Рудолф Линд (на немски: Rodolphe Lindt) е швейцарски шоколатиер и изобретател. Той основава шоколадовата фабрика „Линд“ и открива така наречения метод „кончинг“, както и други методи, целящи подобряване качеството на шоколада.

Рудолф Линд
швейцарски шоколатиер
Роден	16 юли 1855 г. Берн, Швейцария
Починал	20 февруари 1909 г. (53 г.) Берн, Швейцария

 

Ражда се в Берн в семейството на фармацевта и политик Йохан Рудолф Линд и съпругата му Армалия Ойгения Залхли. От 1873 до 1875 година е стажант в Лозана при „Амеде Колер & филс“. Четири години по-късно основава своя собствена шоколадова фабрика в швейцарската столица.

През декември 1879 година успява да повиши качеството на шоколада, разработвайки кончинг машината – устройство, позволяващо по-фина консистенция и отстраняване на нежеланите миризми. Също така е първият прибавил какаово масло към шоколадова маса. Тези две иновации допринасят до голяма степен за високото качество на швейцарския шоколад.

Линд продава своята фабрика редом с тайната за кончинг през 1899 година на Шпрюнгли и оттогава насам името на дружеството е „Линд & Шпрюнгли“. Шпрюнгли плаща милион и половина златни франка за маркентинговите права и рецептата. Самият Рудолф Линд ръководи подразделението на дружеството в Берн до 1905 година.

---

Едно от най-интригуващите съкровища, откривани някога е малкото какаово зърно на какаовото дърво, Theobroma cacao. „Храната на боговете”, както се превежда от гръцки, пленява всеки докоснал се до нея, крале и обикновени граждани, учени и свещеници.

Същото се случило и с Рудолф Линдт, 24 годишен, майстор сладкар, син на аптекар. През 1879 той купил две опожарени фабрики близо до Берн и няколко стари машини. Неговото намерение било да произведе шоколад, който ще бъде различен от всички останали на пазара. По това време шоколадът бил трошлив, с груба повърхност и горчив, оформян ръчно на калъпи.

Неговият брат Аугуст, също аптекар, изразил мнението, че влагата в шоколадовата смес, която кристализира със захарта, трябва да се извлече по време на процеса. Аугуст също предложил да се добави какаово масло, което да омекоти шоколадовата текстура.

Субстанцията, която Рудолф Линдт получил след три денонощия непрестанна работа била много по-различна от обикновената шоколадова смес. Тази тъмна кадифена маса с матов блясък била лесна за оформяне и топяща се нежно на езика. Така бил създаден един нов шоколад със съблазнителен аромат и несравнимо качество. Линдт го нарекъл „шоколад, който се топи”.

„Коунчинг” – процесът на непрекъснато разбъркване в продължение на дълги часове, е есенцията в откритието на Линдт. Добавянето на какаово масло в топлата шоколадова маса и използването на различни какаови зърна в специфично съотношение е от първостепенно значение за успеха на шоколада Линдт.

Конширането е техника, която се ползва при производството на най-качествените шоколадови изделия. Това е и една от причините за високата им цена, тъй като някои от най-реномираните производители подлагат своя шоколад на този вид обработка в продължение на най-малко седем дни.

Линд нарича своето устройство конш – по конусовидната форма на морската раковина. Като повечето иноватори, Линд бил разсеян и един ден забравил смесителя включен. Явил се след три дни и страшно се ядосал, че е харчил електричество. Но се оказва, че няма защо да съжалява. В смесителя имало пухкава смес, която лесно се налива във форми и се получават хубави блокчета. До този момент суровината трябвало да се притиска за оформяне на ръка. Дали е точно така, не се знае със сигурност, но безпорно в този момент, в далечната 1879г е създаден уникален продукт – шоколад с несравним упойващ аромат, фина и нежна текстура, топящ се в устата, с невероятно мек вкус, доставяйки истинска наслада.

Безпорен факт е, че процесът „коунчинг”, революционното откритие на Линдт, изиграва решаваща роля за международната репутация на ЛИНД и изобщо на швейцарския шоколад.

Рудолф Линд, като истински изобретател цени времето си и не иска да се натоварва повече с производството на шоколад. А направеното от него изобретение търсят вече всички. През 1899г.  той продава бизнеса си на фамилията Шпрюнгли, също известни шоколатиери, за невероятните тогава 1,5 милиона швейцарски франка. Така е отворен основният завод на ЛИНД-ШПРЮНГЛИ в Цюрих.

През първите 20 години на миналия век швейцарската шоколадова индустрия е във възход и „Линд“ е основен играч. През 1915-а фирмата изнася три четвърти от продукцията си в 20 държави.

Но до края на Втората световна война лидерът трябва да се пребори с невероятни трудности. При двете депресии през 20-а и 30-а те губят световните пазари. Строгите ограничения за внос на захар и какао са последвани от режима на дажбите през 1943 година. Почти 3 десетилетия продажбите на империята не растат, но тя успява да се справи. След това търсенето рязко се повишава на местния пазар и в чужбина. Фабриките на „Линд“ са остарели и няма достатъчно работници. Затова фирмата сключва лицензионни споразумения за производство и продажба в Италия, Германия и Франция, като по този начин се разраства.

В момента ЛИНД произвеждат огромен асортимент от шоколадови изделия с най-различен вкус, включително и лютиви с добавка на чили. Най-известни и емблематични за фирмата станаха бонбоните  „Линдор“ – прекрасно опакованите топчета с пълнеж, които се предлагат във винаги празнично изглеждаща кутия. Опаковката им подсказва какво точно се купува. Ако е жълта е бял шоколад, червената е млечен, най-силният с много какао е в черно. Има и с вкуса на италианската ракия грапа, ориенталската подправка шафран и козе сирене.

Друг емблематичен за ЛИНД шоколадов десерт е златното зайче със звънче на червена панделка. Създадено отново случайно, в желанието на един от шоколатиерите да възвърне радостта в очите на сина си, когото детето една сутрин вижда зайче в снега в градината, но то изчезва и се скрива бързо в храстите. Любящият баща създава шоколадово златно зайче със звънче на червена панделка на врата, така че никога да не бъде изгубено. Днес то е символ на Великден и хора на различна възраст навсякъде по света го обожават.

И така, първият в света топящ се шоколад бил произведен в 1879. Дали това е била просто една случайност? Дали експериментите са продължили така дълго както разказва легендата? Или пък според различните версии на сагата, Линдт е забравил да изключи съоръженията за разбъркване през уикенда, и е намерил напълно различна шоколадова смес в понеделник? Разбира се, невъзможно е да възстановим детйлите от събития, случили се преди повече от 130 години.

Това обаче, което не подлежи на съмнение е, че процесът „коунчинг”, революционното откритие на Линдт, изиграва решаваща роля за международната репутация на Линдт и швейцарския шоколад.