Джак Керуак (на английски: Jack Kerouac, роден Jean-Louis Lebris de Kerouac) е американски писател, поет, художник и представител на бийтпоколението. Радвал се на популярност с малък успех пред критиката приживе, Керуак сега се смята за един от най-важните американски автори. Спонтанният му и открит стил вдъхновява и други писатели като Том Робинс,Ричард Бротиган, Хънтър Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън.
Голямата част от живота си Керуак прекарва сред ширините на американската природа или в апартамента на майка си, с която той живее през по-голямата част от живота си. Живеейки в една променяща се страна, той търси своето място, като накрая стига до отричане на ценностите на 50-те години. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота. Това търсене го кара да експериментира с наркотици и психеделици(използва псилоцибин, марихуана и бензедрин и др.), да изучава духовни учения като будизма и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се описват като катализатор за контракултурата на 60-те. Най-известните му творби са „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма.“
ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :
1. Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: „Аууууу!“
2. Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо Господ е сътворил света толкова тъжен.
3. Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие.
4. В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят.
5. Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни.
6. Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.
7. По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.
8. Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…
9. Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.
10. Дали сме паднали ангели, които не искаха да повярват, че нищото е нищо – и бяхме родени да губим нашите любими и нашите скъпи приятели един по един, докато накрая изгубим своя собствен живот за доказателство?
11. Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости.
12. Щастлив. Само по плувки, бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ – това е начинът да се живее. Изцяло сам и свободен върху меките пясъци на плажа…
13. Всичко ми принадлежи, защото съм беден.
14. Живей, пътувай, осмелявай се, благославяй – и никога не съжалявай.
15. Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен.
16. Когато пораснах, започнах да пия. Защо? Защото обожавам умът ми да е в екстаз.
17. Чувствам се виновен, че съм член на човешката раса.
18. Ще ме обичаш ли и през декември така, както ме обичаш през май?
19. Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край.
20. Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди.
21. Пиши със спомени и изумление за себе си.
22. Животът трябва да бъде съдържателен и пълен с любов – нищо друго не е добро, въобще не е добро, за никого.
23. Мислиш ли, че Бог е направил света, за да се позабавлява сам, защото му е било скучно? Защото, ако е така, той би трябвало да е доста непочтен.
24. Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.
25. Нищо зад мене и всичко пред мене – както е когато си на път.
Биография
Керуак е роден в Лоуел, Масачузетс, като родителите му са френски канадци: Leo-Alcide Kerouac и Gabrielle-Ange Lévesque чиито родове са преселници от провинцията Квебек, Канада. Както много Квебекчани от тогавашното поколение те са част от вълната имигранти, които пристигат в Нова Англия, за да търсят работа. Баща му е ексцентрик по природа, а майка му е властна натура и ревностна католичка, при която той остава да живее през по-голямата част от живота си.
До шестгодишна възраст Керуак не е учил английски и вкъщи неговото семейство е говорело квебекски диалект на френски. В съвсем ранна възраст той преживява смъртта на по-големия си брат Жерар, който умира от ревматична треска на девет години: това събитие по-късно бива описано в романа „Видения за Джерард“. Някои от стиховете на Керуак са писани на френски и в писма, изпращани малко преди смъртта му до неговия приятел Алън Гинсбърг, той изразява желанието си да говори езика на неговите прародители отново. Наскоро беше открито, че Керуак първо е започнал да пише „По пътя“ на френски, език, на който той е написал също два непубликувани романа. Текстовете са на квебекски френски диалект; същия диалект е използван по-късно и в ранните романи на Мишел Трембли.
Благодарение на атлетическите си способности Керуак се изявява като изключително обещаващ бегач на 100 метра с препятствия в отбора на горните класове на местното училище. Това му осигурява покани и стипендии от Boston College, Notre Dame, Columbia University. Той влиза в Колумбийския Университет след като прекарва подготвителната година в Horace Mann School. Керуак счупва крак още през първия си сезон като футболист и непрестанно спори с треньора си Лу Литъл, който го държи на скамейката. Докато е в Колумбийския, Керуак написва няколко спортни статии за студентския вестник „Columbia Daily Spectator“.
Когато футболната му стипендия бива спряна, Керуак напуска Колумбийския университет, макар че продължава да живее известно време в Ню Йорк с приятелката си Еди Паркър. По това време той среща хората, с които по-късно ще пътува из целия свят и които са герои в много от неговите романи; наричаните също така бийтпоколението – включително Алън Гинсбърг, Нил Касиди, Джон Холмс, Хърбърт Хънк и Уилям Бъроуз. През 1942 г. Керуак се присъединява към американския търговски флот, а година по късно към военния флот.
