 125-годишнината от рождението на Гогол и се предвиждало ръкописът да бъде публикуван в възстановената от Горки рубрика “Животът на бележити хора”. Но съдбата на книгата, както и съдбата на автора се оказала плачевна. Сигналният екземпляр на биографията вече се появил, когато на 1 декември 1934 г. бил убит Сергей Киров; разпечатките на книгата в печатницата били разпилени, а през февруари 1937 г. Воронски бил арестуван. Същата година го разстреляли… Не се знае дали Воронски е убит заради Гогол, но е известно, че Тургенев нарекъл Гогол велик писател за времето си и бил интерниран на село. През 2009 г. издателство “Млада гвардия” издаде биографията на Гогол, но в много малък тираж.
Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик на руската и световната литература; гений на отрицанието и смеха, Гогол не създава положителни герои, а ни разказва страшни приказки за живота, защото е страшен реалният живот. Гоголевите мъртви души населяват и днес живота ни, пълен с тела без души.
Според Аксаков малко хора познавали Гогол; дори с приятелите си той не бил напълно откровен; не обичал да говори нито за живота си, нито за онова, което пише, нито за семейните си дела.
В мистика се превърнало и погребението на писателя. Ковчегът му бил пренесен на осем версти през дълбокия сняг; в последния му път го изпратили хора от всички съсловия в Руската империя, рамо до рамо до ковчега крачели непримирими политически противници. Тогавашна Русия не познавала такова погребение; така не били погребвани и царете.
Царският режим безшумно погребал великия Пушкин, почти незабелязано бил погребан и Лермонтов. Гогол не написал прекрасни стихове, но бил погребан като бог. И с това мистиката около живота, творчеството и смъртта на Гогол не завършва.
“Изненадани от многото хора, които изпращали ковчега, хората питали: “Кого погребват? И онези от процесията, същите като тях, убедени, че така не може да се погребва обикновен човек, им отговаряли важно: “Генерал погребват…” Така посмъртно Гогол се сдобил със званието “генерал”, което той цял живот презирал и над което се надсмивал. Хората не можели да повярват, че погребват писател…” – писал един очевидец.
Магнифисонз.com – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.
–––––––––––––-
Още в Magnifisonz.com :
Данте – За една жена е по-добре да бъде красива, отколкото умна, защото мъжете по-добре виждат, отколкото мислят
Сократ – Наслаждавайте се на себе си, защото е по-късно, отколкото си мислите
Цицерон – Всичко прекрасно се среща рядко
Сенека – Златото се изпробва с огън, жената със злато, а мъжът с жена
Марк Аврелий – Не бива да се гневим на нещата, защото тях не ги е грижа
Имануел Кант – Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила
Аристотел – Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите
