„Спасителят в ръжта“ – Ако едно момиче е красиво, на кого му пука, че идва късно на среща?

Откъси от „Спасителят в ръжта“ :

catcher_in_the_rye_by_cary_secret-d4ym0s5

“Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на “Дейвид Копърфилд”, но на мен не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието”

“Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска”

„Ако едно момиче е красиво, на кого му пука, че идва късно на среща? На никого.“

„Ето така става с момичетата. Направят ли нещо хубаво, и да не са много приятни на глед, па дори и да са глупавички, почти се влюбваш и вече не знаеш къде си. Ах, тези момичета! Боже мой! Могат да те подлудят. Наистина могат.“

“Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому.”

„Винаги казвам „много ми е приятно да се запознаем“, когато всъщност не ми е приятно. Но ако искаш да живееш добре с хората, трябва да можеш да се въртиш на всяка страна.“

„Женското тяло е като цигулка, трябва да си велик музикант, за да го накараш да звучи.“

„Лошата новина е, че понякога да правя глупави неща ми е забавно.“

“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост”

„Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно за всички.“

„Признак на незрялост е човек да иска да умре благородно за кауза, а признак на зрелост – той иска да живее скромно за една добра кауза.“

„И не е необходимо да си гадняр, за да нагрубиш някого, добрият човек също може напълно да ти развали настроението.“

„Аз съм обратен параноик. Подозирам, че хората заговорничат, за да ме направят щастлив.“

„Забавна шега. Когато искате от някого нещо голямо, изразете се възможно най-сложно, объркайте го и …той ще направи каквото искате.“

„С хората е сложно, без тях – непоносимо.“

„Женското тяло е като цигулка, трябва да си велик музикант, за да го накараш да звучи.“

„Стои си мъжът, влюбва се. И веднага става глупав.“

 

JDSalinger_1660962c

Спасителят в ръжта (на английски: The Catcher in the Rye) е роман от американския писател Джеръм Дейвид Селинджър, една от най-известните му творби. Публикувана за първи път на 16 юли 1951 г., книгата се превръща в една от най-заклеймяваните в историята на САЩ. Дори в 21-ви век тя все още предизвиква противоречия заради езика, който ползва, либералните разбирания, сексуалната освободеност и нежеланието на 16-17 годишните да се съобразяват и живеят с общоприетите норми на обществото. Въпреки че е отпечатана като книга за възрастни читатели, в днешно време тя е част от задължителната учебна литература, изучавана в училищата във всички англоезични страни. Преведена е на почти всички основни езици. Всяка година в света биват продадени около 250 000 копия, което прави близо 65 милиона общ тираж.

Романът попада в списъка на стоте най-добри книги, публикувани в периода 1923-2005, съставен от списание Тайм. Заема 64 място в анкетата за стоте най-добри англоезични романи на ХХ век, проведена от издателство „Модърн Лайбръри“.

Главният герой на книгата, Холдън Колфийлд, се превръща в икона на тийнейджърското бунтарство. Написан в първо лице, романът описва няколко дни от живота на героя, прекарани в Ню Йорк, след напускането му на училище малко преди Коледа. Книгата е изпълнена с философски разсъждения за живота и смъртта и на места може да се възприеме като песимистична.

cathcer in te rye

Facebook Comments