Амели Нотомб е родена е на 9 юли 1966 г. в град Етербек, Белгия. В детството си, като дъщеря на дипломата Патрик Нотомб, Фабиен – истинското презиме на писателката, живее в Япония, Китай, САЩ, Лаос, Бирма и Бангладеш.
От 1992 г. писателката публикува по един роман всяка година. Има строг режим, пише по 4 часа на ден и се събужда преди изгрев слънце. Живее в апартамента си в Париж и по-рядко в Белгия.
Още за първите си два романа „Хигиена на убиеца“ и „Любовен саботаж“ Нотомб получава литературни награди, и голямата литературна награда на Френската Академия през 1999 г. за своя роман „Изумление и трепет“.
Цитати и биография :
Има много хора, които са постигнали съвършенството да четат, без всъщност да четат. Преминават през книгите подобно на водолази, не ги достига и капчица вода.
Бог не е шоколад. Той е срещата между шоколада и небцето, способно да го оцени.
Ако не пиша, ставам опасна
Какво представлява цветето? Гигантски полов орган в зенита на своето неделно блаженство.
Има само един ключ към знанието и той се нарича желание.
Тези, които смятат, че четенето е бягство, са много далеч от истината: да четеш, означава да се сблъскваш с реалността в най-концентрирания й вид, което, колкото и да е странно, е по-малко ужасяващо от това да си имаш работа с размитите й форми.
Аз съм мистик, без религия. Когато бях малка, исках да стана Господ. Сега искам същото.
Винаги съм била сама и в това не би имало нищо лошо, ако бе резултат от моя избор. Но истината не беше такава. Мечтаех да съм приобщена, дори и само за да мога да се отлъча впоследствие.
На шест години да се съблечеш е нищо. На двайсет и шест – това е вече стар навик.
Да се съблечеш на шестнайсет години е акт на безумно насилие.
Страшно е да видиш как родителите ти губят всякакво достойнство.
Да докоснеш дъното не е така страшно като да останеш на повърхността на долнопробното.
Четенето не е заместител на удоволствието от живота. Погледнато отвън, съществуването ми беше сухарско; отвътре обаче то будеше същите чувства като онези апартаменти, чиято единствена мебелировка се състои от претъпкана докрай библиотека: възхищение и завист към хората. които не се задръстват с излишното и разполагат с насъщното в изобилие.
Когато в стаята има прозорец, човек си има свое парче небе. Какво друго може да иска?
Те бяха почтени хора. Доказаха го и с обичта си към Христа: нямаха основание да я обичат и тази любов беше белязана с множество човешки слабости, но я обичаха наистина. Простено е на всеки, който обича.
Тези, които смятат, че четенето е бягство, са много далече от истината: да четеш, означава да се сблъскаш с реалността в най-концентрирания й вид, колкото и да е странно, е по-малко ужасяващо от това да си имаш работа с размитите й форми.
Ако затвори очи, кое място вижда първо? Ето какво отговаря в една ръкописна страница по факса: Белгия Белгия, това е една изключително мистериозна страна, нищо чудно, че сюрреализмът се е родил там. Това е най-странната страна на света. Вечно детство Писането ми позволява да не се разделям никога с детството.
Семейството на Нотомб се оказва аристократично, бащата гради кариера като посланик. Амели е принудена да разпръсне детството и юношеството си в различни държави. Семейството живее в Япония, докато впечатлителното дете не навършва пет години. После сменят Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма, Ковънтри, Лаос… Понастоящем Амели Нотомб се подвизава предимно в Париж.
Пише от седемнайсетгодишна и сама се определя като графоман. Нейният стил е лапидарен, нестандартен, едновременно бистър и драматичен, прелива от ирония, сарказъм и самоирония и смело флиртува с лудостта, но никога не прекрачва границата на добрия вкус.
През 1992 г. излиза първият й роман – „Хигиена на убиеца“. Оттогава през есента на всяка година на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“. Дързостта на писателката намира великолепен израз в нищенето на интимни страхове и страсти, в стегнатото, небрежно, често политически некоректно, заковаване на мнения относно културни специфики и клишета. Амели Нотомб е носител на множество призове, а произведенията й са преведени на 15 езика. През 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, един блестящ авторефлексивен роман. „Нито Ева, нито Адам“ получава награда Флор през 2007 г. В актива си има още Награда Рене Фале, Награда Ален Фурние и Гран При Жионо от 2008 г. „Любовен саботаж“, който е сред първите романи на ексцентричната авторка, печели Наградата за призвание и Шардон При. Екранизации „Изумление и трепет“ има едноименна екранизация от 2003 г. (оригиналното заглавие е Stupeur et tremblements) Режисьор на филма е Ален Корно. Лентата носи награда Сезар за най-добра актриса на Силви Тестю, изпълнителка на главната женска роля. Любопитни факти Амели Нотомб разказва винаги в първо лице, единствено число.
Родственица е на доста политически фигури, включително на Чарлс Фердинанд Нотомб, белгийски министър на външните работи. Докато живее в Япония, посещава местно училище и научава японски език. Раздялата с тази страна е много болезнена за нея. На 17-годишна възраст попада в Брюксел за пръв път. Между 2000 и 2002 г. пише текстове за песните на френската изпълнителка RoBERT. Ежедневният й режим на писане е фанатичен – желязна дисциплина на ставане в 4 сутринта, пиене на огромно количество чай („с ужасен вкус“) и сядане пред бюрото с тетрадка и химикал Bic в 4 и 10. Освен че ходи винаги в черно, пише на ръка. На въпроса защо не позлва компютър тя отговаря: Отчасти защото съм глупава. И защото връзката ми с писането е твърде физическа.
Магнифисонз.com – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.
Още по темата в Магнифисонз :
Кафка на плажа и във фантазиите (133 години от рожението на геният)
Габриел Гарсия Маркес – Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб
Фредерик Бегбеде – Всичко е временно : любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз
Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“
Руми – Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. ; Мъдростта на Персия
Дъглас Адамс – В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете
Дино Будзати – „Напразни покани“ ; един велик разказ
Орасио Кирога – Кораби самоубийци ; един вълшебен разказ
Жан-Пол Сартр – Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни
Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство
Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел
Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение
Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор
Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф
Реймон Радиге – детето чудо на френската литература
