Антиноген Хаджов и защо трябват истински интелектуалци за всяко дело

Антиноген (Гени) Димитров Хаджов е български революционер, стружки, крушевски и охридски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

“ В този период бе и най-голямата реална полза от Гени, защото цялата интелигенция бе емигрирала и само той остана от нея да помага на Христо Узунов. С това той решително спомогна да бъдат възстановени революционните групи покрай цялото Охридско езеро.“  Милан Матов

Антиноген Хаджов
български революционер

Роден
16 юли 1874 г.
Струга, Османска империя
Починал
21 юли 1912 г. (38 г.)
Струга, Османска империя

Хаджов е роден в 1874 година в град Струга, като единствено дете в семейството на български учители. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия. Влиза във ВМОРО още като ученик, посветен от Александър Чакъров и е сред основателите на организацията в Струга. След това е директор на българската прогимназия в Крушево.

В началото на 1903 година става учител в прогимназията в Крушево и взима участие в подготовката на въстанието. По време на Илинденско Преображенското въстаниее член на въстаническия щаб и участва в отбраната на Крушевската република.

След въстанието се легализира и става учител в Охрид, където е член на околийския революционен комитет.


Krushevo_voivodi_1903_IMARO

С названието Крушевска република се нарича сформираната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в градКрушево по време на Илинденско-Преображенското въстание.

Съществуването на Крушевската република трае само 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. Тя е най-големият успех на въстанието. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава „Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.

Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.

След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, той (военна власт) свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена – по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).

Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.

На 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми

Facebook Comments