Жоржи Амаду е най-четеният и най-продаван бразилски писател и до днес, със своите 32 романа, преведени на 48 езика. Роден е в бразилския щат Баиа, от който по-късно ще черпи ненаситно, пресъздавайки бразилските действителност и душевност с помощта на фолклорни и фантастични елементи. Като политически емигрант във Франция в края на 40-те години попада в компанията на личности като Сартр, Арагон и Пикасо, които оказват важно въздействие върху мирогледа му. През 1958 г. с книгата си „Габриела, карамфил и канела“ Амаду изоставя политическото си мисионерство и създава литературата, която го прославя завинаги и навред по света, издигайки бразилската литература като цяло до световните върхове. „Амаду“ на португалски означава „любим“, „обичан“, и той наистина е един от любимите писатели на цели поколения.
ЦИТАТИ :
„Светът е такъв – неразбираем и пълен с изненади“.
„Любовта – най-прекрасното и най-ужасното нещо на света“.
„В училището на живота няма почивни дни.„
„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно“.
„Един мъж не може да спи с всички жени на света, но поне може да опита.“
„Любовта е вечна, защото винаги се подновява. Страстите умират, любовта остава“.
„Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето“.
„Със своята невидима ръка смъртта заличава петната от миналото на умрелия, и спонемът за него започва да блести като диамант.„
„Нито дори Бог, който ни е създал, не може да ни избие всички. Бог убива хората един по един, а колкото повече убива, толкова повече хората ще продължат да се раждат, да растат, да се раждат отново, да се смесват и т.н. И никой кучи син няма да ги спре!“.
„Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки“
„Да харесаш някого е лесно, случва се, когато най- малко очакваш, един поглед, една дума, един жест и огънят лумва, изгаря гърдите и устата; трудно е да се забрави, самотата изяжда човека; любовта не е трън, който се изважда, тумор, който се изтръгва, любовта е непокорна, нестихваща болка, убива отвътре“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки“.
„Животът беше хубав – човек трябваше само да го живее“.
Жоржи Амаду дебютира като писател на 20 години. В първите си творби Амаду набляга на мизерията и експлоатацията, като причина за разцвета на комунистическите идеи сред работниците. През 1946 г. като депутат той е един от съставителите на бразилската конституция.
Две години по-късно комунистите падат от власт и писателят емигрира във Франция. Там попада в компанията на личности като Сартр, Арагон и Пикасо. За творчеството си писателят получава Международната сталинска награда за мир в Москва.
По това време книгите на Амаду, който се смята за родоначалник на социалистическия реализъм в бразилската литература, се превеждат главно в комунистическите страни. През 1958 г. с книгата си „Габриела, карамфил и канела“ Амаду изоставя политическото си мисионерство и създава литературата, която го прослави. Тя е базирана върху мотиви от Байския фолклор, който по-късно става основа на множество филми и сапунени опери.
В следващите си книги писателят пресъздава бразилския характер с помощта на фолклорни и фантастични елементи. Удостоен приживе с множество титли и почетни степени от различни световни институции, той е член на Световния съвет на мира, през 1961 г. става член на Бразилската академия, а през 1984 г. – на френския Почетен легион. Жоржи Амаду бе също и Доктор хонорис кауза на Сорбоната.
Амаду на португалски означава любим, обичан. И той наистина е един от най-почитаните хора в света. Със своите 32 романа, преведени на 48 езика, досега Амаду е най-четеният и най-продаван бразилски писател.
Наскоро преди смъртта си на въпроса как иска да бъде записан в енциклопедиите след 50 години, той отговори: „Като чувствителен и романтичен бахаец. Аз съм като героите си, понякога дори като женските характери в творбите ми.“
„Дона Флор и нейните двама съпрузи“, 1966 г.
Годината е 1943. Светът се гърчи в изпепеляващата агония на войната, но в Баиа е тъкмо време за карнавал. Но карнавалът не е само веселие, той неизменно дава и жертви, като например Вадиньо, съпруг на хубавата Дона Флор, известна учителка по готварство. Вадиньо пада мъртъв от изтощение, танцувайки до смърт из спечените от жега улици, маскиран като баиянка.
След погребението напатилата се от Вадиньо вдовица още не може да забрави как през сватбената им нощ той е предпочел рулетката и компанията на безпътните си приятели пред брачното ложе, как не се е весвал с дни, за да се отдава без мярка на плътски удоволствия и срамотни похождения. Но тя е принудена да признае също така, че по своему е бил чудесен и е обичал дълбоко съпругата си, дарявайки я с незабравими любовни нощи.
Животът обаче трябва да продължи и Дона Флор се омъжва повторно – този път за известен аптекар, любител на класическата музика, на реда, методичен и последователен във всичко, дори в секса, който практикува единствено в сряда и събота. Приятелките завиждат на Дона Флор, задето си е намерила такъв другар в живота.
Всичко върви по реда си, докато Дона Флор не открива в леглото си призрака на Валдиньо, гол и готов да я прелъсти. От този ден нататък тя ще трябва да живее с двамата си съпрузи.
Трогателен разказ за морала и за любовта, за желанията и грешките, украсен с много музика и танци, увкусен с най-добрите рецепти на Кулинарно училище „ВКУС И ИЗКУСТВО“, полят с много ракия, това е най-вече разказ за потресаващата битката между материята и духа, със странни случки и необикновени обстоятелства, които могат да се случат само в Баия.
Магнифисонз.com – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.
Още по темата в Магнифисонз :
Габриел Гарсия Маркес – Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб
Фредерик Бегбеде – Всичко е временно : любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз
Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“
Руми – Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. ; Мъдростта на Персия
Дъглас Адамс – В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете
Дино Будзати – „Напразни покани“ ; един велик разказ
Орасио Кирога – Кораби самоубийци ; един вълшебен разказ
Жан-Пол Сартр – Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни
Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство
Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел
Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение
Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор
Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф
Реймон Радиге – детето чудо на френската литература
