Уилям Фокнър : Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее

Речта на Уилям Фокнър при получаване на Нобелова награда за литература – 10 декември 1949 г.

william folkner nobel

Смятам, че тази награда се дава не на мен, а на моя труд – трудът на цял един живот, извършван в агонията и потта на човешкия дух, не за слава и най-малко от всичко за печалба, а за да се създаде от материала на духа нещо, което не е съществувало преди това. Ето защо тази награда ми се дава на доверие.

За паричната й част няма да бъде трудно да се намери предназначение, съизмеримо с нейната цел и значение. Но аз бих искал да сторя същото и с аплодисментите, използвайки този момент като връх, от който мога да бъда чут от младите мъже и жени, посветили себе си на същото страдание и труд, сред които вече се намира онзи, който някой ден ще стои там, където сега стоя аз.

Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже сме се научили да го понасяме. Вече няма проблеми на духа. Съществува само един въпрос: Кога ще бъдем взривени? Именно затова младият мъж или жена, пишещи днес, са забравили проблемите на човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си – които са единственото нещо, пораждащо добра литература, защото само те са, за които си струва да се пише, които си струват агонията и потта.

Той трябва да ги научи отново. Той трябва да разбере, че страхът е най-низкото от всички неща и, учейки се на това, да го забрави завинаги, да изхвърли от работилницата си всичко освен старите идеали и истини на човешкото сърце, старите универсални истини – любовта и честта, жалостта и гордостта, състраданието и жертвоготовността, без които всяка история е ефимерна и осъдена.

Докато не направи това, той ще работи под знака на едно проклятие. Той ще пише не за любов, а за страст, ще пише за смърт, в която никой не губи нещо значимо, за победи без надежда и – което е най-страшното – без жалост и състрадание. Неговите страдания няма да докосват всеобщата плът, няма да оставят белези. Той ще пише не от сърцето, а от жлезите си.

Докато не научи тия неща отново, той ще пише така, сякаш стои и наблюдава края на човека. Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен, просто защото ще издържи на всичко, че когато последният звук на страшния съд е прозвучал и затихнал от последната ненужна канара, висяща неподвижно в последната червена и умираща вечер, че дори и тогава ще прозвучи още един звук: звукът на неговия жилав, неизтощим глас, все още говорещ.

Отказвам да приема това. Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред съществата притежава неизтощим глас, а защото притежава душа, дух, способен на състрадание, саможертва и издръжливост. И поетът, писателят, е длъжен да пише за тия неща.

Негова е привилегията да помогне на човека да издържи като възвишава сърцето му, като му напомня за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността, които са били славата на неговото минало.

Гласът на поета трябва да бъде не просто летопис на човека, той може да бъде една от опорите, от стълбовете, които ще му помогнат да издържи и надделее.


william folkner

Уилям Кътбърт Фокнър (William Cuthbert Faulkner) е американски писател-романист от щата Мисисипи, който е носител наНобелова награда. Два пъти награждаван с „Пулицър“, той е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.

Фокнър е известен с използването на дълги, витиевати изречения и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съвременник, Ърнест Хемингуей. Някои смятат Фокнър за единствения истински американски белетрист-модернист на 1930-те, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. Работите му са известни с литературни похвати като поток на мисълта, многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа.



magnifisonz.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страници и в категориите.

Още по темата в Магнифисонз :

Емил Зола – Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината

DH79HB Emile Zola - French Writer - Photographic portrait by Felix Nadar

Уилям Бъроуз – Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение

jack keruak william burouz

Кафка на плажа и във фантазиите (133 години от рожението на геният)

kafka_franz

Габриел Гарсия Маркес – Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб

Gabriel-Garcia-Marquez-cien-años

Фредерик Бегбеде – Всичко е временно : любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз

Frederic-Beigbeder

Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“

erich from

Руми – Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. ; Мъдростта на Персия

rumi 22

Дъглас Адамс – В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете

duglas adams

Дино Будзати – „Напразни покани“ ; един велик разказ

dino buzzati

Орасио Кирога – Кораби самоубийци ; един вълшебен разказ

horacio-quiroga-editorial-imperia

Жан-Пол Сартр – Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни

jean paul sartr

Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство

Venedikt Erofeev, russian writer. Moscow, 1977.

Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел

gore-vidal-best-of-enemies

Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение

marcel-proust (1)

Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор

carlos castaneda

Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф

Raymond_Chandler

Реймон Радиге – детето чудо на френската литература

RADIGUET 3

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *