Тъкачен стан от 1801 година претендира за славата на първата програмируема машина. Търсейки начин да опрости досадния и труден процес на тъкане, французинът Жозеф-Мари Жакард залага на автоматизацията. Създадената от него машина се счита за едно от първите компютърно управлявани устройства.
Тъкачният стан на Жакард бил програмиран така, че да произвежда различни модели платове, пише британският автор Ник Хет в новата си е-книга „От сметалото до iPhone: 50 пробива, които запалиха искрата на дигиталната революция” (в оригинал – „From the abacus to the iPhone: The 50 breakthroughs that sparked the digital revolution”).
Станът на Жакард се управлявал с помощта на перфорирани карти, които се подавали нанизани в лента към механично четящо устройство с дървени бутала. В зависимост от това дали буталата преминавали през дупките в картите или не, станът изпълнявал различни задачи.
Около 4000 карти били необходими за всеки един дизайн. Портретът на самия изобретател обаче бил изтъкан с „програма” от 24 хиляди карти.
По-късно през 19-ти век английският изобретател и пионер в изчислителните технологии Чарлз Бабидж използва перфокарти, за да програмира своя Аналитичен Двигател.
Ранните компютри на 20 век също използват перфокарти и ленти за въвеждане на програми и данни. Днес, тъкачният стан на Жакард е контролиран изцяло от програмируеми компютри.
Една от определящите характеристики на компютъра е неговата гъвкавост, или фактът, чеможе да се справя еднакво добре с игри като Angry Birds или с доставката на електронна поща. Тази гъвкавост идва от програмируемостта, т.е. компютърът е способен да изпълнява различни задачи, в зависимост от указанията, посочва Ник Хет. Неговата е-книга за 50-те пробива в компютърните технологии е достъпна за сваляне за четци Kindle.
Жозеф Мари Жакард (на френски: Joseph Marie Jacquard, фамилията се произнася Жакар) 7 юли 1752 г., Лион, Франция –7 август 1834 г.) е френски тъкач и търговец, изобретател, дал силен тласък на технологичната революция в текстилната промишленост.
| френски инженер | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
7 юли 1752 г.
|
|---|---|
| Починал |
7 август 1834 г.
|
| Техника | |
| Известен с | Стан на Жакард |
В началото Жакард е просто тъкач и търговец, но решава да направи машина, с която да произвежда по-бързо и по-качествено платове. Идеята за стана, така наречения „стан на Жакард“ се ражда още през 1790 г., но първата му машина е готова едва през 1801 г. Тогава той за първи път демонстрира машината. Няколко години по-късно, вече усъвършенстван, той представя стан, който може да се програмира, за да се постигнат различни шарки.
Тъй като не патентова машината, Жакард получава доживотна пенсия от френското правителство и редица други награди, но същевременно печели и доста врагове в текстилната промишленост. Тъкачите на коприна в Лион, например, изгарят почти всичките му машини и нападат лично Жакард за това, че се опитва да ги лиши от прехрана. Според легендата, работниците блокирали тъкачните станове с дървените си обувки, наречени „сабо“, откъдето идва и думата „саботаж“. По-късно обаче предимствата на тъкачния стан на Жакард са оценени, и през 1812 г. във Франция вече работят около 11 000 машини.
Днес жакард се нарича текстилът, изтъкан на механичния стан, изобретен от Жозеф Мари Жакард.