Отец Тадей – Каквито са мислите ни, такъв е животът ни

 

Отец Тадей Витовнишки (1914 – 2003 г.) . Неговите мисли и нагласи за света и живота, могат да преобърнат мирогледа на всеки, който иска да се промени.

otec Tadei

Със своите мисли създаваме хармония или дисхармония

Сега виждаме, че берем плодовете на своите мисли и желания, на непослушанието към Небесния Отец и земните родители. Ние не можем и да си представим каква е силата на нашите мисли. С тях създаваме хармония или дисхармония в себе си и около себе си, и в цялата вселена. Ние можем да сме източник на голямо добро и на голямо зло. Макар да сме малка единичка, но от нашите мисли и желания зависи много.

Много повече се казва с живота, отколкото с думите

Много повече се казва с живота, отколкото с думите. Когато видим смирена и кротка душа, която не се гневи и не мисли зло, не ругае, не осъжда, не се сърди, когато я обиждаме, тази личност става пример за нас през целия ни живот. И ние искаме да бъдем като нея, виждайки, че с Божията помощ е победила злото и то не може да и въздейства. Дори да поставиш такъв човек в най-лоши обстоятелства, те не достигат до вътрешността на сърцето му и не разрушават неговия мир.

Човешкият живот е безкрайно усъвършенстване

Послушанието започва от родителския дом, още от люлката и трае до края на живота. Защото непрестанно ще има какво да учим и да се усъвършенстваме, както Ангелите и Светиите безкрайно преминават от познание в познание и от сила в сила. Така и ние на земята или се усъвършенстваме в доброто, или падаме в низко мъдруване.

Всяко добро и всяко зло произтичат от мислите

Всяко добро и всяко зло произтичат от мислите. Мисълта има огромна сила и мощ. Тя въздейства не само на разумното естество и животинския свят, а и на растителния свят. Ако имаме мирни, тихи, благи и кротки мисли, те дават мир на нас и на всичко около нас. Това състояние се излъчва от нас. Напротив, когато сме натоварени от много грижи и притеснения, тогава завиждаме и се озлобяваме към хората. Приемаме мисли, които прогонват мира в нас и в околните, затова нямаме покой. Ние самите не знаем какво правим в семействата си. Със своите мисли прогонваме мира и често от рай правим ад. Твърде малобройни са хората, които идват на себе си и разбират, че от самите нас произтича и доброто, и злото.

Мисли на отец Тадей :

1.  Духовният живот е живот на ума, възнесен над всички желания и всички чувства на този свят.
2. Най-главното в духовния живот е да съхраниш сърцето си в този свят.
3. Господ винаги вижда дълбочината на нашето сърце – какво желае то и към какво се стреми.
4. Трябва да отделим сърцето от земните планове и желания, само тогава можем да обичаме искрено Господ и своите ближни.
5. Богообщението е реалното състояние на духа.
6. Първата крачка към богообщение е да се предадеш напълно в Божии ръце.
7. Ние можем всичко с Божия помощ, можем абсолютно всичко, щом със сърцето си се обърнем към Господ.
8. Душата, която е предала себе си на Божията воля от нищо не се бои и от нищо не се смущава. За всичко, което се случва тя казва: така иска Бог.
9. Любовта е най-силното оръжие от всичко, което съществува, няма такава сила или оръжия, които могат да се борят срещу любовта: тя преодолява всичко.
10. Любовта, радостта и мира са Божии дарове, Божии свойства. Поотделно любовта, радостта и мира творят чудеса, а заедно могат да изпълнят всички заповеди.
11. Умът, волята и сърцето при просветените хора са едно, а при непросветените са все по-разделени. Оттук са и многобройните човешки проблеми в живота.
12. Чистото сърце ще види Бога, а нечистото вечно ще се мъчи да постигне себе си.
13. Заедно със старанието да съхраняваме сърцето си в мир, трябва да се упражняваме да стоим пред Него. Това означава, че непрекъснато трябва да си представяме, че Бог ни гледа.
14. Няма непростим грях, непростим е само неразкаяният.
15. Точният знак за това, че грехът е простен идва в момента, когато вече не го повтаряме и когато душата ни се омиротвори.
16. Каквито са нашите мисли, такъв е и нашият живот. Ако се предаваме на лоши мисли – животът ни не е добър.
17. Необходимо е да се научим да владеем своите мисли, за да внесем в тях ред.
18. Заради своята полза е необходимо, крайно необходимо, да се предадем на добри мисли и желания, а след това ще настъпи хармония в нас, сред нашите родственици и по-надалеч, защото където и да се намираме, щом мислим добри неща, щом се молим, ще внасяме мир и тишина, ще раздаваме добро.
19. И малката мисъл, която не е изпълнена с любов носи зло в света. Спомнете си: “Който не е с Мене е против Мене”.
20. Приемащият злия помисъл приема самият враг в своето тяло. Духовете са невидими, ние им даваме тяло, за да станат видими.
21. Нашите мисли са причина не само за войни и земетресения, а и за екологичното замърсяване, което обикновено предшества духовното замърсяване.
22. Постарайте се да имате добри мисли и добри желания към своите приятели и неприятели и ще видите какъв добър плод ще получите и вие, и всички, които ви обграждат.
23. Престанете да мислите за своя началник или колега, обърнете лошите мисли в добри и ще видите как ще се промени поведението на предишните ви “неприятели”.
24. Когато станеш сутрин, не излизай от вкъщи без да се помолиш, а вечер благодари на Бога за този дивен ден. Защо е дивен ли? – Защото е подарен от Него!
25. И малката прашинка, която попадне в окото, пречи на зрението, точно така и малката грижа за нещо странично пречи да се молим.
26. Ако се молим без внимание, тогава не се молим нито с дух, нито с истина.
27. Всеки, който иска да живее истински, трябва да се моли с Иисусовата молитва: “Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”!
28. Ако се молим – получаваме енергия от Източника на живот.
29. Смирението е съвършенството на християнкия живот.
30. За молитвата е нужно внимание. То трябва да върви преди молитвата, трябва ясно да знаем за какво се молим, какво искаме.
31. Смирението е Божие свойство. Бъдете сигурни в това – където има добро, преди него е имало и има смирение.
32. Смиреният човек е доволен от всичко, което Бог му дава и е щастлив в сърцето си.
33. Знайте, че трудностите и проблемите ни спохождат много често, защото не сме се смирили.
34. Когато искаш прекалено много и прекалено високо се прицелваш, с това сам се измъчваш и ставаш излишно неспокоен. Не бъди такъв, просто обичай!
35. Онзи, който смята, че знае всичко е непослушен, а непослушният човек не позволява да бъде воден, но и сам не стига никъде.
36. Когато ние сме смирени и хората около нас ще се смирят.
37. Гневът се побеждава с отричане от своята воля.
38. Ако престанем да се поставяме като съдии над другите, ще се освободим от гнева.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.