Франсоà Раблè е френски монах, медик и ренесансов писател-хуманист, чиято пародийно-сатиричната поредица „Гаргантюа и Пантагрюел“ била ярка противоположност на доминиращия в онази епоха схоластичен стил в науката и изкуството.
ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :
- Ако не желаеш да виждаш повече глупаци, първата ти работа е да счупиш огледалото.
- Апетитът идва с яденето.
- Всеки, встъпващ в брак, трябва да бъде съдия на собствените си намерения и да се съветва единствено със себе си.
- Въпросът не е в това да бягаш бързо, а да избягаш по-рано.
- Детето не е съд, който трябва да напълним, а факел, който трябва да запалим
- Който притежава търпение, може да постигне всичко.
- Пия не повече от сюнгер.
- По-добре е да пишеш смеейки се, отколкото обливайки се в сълзи, понеже смехът е черта, характерна само за човека.
- Разумът на човека е по-силен от юмруците му.
- Смехът е в същността на човека.
- Стари пияници се срещат по-често, откокото стари лекари.
- Човек струва толкова, на колкото сам се оцени.
Франсоа Рабле е роден в семейството на адвокат, практикуващ в град Шинон, който се намира на около 5 км до родното му село Ла Дьовиниер (днес Сьойи). Учи медицина и юридически науки, след което практикува лекарска професия. Отличавал се с енциклопедични за времето си познания.
Трънлив и неравен е жизненият и творчески път на Рабле в родината му. Реакционните сили, особено богословите отСорбоната, са гледали на него като на враг, който разрушава вековната сграда на католическата църква, нерядко е бил изправян пред опасността да бъде изгорен на клада като други хуманисти. Спасявал се е благодарение на своята тактична предпазливост или поради застъпничеството на влиятелни покровители. Голяма подкрепа срещу враговете му е оказал кардинал Жак дю Беле, един църковник, който, макар че е носел кардиналски сан, бил приятел на хуманистите.
Рабле умира през 1553 г. на 59-годишна възраст в Париж. Последната, пета книга от романа му „Гаргантюа и Пантагрюел“ излиза единадасет години след смъртта му (1564 г.), в написването на която изглежда, е взел малко участие.
В сатиричния си роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тези насхоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и др. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара докрай своето епохално произведение.
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости – изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се продобиват умения за практическото ѝ приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използват храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
Сюжет на “Гаргантюа и Пантагрюел”
Един от главните герои в романа “Гаргантюа и Пантагрюел” е Пантагрюел. Той е син на 524-годишния Гаргантюа и Бадбек, която също е с голям ръст и бихме могли да наречем великанка. Героят на романа се ражда през година на голяма суша – което би могло да обясни и името му. Първоначално по този начин се казва едно дяволче от средновековните мистерии, което кара човек да се чувства жаден. Рабле кръщава с името на дяволчето сина на великана Гаргантюа. В поредицата Пантагрюел е представен като хармонична и всестранно развита личност. Той вярва в природата, разума и човека. Уравновесен и мъдър, той е монарх на страната Утопия. Отнася се спокойно и доброжелателно към всичко около себе си. Носител е на една интересна и особена жизнена философия, която писателят определя и нарича “пантагрюелизъм”. Още като дете Пантагрюел извършва куп велики дела, които без проблем бихме могил да наречем подвизи. Едно от които е например, че излиза от люлката си и разкъсва на парчета огромна мечка, без това да представлява някаква трудност за него. Юношата Пантагрюел обикаля из университетите, събирайки знания и се запознава и изучава различни науки. В Париж получава известното писмо на Гаргантюа и среща Панург. Чрез научните спорове и диспути, в които е много добър и няма равен, става известен и прочут. А способността му да решава трудни юридически казуси допринася за това. След това Пантагрюел напуска Париж, с цел да воюва с краля на дипсодите, който се опитва да превземе Утопия. Успява да ги победи заедно с още триста великани, които са облечени с каменни ризници. В четвъртата и петата книга Пантагрюел и спътниците му извършват необикновено пътешествие до оракула на Божествената Бутилка. От къде обаче Рабле взаимства сюжета на романа? Той не е измислен, а е изграден