Той е известен по целия свят като френски актьор, макар че всъщност никога не е получавал френско гражданство.

Роден е в Италия – в град Парма. Неговият баща Жан Вентура, избягал от своята бременна приятелка Луиза Борини, поради което дълго време след раждането си бъдещият актьор бил наричан Анджело Борини. Майка му се обръщала към него с галени имена като Анджелино или Лино. И впоследствие зрителите също ще го запомнят и обикнат именно като Лино Вентура.

Френската уикипедия го нарича италианската звезда на френското кино. Има нещо знаменателно в това, че бъдещият любимец на френската публика, чието име носи дори един площад в Париж, се появява на белия свят през 1919 година точно в деня на националния празник на страната, която ще го приюти след пристигането му там като беден емигрант.

В Париж му се наложило да се грижи сам за прехраната си и да помага на майка си, поради което напуска училище много рано, без дори да е завършил началното си образование.
Оженва се съвсем млад (на 8 януари 1942 г.) за голямата си любов Одет, с която живее цели 55 години до смъртта си през 1987 г. Само няколко дни след сватбата е призован в армията. Попада в Югославия, дезертира и се завръща в окупирания Париж, където се крие при роднини на жена си.

След края на Втората световна война Вентура се посвещава на кеча и жъне успехи на тепиха под името Лино Борини. Дори през 1950 година завоюва европейската титла по борба класически стил. Но тежка травма прекъсва спортната му кариера.
Възнамерявал да се заеме с организиране на състезания по борба, обаче Съдбата се разпоредила другояче. Режисьорът Жак Бекер си търсел як мъжага за епизодична роля в своята ганстерска драма с Жан Габен „Не пипай плячката” (1954).
Великият актьор харесал новака, а и самият филм имал голям успех, което предначертава бъдещето му. Благодарение на своите физически данни, глас и естествено поведение в кадър Лино бързо напредва в киното. Снима се в много филми редом до Жан Габен, учейки се от неговото майсторство и не след дълго е признат за един от най-големите френски киноактьори.

А в „Авантюристите” (1967) играе в тандем с Ален Делон.
Печели огромна популярност включително и у нас, където е познат с филми като „Опасни муцуни”, „Сицилианският клан”, „Булевардът на рома„, „Последният известен адрес”, „Височайши трупове”, „Сто дни в Палермо” и др.
„Второто дихание” (1966) на Жан-Пиер Мелвил е прожектиран у нас само в софийското филмотечно кино „Дружба” (днес „Одеон”).
В края на своята кариера Вентура се превъплъщава блестящо в ролята на Жан Валжан от филма на Робер Осен „Клетниците” (1982).
През своята кариера се снима общо в 76 филма, създавайки галерия от незабравими екранни образи, чрез които винаги се е опитвал да разкрие истината за своите персонажи, без да се поддава на изкушенията на славата и лесната печалба. Винаги е отбягвал участие в секс сцени. Нещо повече – отказвал да се снима дори в сцени с най-невинни целувки. Всъщност такива моменти има само в два от неговите филми.
Вентура бил и останал до края на живота си дълбоко морален човек, независимо от многобройните изкушения, на които е бил подлаган, снимайки се с повечето от най-красивите актриси на френското кино.
Бил е строг и разбиращ баща за своите четири дъщери – истинска опора на любящото си семейство. А след като една от дъщерите му станала инвалид в резултат на нелечимо заболяване, решава да се превърне в закрилник и благодетел на хиляди деца с подобна съдба. Без да го разгласява никъде (журналистите научили за това едва след неговата смърт), Лино Вентура основал със собствени средства мрежа от интернати за деца-инвалиди.

Умира от инфаркт на 67-годишна възраст на 22 октомври 1987 г.

Музика от „Клана на сицилианските“ с Лино Вентура, Жан Габен и Ален Делон :