Автор : Милена Трачева
Положителните ефекти от това решение са многобройни, но негативните страни, могат да са катастрофални
Хората стават вегетарианци по най-различни причини. Някои решават, че по този начин ще облекчат страданията на животните, други смятат, че като се откажат от месото ще водят по-здравословен начин на живот, трети са принудени да се хранят само с растителни продукти подари здравословни причини. Има и такива, които се обявяват за еколози и са убедени, че като не ядат месо ще намалят емисиите на парникови газове.
Без значение каква е причината да премахнете месото от диетата си, факт е, че това води до редица ползи. И колкото повече хора по света правят този избор, толкова повече ще се увеличават и ползите в глобален мащаб. Но ако всеки един човек на планетата стане вегетарианец, това би довело до страшни последици за милиони, ако не и за милиарди хора.
Андрю Джарвис от Международния център за тропическо земеделието в Колумбия смята, че темата за вегетарянството е „приказка за два свята“. „В развитите страни, вегетарианството ще донесе най-различни ползи за околната среда и човешкото здраве. Но в развиващите се страни подобно решение ще има негативни ефекти по отношение на бедността“, заявява той пред Би Би Си.
Джарвис и други експерти в центъра дават своите хипотези за това какво може да се случи, ако месото изведнъж отпадне от меню на всеки един човек на планетата.
Околната среда и климатът
Първото нещо, което учените са изследвали били промените в климата.
Производството на храни допринася с 1/4 до 1/3 за всички антропогенни парникови емисии в световен мащаб, а отговорността за тези цифри пада върху отглеждането на селскостопански животни за храна. Въпреки това хората рядко си дават сметка как изборът им на храни влияе върху изменението на климата. В САЩ например, едно четиричленно семейство средно отделя повече парникови газове отколкото две леки коли.
„Повечето хора не мислят за последствията от храната върху изменението на климата“, казва пред Би Би Си Тим Бентън, експерт по сигурността на храните в университета в Лийдс. „Ако ядем по-малко месо ще направим бъдещето на нашите деца и внуци много по-светло.“
Марко Спрингман, научен сътрудник в програмата „Бъдещето на храните“ към школата „Оксфорд Мартин“, прави опит да изчисли с колко точно би се подобрил светът. Той и колегите му са изградили компютърни модели, които предсказват какво би станало, ако всички станат вегетарианци до 2050 г. Резултатите показват, че до голяма степен, премахването на червеното месо от хранителния ни режим би намалило вредните емисии, свързани с храните, с около 60%. Ако светът изцяло спре да консумира животински продукти, емисиите биха спаднали с почти 70%.
„Когато разгледахме различните начини, които можем да приложим, за да намалим опасните нива на изменението на климата, установихме, че ако хората започнат да консумират по-малко месо или дори изцяло го премахнат от храната си, ще стабилизираме нивото вредни емисии, които хранителната индустрия отделя“, заявява Спрингман в интервю за Би Би Си. „Такъв сценарий е доста нереалистичен – но подчертава значимостта на емисиите от храните, които ще се появят в бъдеще.“
Храната, особено живите животни, също така заема много място – това е източник на парникови емисии, заради промяната в предназначението на земята и освен това води до загуба на биоразнообразие. От приблизително 5 милиарда хектара земеделска земя в световен мащаб, 68% от нея се използват за животновъдство.
Ако до 2050 г. всеки човек на планетата стане вегетарианец, в идеалния случай бихме отделили поне 80% от територията на тези пасища за възстановяване на тревистите зони и горите, което от своя страна ще намали нивата на въглероден двуокис и допълнително ще намали вредните емисии.
Превръщането на бивши пасища в естествени хабитати вероятно ще допринесе и за биоразнообразието. Животни като биволите и вълците ще могат да живеят необезпокоявани в естествената си среда без да пречат на хората.
Оставащите 10-20% от бившите пасища биха могли да се използват за отглеждане на повече земеделски култури, за да се запълни недостигът в доставките на храна. Макар увеличението на земеделска земя да е относително малко, то напълно би компенсирало липсата на месо, защото една трета от земите, използвани в момента за посеви, са предвидени за производство на храна за селскостопански животни, а не за хора.
Възстановяването на околната среда, и преходът към растениевъдство изискват планиране и инвестиции, тъй като земите, използвани за пасища, са бедни на важни хранителни вещества за растенията. „Не можем просто да махнем кравите от земята и да очакваме тя сама да се превърне в естествена гора“, коментира Джарвис.
Месоядната ни същност
Хората, които в миналото са били ангажирани в животновъдството също ще се нуждаят от помощ, тъй като ще трябва да се ориентират към ново препитание, независимо дали ще се занимават с растениевъдство, ще залесяват старите пасища или ще произвеждат биоенергия от растителни вторични продукти, които понастоящем се използват като храна за добитъка.
