Пол Брока Paul Pierre Broca
лекар
Роден	28 юни 1824 г. Сен-Фоа-ла-Гранд Франция
Починал	9 юли 1880 г. (56 г.) Париж Франция

Получава световна популярност с откриването на речедвигателния център в мозъка. Този център се намира в третата фронтална гънка на челния дял в лявото полукълбо на мозъчната кора. Брока прави знаменитото си откритие, когато правиаутопсия на един пациент в известния приют за душевноболни мъже „Бисетр“ в Париж. Въпросният пациент страда от болестта, която в наши дни се нарича алалия от логопедичната гилдия. Специфичното в патогенезата на това заболяване е, че болният страдащ от него не може да говори, но въпреки това разбира всичко и се опитва да участва в процеса на комуникация чрез серия от нечленоразделни звуци, които чрез подходящата интонация и речева мелодика, представляват особена форма на езиков праксис.

Пациентът остава в историята като „господин Тан“ , тъй като това е единствената сричка, която можел да произнесе приживе. Резултатите от аутопсията, съчетани с наблюденията на участъковия лекар от района наМонпелие д-р Марк Дакс, разкрива пред Брока строгата взаимовръзка, която съществува между коровите зони на мозъка и функционалната предназначеност на висшите психични функции. С това свое откритие Брока застава начело на движението за тесен локализационизъм, което лансирало тезата, че висшите психични функции са локализирани в точно определени структури на мозъка.

През 70-те години на 19-ти век, когато Карл Вернике открива топичното представителство на речеслуховия център в мозъка и разработва подробно патогенните последствия от неговото увреждане, тезата на Брока за функционалната специфика на коровите анализатори се потвърждава окончателно.

Френският лекар се занимава активно с мозъчната физиология и по-точно с проблематиката ситуирана около модерната концепция за антропометрията. Изследванията на Брока са посветени върху специфичните краниотомични характеристики на черепната кухина при различните типове хора. На базата на класическите краниоскопски процедури, той започва да се занимава активно с антропометричните закономерности в антропологията, които по-късно благоприятстват върху създаването и утвърждаването на диференциалната психология като клон на научното познание. Брока е един от пионерите в науката, който обвързва анатомичната структура на черепа с интелектуалния потенциал на личността, умело дистанцирайки се от научните спекулации на социалдарвинизма и френологията. Той е и един от пионерите в създаването на Френското дружество по антропология.

Пол Брока,през 1861г. открил, че пациенти, които при операция или след травма получавали някаква увреда в третата извивка на челния мозъчен дял отляво, практически вече не можели да говорят, въпреки че нервите на езика и функцията на ларингса били напълно интактни.След целенасочено подканване пациентите с голяма мъка изричали по няколко думи, но спонтанно не се обаждали.Това довело до описанието на т.нар. център на говора на Брока, един мозъчен център, който направлява комплексните мускулни реакции при образуването на звуците и думите . Това отпадане на говора се нарича моторна афазия.При нея болните разбират значението на думите.

Те не могат да изговарят думи, но могат точна да определят броя на буквите и сричките или да посочват споменатия предмет. При изолирано отпадане на моторния център на говора,на центъра на Брока,пациентът е в състояние да напише чуждата дума. Но ако се увреди и разположеният в съседната челна гънка център, който направлява движението на пръстите,болният не може нито да говори,нито да пише, въпреки че продължава да разбира значението на думите.

13 години след съобщението на Брока един невролог на име Вернике описва друго нарушение на говора: пациентите са в състояние да говорят до голяма степен свободно, но те не разбират вече собствения си майчин език,въпреки че слуховата им функция е ненакърнена. Те не могат да разпознаят езика, не могат да схващат думите като понятия. При тази клинична картина говорим за сензорна афазия,т.е.за тежко нарушение в разбирането на смисъла на думите при запазена възможност за изговаряне и интактна слухова фукнция.

Друга афазия е амнестичната афазия,при коята са интактни както говорът,така и разбирането на езика,но се губи споменът за някои определени думи и понятия.

 Пол Брока  е съставил таблица за изчисление на оптималното идеално тегло, обусловено от възрастта и височината. Той смята, че за дамите до 40 години теглото трябва да се изчислява, като от ръста в сантиметри се извади 110. След 40 години от ръста се изважда 100, а след 50 годишна възраст към този резултат трябва да се добавят и още 5 %.

Как да изчислим идеалното тегло по метода на Пол Брока

Примери

• жена на възраст 38 години и височина 166 см ⇒ Идеално тегло: 56 кг
  (166 - 110) = 56 кг
• жена на възраст 43 години и височина 170 см ⇒ Идеално тегло: 70 кг
  (170 - 100) = 70 кг
• жена на възраст 55 години и височина 160 см ⇒ Идеално тегло: 63 кг
  (160 - 100) + 5% от разликата, или добавят се още 3 кг към разликата от 60.

Този метод обаче също не дава толкова надеждни резултати, защото не отчита спецификите и особеностите на индивидите, например дали това са хора с наличие на някакви заболявания, бременни или кърмещи жени, и други.

Все пак формулата на Пол Брока може да бъде ориентир, когато искаме да се придържаме към определено здравословно телесно тегло.
Ако искаме да изглеждаме и да се чувстваме добре на всяка възраст, трябва да се съобразим с факта, че в различните периоди от живота си човек се нуждае от различни съотношения (пропорции) в приема на хранителни вещества, тъй като потребностите на организма се изменят с напредване на възрастта.

– В храненето на децата и подрастващите трябва да присъстват много зеленолистни зеленчуци, пресни плодове, зърнени храни и белтъчини, защото в тези периоди се изгражда бъдещия възрастен индивид и се полагат основите на по-нататъшното му здравословно хранене и развитие.

– След 30-та година е добре да се започне  с избягване или поне ограничаване на силно преработените храни като например сладкиши и чипсове, защото те могат да доведат до бързо натрупване на мазнини, съчетано със забавящия се метаболизъм.

– В по-напреднала възраст са нужни и храни, които да доставят много влакнини (растителни фибри), за да се поддържа в добра форма забавената перисталтика на червата. Ограниченията в приема на сол също е от съществено значение в тази възраст, за да не се провокира рязкото покачване на кръвното налягане, а с това и увеличение на риска от появата на инсулт и инфаркт.