Латински пословици и поговорки

Из съкровищниците на античността се крият толкова много неоценими познания, истинска мъдрост и образна красота, които остават да блестят като благороден камък пред дверите на вековете.

В тия мисли човечеството съзира себе си, обгорено от житейски изпитания, възвисявайки се към редките добродетели и увековечени истини.

Всяко приобщаване с тия бисери на човешкия дух ни кара да чувствуваме обаянието и култа към великите истини, вечните съпътници на човека в неговия житейски друм. Във всяка една мисъл може да се намери зародиша на нещо възвишено и значимо, действително облъхано от творчески жар, а най-вече в нея е внедрена самобитното вглеждане на действителността, отзивчиво към човешките изпитания и минало през горнилото на житейския опит.

Който иска да осмисли и облагороди живота си, нека проникне в потаеното величие на тия приблизително хиляда бисери на мисълта, за да почувствува своя истински духовен облик.

Жорж Нурижан

latin

1. Absentem laedit, qui cum ebrio litigat. – Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ.

2. Abussus abyssum invocat. – Бездната бездна зове; (една грешка повлича друга)

3. Adulatio vitiorum altrix. – Ласкателството е кърмачка на пороците.

4. Alta candunt odiis, parva axtolluntur amore. – Великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.

5. Alteri vivas oportet si vis tibi vivere. – Трябва да живееш за другите, за да живееш за себе си.

6. Amare et sapere vix deo conceditur. – Да е влюбен и да е мъдър не е дадено и на Бог.

7. Divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio. – Богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.

8. Et monere et moneri proprium est verae amicitiae. – Да мъмриш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство.

9. Gravissima est probi hominis iracundia. – Най-тежък е гневът на честния човек.

10. Homo, qui tacere nescit, nescit dicere. – Човек, който не знае да мълчи, не знае да говори.

11. Incertus animus dimidium sapientiae est. – Съмнението е половината от мъдростта.

12. Inter os et offam multa accidere possunt. – Между устата и залъка много неща могат да се случат.

13. Nemo ignavia immortalis factus est. – Никой чрез леност не е станал безсмъртен.

14. Obsequium, amicos verita odium parit. – Угаждането създава приятели, а истината – врагове.

15. Omnis amans amens. – Всеки влюбен е безумен.

16. Pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe. – Живей в мир с хората, а воювай с пороците им.

17. Plerique metu boni, non innocentia. – Повечето хора са добри от страх, а не от добродетел.

18. Praemonitus Praemunitus. – Предупреден значи въоръжен.

19. Quae desiit amicitia, ne cipit quidem. – Приятелството, което е приключило, дори не е започвало.

20. Qualis vir, talis et oratio. – Какъвто човекът, такава и речта му.

21. Qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus. – Който живее само за себе си, другите с право считат за умрял.

22. Quid ipse sis, non quid habearis interest. – Важи какъв си, а не за какъв се смяташ.

23. Quid tibi fiery non vis, alteri ne feceris. – Не прави на другите това, което не искаш да се случва с теб.

24. Saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali. – Често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.

25. Sapienti sat. – Умният разбира и от малко.

 

A

  • Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях.надпис на входа на Римските гробища
    Sum, quod eris, quod es, ante fui.
  • Ако живееш в Рим, живей като римляните.
    Si vivis Romae, Romano vivito more.
  • Ако искаш мир, готви се за война.
    Si vis pacem, para bellum.
  • Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.
    Amici vitia si feras, facis tua.
  • Ако искаш да бъдеш обичан – обичай!
    Si vis amari ama!

Б

  • Благоденствието на пациента е най-висш закон.
    Salus aegroti suprema lex.
  • Бог от машина.т.е. неочаквана намеса на висша сила, разрешаваща проблемите
    Deus ex machina
  • Бързай бавно!девиз на Август Цезар
    Festina lente!
  • Без пари всичко е напразно!
    Absque argento omnia vana!

В

  • Виното и музиката радват сърцето.
    Vinum et musica laetificant cor.
  • Време е за пиене. Сега е време да пием.
    Nunc est bibendum.
  • Времето разкрива истината.
    Veritatem dies aperit
  • Всичко омръзва, парите – никога!
    Omnis distaedere pecunia nunquam!
  • Всеки е ковач на своята съдба.
    Faber quisque suae fortunae.
  • Вярвай, но гледай на кого!
    Fide sed cui vide!

