Уилям Блейк (28 ноември 1757 г. – 12 август 1827) е английски поет, художник и гравьор, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от самия него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се романтизъм.
ЦИТАТИ, СТИХОВЕ, КАРТИНИ :
- Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно.
- Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.
- Изкуството е дървото на живота. Науката е дървото на смъртта.
- Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите.
- Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат; в нея трябва да повярват.
- На птицата – гнездо, на паяка – паяжина, на човека – приятелство.
- Никога няма да знаеш достатъчно, ако не знаеш повече, отколкото е достатъчно.
- Прекомерната скръб се смее. Прекомерната радост плаче.
- Затворите са изградени от камъните на закона, а бардаците – от тухлите на религията.
- Мисли сутрин. Действай на обяд. Яж вечерта. Спи през нощта.
- Нито една птица не се издига прекалено викоко със собствените си криле.
- По сеитба учи, по жътва учи другите, а зиме се радвай.
До голяма степен непризнат през целия си живот днес Блейк се счита за фундаментална фигура в историята на поезията и изобразителното изкуство от епохата на романтизма. Неговата пророческа поезия се счита че „благодарение на своите добродетели формира най-малко популярната сред читателите поезия на английски език“ (what is in proportion to its merits the least read body of poetry in the English language). Визуалният му артистизъм кара един критик на съвременно изкуство да го провъзгласи „отвъд най-големият художник, който Великобритания е раждала някога“. През 2002 г. Блейк бе поставен под номер 38 в анкета на 100-те най-велики британци на BBC. Въпреки, че е живял в Лондон през целия си живот (с изключение на три години, прекарани в Фелфъм), той твори разнообразно и богато на символи творчество, което обхваща въображението като „тяло на Бога“ и „същността на човешкото съществуване“.
Смятан луд от съвременниците за характерни неговите възгледи, Блейк получава силна подкрепа по-късно от критиците за неговата експресивност и креативност, както и за философските и мистични влияния в работата си. Неговите картини и поезия са били характеризирани като част от движениетопредромантизъм през 18 век. Настроен благоговейно към библията, но враждебен към Църквата на Англия (всъщност е настроен враждебно към всички форми на организирана религия), Блейк е бил повлиян от идеалите и амбициите на френската и американската революция. Въпреки че по-късно отхвърля много от тези политически убеждения, той поддържа добри отношения с политическия активистТомас Пейн и е бил повлиян също и от мислители като Емануел Сведенборг. Въпреки тези влияния върху творчеството му, необичайната работа на Блейк го прави труден се класифициране. Известният учен от 19-ти век Уилям Розети го характеризира като „славно светило“ (glorious luminary) и „човек, който нито изпреварва предшествениците си, нито се отнася към съвременниците, нито ще може да бъде заменен някога, от някого“ (a man not forestalled by predecessors, nor to be classed with contemporaries, nor to be replaced by known or readily surmisable successors).
Българският поет Атанас Далчев казва за Блейк „Знам само това, че този човек пише като самата природа – ако природата пишеше“, според когото поезията или философията са „пророчества“ и „видения“ и възприемането им от читателя е дешифриране, тълкуване, екзегетика.
ПЕСЕНТА НА ДИВОТО ЦВЕТЕ
Дорде бродех в гората
сред зелени листа
на Дивото цвете
чух песента.
„В земята аз спях
в тихата вечер.
Страховете си шепнех
и сладост усещах.
На разсъмване тръгнах
като светло веселие
нова радост да търся,
но срещнах презрение.“
Мото към песни за невинността и опита
Младите са в плен на своята представа.
Не мислят за себе си, дорде не узнаят
от Опита как да ловят и затварят
в клетка феи и елфи. Тогаз негодяят
заръмжава и вдига вой лицемерът.
Тъй всеки приятел, добър дотогава,
разкрива най-после свойте истински цели
и орелът от бухала се различава.
ТИГЪРЪТ
Тигре, тигре, плам искрящ
във горите на нощта,
смъртен ли черта с десница
твойта страшна симетричност?
В бездна или вис дълбока
лумна огънят в окото?
Какво крило лети така?
Кой хваща огънят с ръка?
Кое е рамото изкусно
жилите ти, що усука,
за да забие туй сърце?
Чия ръка? Чии нозе?
Какъв чук и в какъв синджир,
в каква пещ твоят ум е бил
и в наковалня? Власт каква
да сграбчи ужаса посмя?
Щом снеха копия, попи
небето звездните сълзи.
Засмя ли се, че те направи?
Той ли агнето създаде?
Тигре, тигре, плам искрящ
във горите на нощта,
смъртен ли черта с десница
твойта страшна симетричност?
На моята хубава роза
Едно цвете ми беше предложено
каквото до днеска Май не бе раждал.
Ала аз заявих: „Имам си роза“
и сладкото цвете подминах важно.
И при моята хубава роза отидох
да се грижа за нея цяла нощ и цял ден,
ала тя се извърна от мене ревниво.
Тъй с трънено щастие бях награден.
Ах, слънчогледе!
Ах, слънчогледе, уморен от времето,
ти, който броиш на слънцето стъпките,
търсейки златния, сладостен хребет,
където пътуването най-сетне свършва.
Където е мъртва Младостта от желания
и бледата девственост със сняг е покрита.
Над гробовете техни изгрей и избягай
там, мой слънчогледе, дето искаш да идеш.
За милост, жал, мир и любов
За милост, жал, мир и любов
се молят тез, що страдат,
и сладкото това добро
с благодарение даряват.
Щом милост, жал, мир и любов
е Господ наш, Отецът,
то милост, жал, мир и любов
е неговият син – Човекът.
С човешки лик е жалостта,
мирът – с човешка дреха.
От Бог, но в плът, е любовта,
а милостта – в сърце човешко.
И всеки, който унизен,
се моли, не в божествен,
в човешки облик, гдето е,
жал, милост, мир, любов да срещне.
Да любим трябва ний човека
в езичник, в турчин и в евреин.
Жал, милост, мир, любов където са,
там и Господ също живее.
Магнифисонз.com – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.
–––––––––––––-
Още в Magnifisonz.com :