Само преди три дни на детската сладкарница в центъра на Горна Оряховица станах свидетел, как един мъж на средна възраст, не можеше да си нагласи стола и да седне на празна маса, в макар доста пълното заведение. А място имаше, и то достатъчно да си нагласи стол и да седне, но точно като един от Тримата глупаци се въртя и дърпа два стола, накрая една цяла маса се освободи в края, и господинът се настани там. След като седя до мен прав и се опитваше поне минута и половина да извърши нещо, с което някой висш примат би се справил за секунди.

Тримата глупаци за мен са еманация на цялото ни електронно общество, забило се в телефоните си, съзиращо информацията повече като първобитно изображение, към което има текст, а не като нещо свързано с мисловната дейност, а по-скоро с повърхностната емоция, която се е превърнала в навик. Скалните рисунки се преместиха върху нова повърхност – ступидфони, таблети, компютри …

И така, в обществото ни отвикнало да мисли, днешният ден трябва да се празнува, като някакъв всеобщ празник, като сбор на глупостта, защото е роден бащата на най-популярната анимационна сатира – Доньо Донев.

ТУК МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ ОТНОВО КУЛТОВИТЕ АНИМАЦИИ С ПОПУЛЯРНИТЕ ГЕРОИ

ЦИТАТИ НА ДОНЕВ :

• „Никога няма да престана да се занимавам с политическа карикатура.“ (от интервю във с-е „Вестител“, бр.1/2000)

• „Обикалял съм доста света с моите филми, макар че често са ме изолирали от групите на разни фестивали. Все пак доста съм видял от Европа и дори в Щатите ходих.“(от интервю във с-е „Вестител“, бр.1/2000)

• „…Веднага след 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Дори вече започвам да вярвам в предсказанието на една италианка, която каза, че през 2006 г. вече няма да се говори за такава държава България. Ето, вижте какво става – някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. Наникъде отива тази страна.“(от интервю във с-е „Вестител“, бр.1/2000)

• „Моята голяма любов е анимацията и след като ме отрязаха от там… Не се оплаквам от това, че съм пенсиониран, защото добре знам каква е ситуацията в киното ни. Но много ме огорчи това, че филмите ми вървят навън и някои хора печелят зад гърба ми.“

• „Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: „Казаха да не казвам от кого е.“ Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от „Тримата глупаци“. Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже: „Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!“ И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам.“

• „Има една карикатура, която много нашумя – с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се „Ситно нашенско“. Идеята за нея ми я подхвърлиха като реплика в кръчма. Един човек ми каза: „Бате Донее, бате Донеее… Виждаш ли ги к’во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили…“

• „У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни „пиратки“, „тигри“, „каналета“ и т. н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните – с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени „вокални състави“. Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен…“