magnifisonz.com / Автор : Екс Алкохолик / Рубрика „Параграф 22“
Всички сте виждали статиите и снимките с измъчвани и малтретирани животни в социалните мрежи и сайтовете. Това е обаче една малко по-различна история с щастлива развръзка. И не само по-различна, а някак си вдъхновяваща, а всяко вдъхновяващо нещо навежда на някакъв размисъл или по-дълбоко усещане.
Попаднах на историята за Бенгалската тигрица Аша в руски сайтове. Взета от бебе в цирк, където е държана в такива условия, че в съзряваща възраст е открита от природозащитници в плачевно състояние. С проскубана оредяла козина, суха кожа, кървящи рани и лишеи по тялото, както и с невероятни болки в очите. Едно напълно съсипано животно, което шокира ветеринарите. Намерена е на 9 месечна възраст, а е тежала колкото три месечно тигърче. Eдва ли някой би предположил от първата снимка, че някога ще бъде в кой знае колко завидно състояние, както и че отново ще има буйна козина, добро здраве и пълноценен живот.
(Аша, когато е открита.)
(Девет месеца по-късно, след лечение и грижи. Още снимки на Аша в края на статията.)
Ако историята беше за проскубана спасена кокошка, едва ли щеше да бъде толкова силна и вдъхновяваща, както вече казах. Но в тигъра като животно има нещо величествено, което те кара да го уважаваш. На самият български герб са изобразени лъвове, които са от същото семейство котки, както и лъвът е най-силният символ на България. А в романът „Гепардът” на Джузепе Томази ди Лампедуза , един сицилиански благородник казваше – „ Ние бяхме гепарди и лъвове. Тези които ни заместиха бяха чакали , хиени . Всички гепарди , чакали и овце ще продължаваме да вярваме , че сме солта на Земята.”
Има нещо благородно и величествено във всички големи котки. Има и нещо повече в самата история. Не само късметът, който е имала Аша, наистина може би най-важното нещо, което трябва да имаш в този свят е на първо място късмет. Но самата тигрица, продължава живота си, играе, има апетит, а тези животни имат добра памет, висок интелект и изострени инстинкти. Няма следа от депресия, дори животните помнят преживеният ужас. Но точно магията в тази новина, която прочетох е как Аша преодолява всичко все едно не е съществувало, дори си има вече и партньор, разкошен външен вид, върнат като с магическа пръчка и добро здраве. А колко от нас като хора са способни на това?
Аз лично емоционално съм се чувствал като тази тигрица, в подобно състояние като на първата снимка, и то доста години. Определят го като депресия. Но всъщност влязох и излязох от там по собствена воля. Макар и всички книги по психология, които прочетох не ми помогнаха. От алкохола и лошата храна напълнях, от цигарите се задъхвах, а всички неща, които сега са маловажни ми тровеха дните. Не ми помагаха нито други хора, нито заниманията. Просто излязох от това положение с достойнство, също като тигър.
Колко от вас не се тровят за глупости всекидневно. Почти всички хора, които познавам се унищожават точно заради безсмислени неща, елементарни комплекси и елементарни мании. Знам, че едни от най-великите умове са свършили по подобен начин. Ницше, който обявява Бог за мъртъв, свършва след душевен срив в лудница до края на дните си. Ги дьо Мопасан умира в страшни мъки, след неуспешен опит за самоубийство, след като си прерязва гърлото с бръснач. Но можем ли да избегнем това. Наистина има хора със сериозни проблеми, но повечето от тях преминават през живота доста по-достойно от тези, чиито проблеми и болки са по-скоро фиктивни.
Хемингуей казва, че щастливите интелигентни хора са най-голяма рядкост. Не съм съгласен, смятам, че дори е точно обратното. Емоциите ни са на хормонална основа, депресиите, щастието. Хормоните също зависят и от храненето, витамините и минералите в организма ни, също и от самото ни здравословно състояние. А всеки може с мисълта си да контролира хормоналният си баланс, и то по най-добрият начин. А за да контролираш това не се изисква особено голям интелект, и не е пречка ако го имаш. Това е по-скоро душевна нагласа, не е да четеш „Одисей” на Джеймс Джойс или да си ядрен физик. Собственото ми нещастие не е нищо повече от безволие.