Също така може да се плаща на някои ферми да отглеждат селскостопански животни за екологични цели. „В Шотландия голяма част от природата е „опитомена“ от човека, за да обслужва нуждите на овцевъдството“, казва пред Би Би Си Питър Алекзандър, изследовател на моделирането на социално-екологични системи в Единбургския университет. „Ако премахнем овцете, средата ще стане много различна и биха могли да се появят потенциално негативни ефекти върху биоразнообразието.“
Ако не успеем да осигурим ясни кариерни алтернативи и субсидии за онези, които досега са се занимавали с животновъдство, вероятно ще бъдем изправени пред сериозна безработица и социални вълнения – особено в селскостопанските райони.
„На планетата има над 3.5 млрд. домашни преживни животни и десетки милиарди пилета, отглеждани и убивани всяка година за храна,“ казва Бен Фалан, който изучава баланса между производството на храни и биоразнообразието в университета Кеймбридж . „Говорим за мащабни икономически промени и проблеми.“
Дори и най-добре обмислените планове вероятно няма да могат да предложат алтернативно препитание за всички. Около една трета от земята на планетата се състои от сухи или полусухи пасища, които могат да поддържат единствено животновъдството. В миналото, когато хората са се опитвали да променят функциите на части от Сахел – огромна ивица земя, разпростираща се от изток на запад в Африка, южно от Сахара и северно от Екватора – превръщайки я от земя за животновъдство в земеделска, обработваема земя, почвата е станала неплодородна и регионът опустял.
„Без животновъдство, животът в определени условия би станал невъзможен за някои хора,“ коментира Фалан. Това включва най-вече номадските групи като монголите и берберите, които, лишени от добитъка си, ще трябва да се установят за постоянно в градове. Това би довело до загубата на културната им идентичност.
Но дори онези, чиято прехрана не зависи изцяло от добитъка, биха пострадали от изчезването на месото, тъй като то е важна част от историята, традициите и културната идентичност на почти всички народи по света. Много култури използват добитъка за религиозни и културни цели както и като проявление на традициите им. Някои култури подаряват живи животни на сватби, други ги принасят в жертва на Бог, в трети месото представлява важна част от традиционните им празници.
„Културният ефект от пълното отказване от месото би бил огромен, поради което опитите за намаляване на консумацията на месо често са се проваляли,“ казва Фалан.
Ефектът върху човешкото здраве също е противоречив. Компютърният модел на Спрингман показва, че ако всички станат вегетарианци през 2050 г, смъртността ще намалее с около 10%, тъй като ще са намалели и сърдечно-съдовите заболявания, диабета, инфарктите, инсултите и някои видове рак. Премахването на червеното месо от диетата ни би спомогнало за половината от този спад, а останалите ползи се дължат на намаляването на броя калории, които хората консумират, както и на по-голямото количество плодове и зеленчуци, които ще се консумират. В световен мащаб, придържането към веганството, допълнително би засилило още няколко ползи: вегетарианството предотвратява 7 млн. смъртни случая годишно, а веганството увеличава този брой на 8 млн; по-малко хора страдат от хронични заболявания, свързани с храните, което означава и намаляване на разходите за здравеопазване, приблизително с 2-3% от световния брутен вътрешен продукт.
За да се реализират тези прогнозирани ползи обаче, ще е необходимо да се намерят подходящи алтернативи, които да заместят месото. Животинските продукти съдържат повече хранителни вещества на единична калория от основните вегетариански продукти като зърнени храни и ориз, така че изборът на подходящ заместител е изключително важен, особено когато в днешно време има над 2 млрд. недохранени хора по света. „Глобалното вегетарианство ще породи здравна криза в развиващия се свят“, коментира Бентън.
Важен е балансът
За щастие, не е необходимо целият свят да зачеркне месото и животинските продукти от храната си, за да извлече ползите на този драстичен ход. Има и по-умерени начини да се намалят негативните последици и да се увеличат положителните ефекти.
Всичко, което е в умерени количества или граници е полезно или поне не вреди. Ето защо умерената консумация на месо и размерът на порциите е от изключително значение. Според някои изследователи, посветили дълги години на правилното хранене, ако се спазват препоръките на Световната здравна организация относно храните и количествата им, които човек трябва да консумира, това би намалило емисиите на парникови газове значително.
„Става дума за незначителни промени в диетата на хората“ казва Джарвис. „Никой не ни е принудил да избираме между два крайни варианта – или си вегетарианец или ядеш месо. Всичко е в баланса.“
Определени промени в хранителната индустрия била насърчили хората да се хранят по-здравословно и природосъобразно, коментира Шпрингман като дава за пример идеята да се повиши цената на месото, а тази на пресните плодове и зеленчуци и зърнени култури да стане по-ниска.
Източник : fakti.bg