В паметтаа някои стари горнооряховчани, чиято младост минава в началото на 20 век, се пази едно загадъчно събитие. През първата световна война в местността Камъка катастрофира цепелин. При инцидента (през септември 1917 г.) от удара на гондолата върху  каменния връх загиват осем  германци, погребани в старите горнооряховски гробища.

“Голям интерес предизвика коприната, с която бе обшит балонът“, е предала в спомените си баба си Кина Петрова Статева (1886–1980), съхранени от нейния внук Михайлов. Коприната е била разпределена между находчиви горнооряховски ценители на тази скъпа материя.

Как е попаднал цепелинът в Горна Оряховица? На този въпрос може да се отговори, ако видим историята по създаването на този вид въздушни кораби.

Фердинанд фон Цепелин
германски авиоконструктор
Роден	8 юли 1838 г. Констанц, Германия
Починал	8 март 1917 г. (78 г.) Берлин, Германия

Изработването на това въздухоплавателното средство е свързано с името на немския  авиоконструктор граф Фердинанд фон Цепелин (1838–1917), който като пенсиониран генерал-лейтенант през 1898 г. създава “Дружество за насърчаване на въздухоплаването”. В него влизали богати хора, готови да финансират идеите на графа. Приятелят му, кралят на Вюртемберг, предоставил за строителна площадка залива на Боденското езеро при Манцел. Граф Цепелин откупил патентите на Давид Шварц, чиито въздушен алуминиев кораб притежавал Даймлеров двигател с мощност 8,2 конски сили и приобщил към себе си талантливи инженери-конструктори. Появяват се LZ 1 и LZ 2, но поради неуспешни приземявания, причинени от силни ветрове и недостатъчна сила на двигателите, продължават строителството на нови подобрени въздушни кораби. През 1906 г. бил построен LZ 3. Този кораб, съоръжен с два даймлерови двигателя от по 85 конски сили, достигал скорост 12,2 метра в секунда. Две години по-късно LZ 4 прелетял разстоянието от Фридрихсхафен до Люцерн за дванадесет часа, а до Майнц – за 24 часа.

През 1909 г. Граф Цепелин основава първата в света транспортна авиокомпания “Германски дирижабли” за редовни полети с пътници, товари  и поща, както вътрешни в Германия, така и външни в Европа и през Атлантическия океан до Бразилия и Съединените щати. В най-големите градове се строят огромни хангари и мачти за привързване на машините. Граф Цепелин  прави демонстрационни полети като пътува към Арктика,  Палестина и обикаля земното кълбо.

Умира на 8 март 1917 г. в Берлин. През 1929 г  LZ 127 прелита без престой над България и София. От тогава остава песента “Граф Цепелина, оттука мина и си замина! О, Боже мой”, чиито автор е Стоян Миленков. LZ 127 “Граф Цепелин” извършва 590 полети, превозва 34000 пътници и изминава над един милион мили без нито една повреда.

През военната 1917 г. започва строежа на два  специални гиганти с номера L57 и L59. Тяхната  дължина е 227м, балони – 68000 куб.м, 50 тона товар, 20 двигатели -1200 к.с., 25 тона гориво, скорост 103 км/час, значително количество баласт,  включително и воден. Екипажите могат да издържат повече от сто часа.

Най-южната германска въздушна база е била в Ямбол. Там е действал с разузнавателни задачи над Черно море цепелинът на флота ZLX, пребивавал в спецално построен хангар на 5 км от града до военното летище. Бащата на композитора Борис Карадимчев е бил техник в него. Преданието за разбития цепелин край местността Камъка в Горна Оряховица може да се обясни с полета на цепелин, който е разузнавал около Черно море и Добруджа през септември 1917 г. по време на войната  срещу Румъния.

На 15 октомври 1928 г. германският пътнически дирижабъл „Граф Цепелин“ приключва първото си прелитане над Атлантика и каца в Лейкхърст, щата Ню Джърси, след 111 часа във въздуха. От първия си полет на 18 септември 1928 г. до последния на 18 юни 1937 г. машината извършва 590 полета и изминава 1.7 млн. км. За този период дирижабълът, наречен на името на германския авиопионер Фердинанд фон Цепелин, извършва околосветско пътешествие, прелитане над полюса, две пътувания до Близкия изток, няколко из Европа, пет до САЩ и цели 64 до Южна Америка.

„Граф Цепелин“ потегля за първия си трансатлантически полет на 11 октомври от Фридрихсхафен, Германия, и до кацането си изминава 9926 км. Машината е забавена от силните ветрове и лошото време, но полетът приключва успешно. Екипажът, командван от Хуго Екенер, е посрещнат с парад в Ню Йорк и е поканен в Белия дом. Дирижабълът е дълъг 236 м и има вместимост от 105 хил. куб. м. Задвижван е от пет двигателя „Майбах“ с по 550 к.с., които горят бензин или светилен газ. Максималната му скорост на движение е 128 км/ч. Товароподемността на машината пък е 15 тона за 10 000 км полет.

По време на Първата световна война Германия е единствената държава, която притежава цепелини с твърда конструкция. Дирижаблите на граф Цепелин започват да се използват и за военни цели – първоначално като разузнавателни средства, но скоро след това към тях са монтирани картечници и са навесени бомби за военни действия.

Граф Фердинанд фон Цепелин умира в Берлин на 8 март 1917 г. И след смъртта му, неговата фирма продължава тази специфична дейност.

През 1928 г. е построен дирижабълът за далечни полети Граф Цепелин. Този апарат е използван за редовни превози на поща и пътници през Атлантическия океан. Последният пътнически дирижабъл Хинденбург, предназначен за далечни полети, претърпява катастрофа в Ню Йорк на 6 май 1937 г., след като е извършил 63 полета над океана.