Тази новина, сякаш ми помогна да погледна правилно на себе си и живота си. Снимките на тигрицата ми подействаха по-добре от всякакви думи, от всички около мен. Във фейсбук блика от вдъхновяващи цитати, мисли, истории и картинки, които се радват на голяма популярност и споделяния. Ама какво променят. Тези постове бликат отвсякъде, спрямо тях петролът в Близкия изток тече по-слабо от една малка чешмичка до провинциален шадраван. Почти всеки качва подобни неща на стената си , а на колко от вас тези мисли са помогнали. Вече ги имаме за даденост. Всички велики мисли и цитати, толкова мъдрост и вдъхновение, които прелистваме, като стар жълт вестник, който сме чели до втръсване.
Всъщност бях гневен гневен и ядосан от скоро време, за стари неща, преди да прочета онзи ден материала за Аша и да видя снимките. Всъщност сам бях започнал да се отнасям зле със себе си. А дългите емоции винаги се изписват и във външният ни вид, не само теглото, бръчките, изражението на лицето, което се променя с годините.
Всякакви духовни учители дават съвети как да живеем щастливо, психолозите ни казват да направим нещо ново, смело и различно. Смятам, че и това е важно, но не да го направиш, само за да промениш нещо като самоцел, по-скоро тогава е неефективно, както и е за по-слабохарактерни хора. И тези неща също са много вървежни в интернет, ама не съм забелязал хора по улиците да са станали по-ведри, нито хората около мен да се чувстват по-пълноценно. Не става въпрос точно за щастие или нещастие, а за някаква форма на пълноценна креативност в личният живот, както и в това, което ни заобикаля.
От два дни реших да бъда като тигър, като човек с достойнство, с подобно душевно излъчване. Просто простих на определен човек, не защото го заслужава, не заради душевно развитие или от благородство. Просто заради мен, по подобен начин чувствах отношението си към прошката, то си беше мое и искрено. И не съм правил нищо ново, правя старите неща, но се чувствам пълноценен, за себе си и другите. Това не е статия, която да ви каже какво да направите. Защото никой друг не знае, какво ви би помогнало, няма да ви помогнат цитати, може би няма да ви помогне и друг човек, нито изкуството. Все пак всичко е въпрос на вашата гледна точка.
Ето, сега се чувствам като в Сицилия, романа на Лампедуза – да ще бъда като гепард, като лъв или тигър, не като хиена. Като човек със собствено достойнство, насочено първо към него. Човек е това, което помни, не мисля да забравям миналото, все пак защо съм живял, като трябва да зачеркна всичко, човек отчасти е това което помни. Но емоциите се контролират от значението което придавам на миналото, сега някой неща са спомени без особено значение, но бих бил глупак да ги забравя.
Как да си помогнете истински няма да намерите нито в думите на Ошо, Карлос Кастанеда, Шопенхауер или Лудвиг Витгенщайн. Дори Бог Вишну да слезе от небесата, няма да ви помогне за нещо, ако сами не го поискате. И все пак, не е лошо да разсъждавате над всякакви сентенции, книги, философии и истории. Но за себе си съм преценил, че аз съм си най-добрия психолог и най-големият дразнител.
Смятам, че тук е най-голямата красота на нашата психика. Че не се спасяваме по някаква обща формула, каквато често ни предлага философията и психологията, а по-скоро по начина по който разсъждаваме върху това, което е общо и индивидуално. Всеки сам пише формулата на своето щастие и пълноценен живот, а решението не може да ти даде никой друг на готово. А тигрицата Аша е прекрасна.
(Аша изглежда така, след като е осиновена от Вики Кихей, която плаща разходите по лечението и изхранването. В момента тигрицара е в Тексас, в „Център за спасение на редки диви животни“.)
(Aша с партньора си, тигърът с име Контрабандист)