Г

  • Глас народен – глас божи.
    Vox populi, vox dei.
  • Глупаците имат навика да си пишат имената навсякъде.по Сенека
    Nomina stultorum scribuntur ubique locorum
  • Горко на победените.
    Vae victis.
  • Винаги верен (готов).понастоящем е девиз на Морската пехота на САЩ, съкратено: SEMPER FI
    Semper Fidelis.

Д

  • Да започнем с най-важното
    Аb Iove principium.
  • Дай ми фактите и ще ти дам правото.
    Da mihi factum, dabo tibi ius.
  • Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
    Bis vincit, qui se vincit in victoria!
  • До победата не говорят за триумф.
    Ante victoriam ne canas triumphum.
  • Доброто начало е половината от работата.
    Initium bonum est dimidium facti.
  • Дойдох,видях,покорих.
    Vini,vidi,vici.
  • Докато болният е в съзнание, все още има надежда.
    Aegroto, dum anima est, spes esse dicitur.
  • Докато дишам се надявам.
    Dum spiro, spero.
  • Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна.
    Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est.
  • Думите инструктират, примера води
    Verba docent, exempla trahunt.
  • Думите отлитат, написаното остава
    Verba Volant, Scripta manent.
  • Дървото се познава по плода
    E fructu arbor cognoscitur.

Е

  • Един път написано, десет пъти прочетено.
    Semel scriptum, decies lectum
  • Един свидетел, не е свидетел.
    Testis unus, testis nullus.
  • Едната ръка мие другата.
    Manus manum lavat.

Ж

  • Изкуството е вечно, животът кратък.
    Ars longa, vita brevis.
  • Жребият е хвърлен.
    Alea iacta est

З

  • За закъснелите остават кокалите.
    Tarde venientibus ossa.
  • За обществена полза.
    Pro bono publico.
  • Завистта е враг на честта.
    Hostis honori invidia
  • Законът е суров, но е закон.
    Dura lex, sed lex.
  • Здравей, цезарю! Отиващите на смърт те приветстват.поздрав на гладиаторите към императора
    Ave, Caesar (imperator)! Morituri te salutant!

И

  • И да отпечаташ тайната, истината ще е скрита.
    Imprimatur secretum veritas misterium
  • И след лоша жътва трябва да се сее.
    Et post malam segetem serendum.
  • Истината е във виното.т.е. алкохолното опиянение кара хората да говорят истината
    In vino veritas.
  • Истината ражда ненавист, а подлизурството – приятели.
    Veritas odium parit obsequim amicos.
  • Историята е учителка на живота.
    Historia vitae magistra
  • Истинската победа е тогава, когато врагът се признае за победен.
    Victoria nulla Quam quae confessos animo quoque subjugat hostes.
  • Истината ще ни освободи.девиз на тамплиерите
    Veritas vos liberabit.

К

  • Клин клина избива.
    Cuneos cuneum trudit
  • Кой ще пази пазачите?
    Quis custodiet ipsos custodes?
  • Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно.
    Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum.
  • Където има пушек, там има огън.
    Ubi fumus, ibi ignis.
  • Където е медът (сладостта), там е и горчивината.
    Ubi mel, ibi fel.
  • Капката копае камъка не със сила, а с постоянство.
    Gutta cavat lapidem non vi, set saepe cadendo.

Л

  • Любовта побеждава всичко.
    Omnia vincit amor.

М

  • Медицината е най-благородното изкуство.
    Omnium artium medicina nobilissima est.
  • Младостта е вятър.
    Juventus ventus.

Н

  • На бедните хора не им достига много, на алчните – всичко.
    Desunt inopiae multa, avaritiae omnia
  • Написаното остава.
    Litera scripta manet
  • Не влизаме два пъти в една и съща река.
    In idem flumen bis non descendimus
  • Не се отчайвай, уповавай се на Бога.
    Nil desperandum, auspice Deo.
  • Нека бъде светлина.
    Fiat lux.
  • Непознаването на закона не е извинение.
    Ignorantia legis non excusat.
  • Никога не се предавай.
    Nil desperandum.
  • Никой не трябва да носи отговорност за невъзможни неща.
    Ad impossibilia nemo tenetur.
  • Нищо не е толкова необходимо, както медицината.
    Nulla res tam necessaria est quam medicina.
  • Нищо не съхне по-бързо от сълза.
    Nihil lacrima citius arescit.
  • Нищо освен най-доброто не е достатъчно.мото на „Евертън“ ФК
    Nil satis nisi optimum.
  • Няма вечно да е лято.т.е. готви се и за трудни времена
    Non semper erit aestas.
  • Няма гладък път от земята към звездите.
    Non est ad astra mollis e terris via.
  • Няма медицина без латински.
    Nulla est medicina sine lingua Latina.
  • Няма правило без изключение.
    Nulla regula sine exceptione.
  • Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ.
    Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.

