Автор : Радост Петрова / radostpetrova.wordpress.com
„Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите — не им достига култура. Аз съм самоук.“ Салвадор Дали. Тук става дума за хора, които нито са самоуки, нито образовани, а ограничени.
Той е със средна телесна маса 130 килограма, Тя – малко по-малко. На една възраст са – около 35-40 години. Двамата имат от 1 до 2 деца. Той пие домашна ракия всяка вечер и псува по телевизора. Тя е нещастна от поне 15 години (всичките прекарани с него). Как са направили децата си е невъобразимо за околния свят, защото приличат на всичко друго, но не и на сексуални същества. Тя е продавачка на касата в Лидъл. Той е шофьор на такси и е убеден, че е гений. Карат се за пари. Рядко разговарят на нормални теми. Живеят в панелка в Обеля.
Децата им са проблематични, склонни към противообществено поведение, ниско образовани българчета, у които няма и помен от книжовния българкси език. Слушат музика с източни ритми и са поставили в култ притежанието на BMW. Единствената перспектива, която имат е някой ден да се превърнат в собствените си родители.
Той и Тя не обръщат внимание на развитието на въпросните отрочета, защото са погълнати от собствения си провален и празен живот. Десетият кръг на Ада е на земята, в живота на семейства като това.
В друга част на града седят връстници на гореописаните родители. Образовани, можещи и развиващи се. Които обаче още се притесняват, че не знаят достатъчно за света и не са подготвени да отглеждат деца.
Чудесно, нали. Свестните обитатели на нашето общество в разцвета на силите си отказват да се размножават. Виж, другите… го правят от чист инстинк, като яденето и ходенето до тоалетна, без много да му мислят. Обаче количествените натрупвания от такъв вид водят до негативни качествени изменения.
Така си размишлявам днес върху тази ситуация, върху това как да направим света едно по-добро място за живеене. И ако не целия мир, то поне родината. Достигнах до извода, че съм готова веднага да предложа нов държавен ред. Правила, по които всичко да тръгне изведнъж като хората. По вода. А може и по бира.
Основен проблем на битието ни в тоя пълен с малоумници век е наличието на прекалено много празноглави създания.
За да се избавим от зловредното им влияние върху развитието на обществото, ще трябва да ги цакаме по устав. Да ограничим размножаването им по съвсем легален начин, без това да засяга пряко или косвено нас.
Образователен ценз върху консумацията на алкохол.
Налагаме го още от утре. Всеки с по-малко IQ от средното, без образование и вьобще без зачатъци на мозък ще бъде ограничен от пиене.
Това ще закрепи демографското, интелектуалното и икономическото състояние в и без друго крехкото ни социумче.
Само си представете утопията, в която ще заживеем – хиляди хора ще се втурнат да се образоват, ще се отворят стотици места за преподаватели. И най-важното – на малоумниците от селски балкански тип ще им е трудно да се харесват един друг без алкохол, сътветно резко ще спрат и да се размножават.
Помислете си. Не е перфектното решение на всичките ни проблеми. Но е вариант за следващите от 50 до 100 години, докато закрепим поне едно-две адекватни поколения, които да затегнат системата и в другите й пропуски.
Тази статия е написана просто, за да бъде написана, лично аз не намирам никакъв смисъл в нея. Също съм касиерка, трябва ли да се припознавам в някой от персонажите в нея? Много модерно стана да се търси отрицателното в ежедневието.
Хайде сега и аз да разкажа една история: тя/той е амбициозно девойче/момче, живее в кооперация ново строителство в Малинова долина, завършил/а е криво-ляво университет, пописва криво-ляво статийчета и се среща криво-ляво с български интелектуалци от градски тип второ поколение, в които припознава себе си. Има си любими „общи места“, с които винаги може да си начеше езика – едно от тях е „аз съм елит“. Годините си минават, „елитът“ старее, егоизмът и близкият му хоризонт гонят де що читаво има наоколо и около 35 се сеща, че на този свят, освен да се правиш на елит и да се отграничаваш от някакви хора не с качества, а по принцип, стават и други неща. Продължението е описано по-горе, „мислещата двойка“ трябва да ни наведе на мисълта за битието на автора/авторката. Тъпо и тъжно. Не виждам разлика между описаната двойка в Обеля и пустия и напразен живот на двойката от Малинова долина. А снимката горе е трепач – какъв инвалид трябва да си, за да идеш да снимаш дрогирани и очевидно недекватни девойки на дискотека?!