През 1944 г. Керуак е арестуван като съучастник в убийството на Дейвид Камер, хомосексуален приятел от още тинейджърските им години в Сент Луис на Лусиен Кар. (Уилям Бъроус също е от Сент Луис и именно Кар запознава Керуак с Бъроус и Гинсбърг). Когато вманиачеността на Камер по Кар започва да излиза извън контрол, последния го убива с нож по време на скандал между тях и се обръща към Керуак за помощ. Заедно те укриват уликите. Посъветван от Бъроус да ги остави в ареста, бащата на Керуак отказва да плати гаранцията. Тогава Керуак се съгласява да се ожени за Еди Паркър, ако тя плати. Бракът им продължава една година. За кратко Керуак и Бъроус работят заедно върху роман за убийството на Камер озаглавен And the Hippos Were Boiled in Their Tanks. Книгата не е публикувана. По-късно Керуак също пише за убийството в романа си „Суетата на Дюлоз“ (Vanity of Duluoz).
Между пътуванията в океана Керуак остава в Бронкс, Ню Йорк заедно с приятелите си от Университета Фордъм. По-късно той живее с родителите си в Ozone Park, квартал на Куинс след като те също се преместват в Ню Йорк. Там той написва първия си роман „The Town and the City“. Неговите приятели на шега го наричат Магьосникът от Озон Парк, визирайки псевдонима наТомас Едисон Магьосникът от Менло Парк и заедно с това заглавието на филма „Магьосникът от Оз“.
„The Town and the City“ е публикуван през 1950 г. с името Джон Керуак и макар че получава няколко похвални рецензии, книгата не се продава добре.
През следващите шест години Керуак пише непрестанно, но не може да намери издател. Стъпвайки на черновите първоначално наречени „The Beat Generation“ и „Gone on the Road“, през април 1951 Керуак написва текста, който по-късно ще стане известен като „По пътя“ (On the Road). Книгата е основно автобиографична и описва от позицията на героя Сал Парадайс приключенията на Керуак, в компанията на Нил Касиди, прототип на Дийн Мориарти, по пътищата на цяла Америка иМексико.
Тази част от мита Керуак разказва как поддържан от бензендрин (стимулант, производен на амфетамина) и кафе, той завършва първата версия на романа за три седмици под формата на сесия от спонтанна изповедна проза. Резултатът от тази сесия е прочутата хартиена ролка на „По пътя“. В действителност според неговия професор и наставник от Колумбийския университет Марк Ван Дорен, голяма част от съдържанието вече е била написана в неговите дневници през последните няколко години. Неговата техника е била силно повлияна от джаза, особено бибоп-а и по-късно от будизма, както е известно от прочутото писмо „Джоан Андерсен“ на Нил Касиди.
(Джак Керуак и Уилям Бъроуз)
Издателите не одобряват нито неговия експериментиращ стил, нито тона му, който се доближава до този на социалните малцинства в Америкапрез 50-те години. През 1957 г. Viking Press купува романа изисквайки значителна преработка.
През юли 1957 г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в Орландо, Флорида, изчаквайки издаването на „По пътя“. Няколко седмици по-късно критиката, появила се в Ню Йорк Таймс обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Грегъри Корсо става емблематично за бийтпоколението. Неговата слава започва неконтролируемо да расте и впоследствие става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той самият бива наричан „кралят на бийтпоколението“, термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и веднъж отбелязва: „Аз не съм битник, аз съм католик.“ През 1954 г. Керуак открива „Библия на Будизма“ (A Buddhist Bible) на Dwight Goddard в библиотеката в Сан Хосе, с което започва потапянето на Керуак в будизма. През 1955 Керуак написва биографията на Сиддхартха Гаутама, озаглавена „Събуди се“, която не издава приживе.
Керуак описва част от собствените си, свързани с будизма преживявания и приключенията си с Гари Снайдър и останалите поети от Сан Франциско в книгата „Бродягите на Дхарма“, публикувана през 1958 г. Наричана от някои „продължение на „По пътя“, „Бродягите на Дхарма“ е написана в Орландо, Флорида в края на 1957и началото на 1958 г. През 1958 г. Керуак написва и „битнически“ филм, наречен „Pull My Daisy“.
В романите на Керуак също става дума и за приятелството му с учителя Алън Уотс (присъстващ в романа „Big Sur“ под името Arthur Wayne и като Alex Aums в „Ангели на самотата“). Също така се е срещал и е влизал в дискусии с известния дзен будист Д.Т. Сузуки.
Керуак умира на 21 октомври 1969 година в болницата „Св. Антоний“ в Сейнт Питърбърг, Флорида, ден след като бива закаран по спешност там със силни коремни болки. Смъртта му на 47 годишна възраст настъпва вследствие на вътрешен кръвоизлив, причинен от цироза на черния дроб в резултат непрестанната употреба наалкохол. По това време той живее с третата си жена Стела и майка си Габраела. Керуак е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с титлата доктор политература от университета в града.
Магнифисонз.com – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.
Още по темата в Магнифисонз :
Уилям Бъроуз – Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение
Кафка на плажа и във фантазиите (133 години от рожението на геният)
Габриел Гарсия Маркес – Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб
Фредерик Бегбеде – Всичко е временно : любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз
Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“
Руми – Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. ; Мъдростта на Персия
Дъглас Адамс – В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете
Дино Будзати – „Напразни покани“ ; един велик разказ
Орасио Кирога – Кораби самоубийци ; един вълшебен разказ
Жан-Пол Сартр – Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни
Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство
Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел
Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение
Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор
Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф
Реймон Радиге – детето чудо на френската литература