възоснова на народната книга – творба на безименен автор, в която се разказва за „преужасните” приключения на Пантагрюел и неговия баща Гаргантюа. По това време съществуват много устни разкази за тези великани и запознавайки се с този сюжет Франсоа Рабле решава да напише нейно продължение и да го публикува като авторско. Използвайки тази основа, той разширява и задълбочава сатиричните елементи, като привнася дълбоко хуманистично съдържание. Рабле нарича себе си извлекател на квинесентенции / извлекател на същности / и си играе със скритите значения. Главно две неоценими качества в народната книга са му направили впечатление – бодрият смях, макар и грубоват на редица места и оптимизма на френския народ, с който той посреща страданията и трудностите в живота. Второто обстоятелство, което го заинтригува е изключителността на героите. Той оприличава книгата си със силените/смешните кутийки/, в които те ще открият “балсам, сив янтар, амом, мускус, цибетова мас, драгоценни камъни и още много подобни на тях неща”. Рабле сам предупреждава своите “добри ученици и прочие веселяци”, че не трябва да си създават прибързано мнение за една книга само по “външния показател/заглавието/”, а под “глумите, веселите басни и занимателните лъжи” да търсят и “вникват в същината на нещата”. Рабле пише още:“За човешките творения не бива да се съди с такава лекота. Ето защо вие трябва да разтворите тази книга и внимателно да прецените онова, за което се говори в нея.Само тогава ще си дадете сметка, че подправката струва далеч повече, отколкото е обещавала кутийката, или с други думи, че въпросите, които тя разглежда, съвсем не са така повърхностни, както заглавието е дало основание да се предполага.”. Авторът правилно е разбрал, че романът ще бъде достоен за народа, ако му направи силно впечатление. Затова великанският ръст на героите, техните изключителни действия и постъпки и оригиналността на образите им не е недостатък, а точно обратното – предимство. Но Рабле няма за цел само и единствено да разсмива и забавлява читателя. Той иска зад насмешката хората да открият дълбок смисъл. Затова във встъплението си към първата част той пише: „Не трябва лекомислено да се отнасяте към творението на човешката ръка… . Затова разтворете моята книга и хубавичко се замислете върху това, което се говори в нея… . Не се вслушвайте само в песните на сирените, а добре я изтълкувайте в нейния по-висок смисъл.”.
Тълкуване и идеи на романа
Френският ренесансов писател Франсоа Рабле обхваща изцяло своята епоха и в неговото произведение отражение намират важни обществено-политически събития, ситуации и конфликти от личен или обществен характер. Като най-важен в романа изпъква проблемът за човека, който е изобразен от гледна точка на хуманизма. Според автора човек не се ражда само добър или само лош. Животът е този, който по-късно го дооформя като личност. Такъв поглед върху човека е в пълно противоречие с църковно-християнския мироглед, според който по начало човек е склонен към злото. Затова му трябва ръководител в живота и това може да бъде само църквата. „Човек струва толкова, колкото сам себе си цени” – казва на едно място Пантагрюел. Рабле също знае, че е необходим ръководител на човека в живота, но според него е необходимо правилно, естесвено и ново възпитание, съобразно с човешката природа. Франсоа Рабле вярва и в науката и включва в романа и отношението си към нея. Песен за познанието той е излял в писмото на Гаргантюа до Пантагрюел, който се учи в Париж: „ Сега науките са възстановени, възродени са езиците: който не знае гръцки, не може да се нарече учен – също така еврейски, халдейски, латински….Жените и девойките – и те се стремят към знания – този източник на слава, тази манна небесна”. За Рабле новото време има нужда от нови хора, образовани и възпитани по нов начив, а именно в духа на хуманизма. Авторът изразява в романа и отношението си към войната и към мира като принципи, назовавайки причините или по-скоро – глупавите поводи за феодалните войни.В писмо да Гаргантюа баща му пише: „ Аз нямам намерение да разпалвам, но да омиротворявам; не да нападам, а да се отбранявам, не да завоювам, но да защищавам моите верни поданици”. Ясно проличава, че Рабле не е безусловен противник на всяка война – има различни войни. Той отрича нападателните, хищническо-грабителските войни и оправдава войните, които имат отбранителен характер и според него има смисъл от такива войни.