О

  • О, времена! О, нрави!по Цицерон
    O tempora! O mores!
  • Обединени в различието.мото на Европейския съюз
    In Varietate Concordia.
  • Опитваш се да пробиеш небето с глава.
    Caelum capite perrumpere conaris.
  • Орелът не лови мухи
    Aquila non captat muscas.
  • От море, до море.понастоящем мото на Канада
    A mari usque ad mare.

П

  • Пести време!
    Tempori parce!
  • Плодовете на науката са сладки, корените – горчиви.
    Doctrina est fructus dulcis, radicis amarae.
  • Победата е там, където има съгласие.
    Ubi concordia, ibi victoria.
  • Поверяваш овцата на вълка.
    Ovem lupo committis.
  • Повторението е майка на знанието.
    Repetitio est mater studiorum.
  • Прави това, което правиш.т.е. прави това, което правиш добре
    Age quod agis.
  • Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица.
    Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina.
  • Подобните се лекуват с подобни.
    Similia similibus curantur.
  • Помни, че си смъртен.
    Memento mori.
  • Правилна диагноза – успешно лечение.
    Bene diagnoscitur, bene curatur.
  • Приятелят е половината ни душа.
    Amicus animae dimidium.
  • Победата обича подготовката.
    Amat victoria curam.

Р

  • Разделяй и владей.
    Devide et impera.
  • Рим каза, въпросът е приключен.
    Roma locuta, causa finita

С

  • С едната ръка държи камък, а с другата протяга хляб.
    Altera manu fert (tenet) lapidem, panem ostentat altera.
  • Слава на победените!
    Gloria victis!
  • Славата променя нравите!
    Honores mutant mores!
  • Слепият не съди за цветовете.
    Caecus non iudicat de colore.
  • Спокойствието е най-доброто лекарство.
    Optimum medicamentum quies est.
  • Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта.
    Vilius argentum est auro, virtutibus aurum.
  • Старите хора стават за втори път деца.
    Bis pueri senes.
  • С този знак ще победиш.
    In Hoc Signo vinces.
  • Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите.
    Fortuna fortes metuit, ignavos premit.
  • Съдбата обича смелите.
    Fortuna favet fortibus.

Т

  • Така преминава световната слава.
    Sic transit gloria mundi.
  • Те осъждат това, което не разбират.
    Damnant quod non intellegunt.
  • Това, което за един е лекарство, за другиго е отрова.
    Quod medicina aliis, aliis est acre venenum.
  • Този, който дава малко няма право да иска много.
    Qui vult dare parva non debet magna rogare.
  • Трима правят компания.
    Tres faciunt collegium.
  • Трябва да очакваш от другия това, което му направиш.
    Ab alio axspectes, alteri quod feceris.

У

  • Улови мига!
    Carpe diem!
  • Управниците са смъртни, държавата е вечна.
    Principes mortales, respublica aeterna.
  • Утре, утре, винаги утре и така минава животът.
    Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas.
  • Учиш рака да върви напред.
    Cancrum recta ingredi doces.
  • Учиш рибата да плува.
    Piscem natare doces.

Ч

  • Чашата е погубила повече хора от меча.т.е. пиянството е погубило повече, отколкото войните
    Plures crapula quam gladius.
  • Чистата съвест се надсмива на лъжливите слухове.
    Conscia mens recti famae mendacia ridet.
  • Човек за човека е вълк.
    Homo homini lupus est.
  • Човешко е да се греши.
    Humano errare est.

Щ

  • Щастието спохожда смелите.
    Audaces fortuna iuvat.
  • Щастлив е не този, който има което желае, а този, който не желае това, което няма.
    Beatus non qui habet, quae cupit, sed qui non cupit, quae non habet.
Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.