Автор : Диляна Велева / magnifisonz.com

Сърцето на оптимизма е надеждата. Дори и да чувстваме,че в този момент  от живота си не се справяме, знаем че ще дойдат по-добри времена, изпълнени с безкрайни възможности. Приемаме неуспехите само като временно състояние на живота. Чрез оптимизма виждаме логика и смисъл дори в горещата пустиня на страданието. И правим съзнателни усилия да чертаем със златния прашец на вярата си пътища за излизане. Чувстваме, че  на всеки етап можем да контролираме живота си. Приписваме неуспеха си на лош късмет, на външни обстоятелства, а не на вътрешни стабилни и непроменяеми черти. Убедени, че това състояние не обхваща всички области от живота ни. И знаем със сърцата си, че изход винаги съществува. Въпрос е на време. Да се случим хармонично в срещата със себе си, другите и живота.

Мартин Селигман (1942) е професор по психология, създател на съвременната позитивна психология. Започва изследванията си през 1967 в Пенсилванския университет с наблюдения, първоначално, върху кучета. Поставени в ситуация, от която няма как да избягат, в един момент, когато вече могат да се спасят, те остават неподвижни и не правят дори опити да реагират. Така Селигман стига до концепта за заучената безпомощност. Това е състояние, при което каквото и да предприемем вярваме, че не можем да променим случващото се с нас. Много неща в живота ни не подлежат на контрол – цвета на очите ни, нашият ръст, природните бедствия и т.н., но съществуват и множество действия  и събития, над които можем да осъществим контрол и да променим, или да ги “предоставим за промяна на друг, например на съдбата” /М. Селигман/.

Според него, заучената безпомощност се дължи на атрибутивните (обяснителните) стилове, които хората използват, за да интерпретират реалността. Селигман открива този механизъм на действие и при депресираните хора. Но една десета от изследваните лица не се отказват да търсят вариант за изход. Тогава той си задава въпросът, кои са тези психични характеристики, които правят тези хора правят по-силни и проактивни от останалите, способни да реагират оптимистично дори и при критични ситуации. Селигман открива, че за да излезем от порочния цикъл на песимистичните си възгледи и механизмът на заучената безпомощност е необходимо постепенно да оспорим негативните си убеждения за реалността на ситуацията.

За целта можем да използваме четири метода: първият метод е да потърсим физически доказателства за това, че убежденията ни не са верни. Освен порочният механизъм на  себеобвинението да потърсим и алтернативни причини за случилото се. Третият механизъм е да е да осъзнаем, че никоя случка не е задължително да се повтаря до безкрайност във времето. И не на последно място да изградим в нас вярата, че концентрирането само върху негативните аспекти на реалността не ни носи ползи. От механизма на заучената безпомощност Селигман премества изследователския си интерес към това какво кара хората да се чувстват щастливи.

В сърцето на новата наука – позитивна психология, лежи концепцията за психичното благополучие.Тя се опитва да идентифицира кои са силните страни в човека, които го правят устойчив на проблемните течения на живота. Селигман и Петерсон през 2004 г. , на базата на дълги проучвания правят класификация на 6-те добродетели и 24 – те сили на характера (когнитивни сили), които са централни черти на психичното благополучие:

1. Мъдрост и познание – Да бъдем креативни, да бъдем любопитни,  да бъдем отворени към опита,  да изпитваме любов към познанието.

2. Кураж – Да бъдем себе си (автентичност), да бъдем смели и  постоянни.

3. Хуманност – Да бъдем любезни с другите, да даваме и получаваме любов,  да бъдем социално интелигентни.

4. Справедливост – Да сме честни, да изграждаме и подържаме лидерски качества, да можем да работим екипно.

5. Темперамент – Да сме способни да прощаваме, да бъдем скромни , да се себерегулираме (способността ни да управляваме настроенията си).

6. Трансцедентност (съотнасянето към нещо по-висше) – да оценяваме красотата, да изпитваме благодарност към другите и себе си, да дадем път на надеждата, да имаме  чувство за  хумор, да бъдем в някаква степен религиозни.

Не се раждаме научени за най – важните неща в живота си. Как да бъдем щастливи и благополучни е въпрос на заучаване. Тук ще преставя накратко само някои техники на позитивната психология, които помагат за разцъфтяването на психичното благополучие:

• Техника за създаване на смисъл – Чувството за смисъл е асоциирано с миналото, бъдещето и настоящето. Смисъл можем да открием като разкажем историята на нашия живот. Първоначално можем да започнем с описанието на нашето минало. Важно е да акцентираме на това как сме се справили с трудните моменти в живота си. Във втората част трябва да опишем нашето сегашно състояние. Да отговорим на въпроса с какво сегашният ни Аз е по-различен от миналия. И накрая завършваме с описание на това как виждаме бъдещия си Аз. Трябва да си представим как нашите сили ще стават все повече. Периодично трябва да четем историята на живота си. И с времето ще се научим да виждаме една вътрешна логика , което прорязва реките на света ни.

 

• Техника на прекрасния ден – при нея избираме един ден в бъдещето и се опитваме да го опишем по най – перфектният начин, който сме в състояние да видим. Важното тук е да опишем и най -дребните детайли в него. Би било добре в този ден да направим нещо различно, смело , да се почувстваме обичани и утвърдени.
• Посещение на благодарност – Позитивните отношения са един от най-добрите предиктори на психичното благополучие. Целта на това упражнение да подсили нашите взаимоотношения. Първоначално при него трябва да извикаме в мислите си някой, който има позитивно влияние върху нашия живот. След това трябва да му напишем писмо , в което да обясним  с какво е повлиял на живота ни , как точно ни е помогнал да се справим с трудните ситуации. Ако е възможно е хубаво да го изпратим на реалната личност, ако не, можем да го четем сами поне веднъж в месеца. Важно е благодарим на човека за положителното му присъствие в живота ни.
• Техника на трите хубави неща– При нея всяка вечер преди лягане трябва да запишем три неща, които са се получили добре през изминалия ден. След това, за всяко от нещата, на един ред, да се опитаме да обясним защо се случило толкова добре.
• Дневник на благодарността – Склонни сме да се концентрираме върху негативния опит в живота си. Целта на този вид дневник е да изкара на преден план положителния ни опит с другите и реалността. Необходимо е да се пише поне веднъж на седмица, като трябва изброим поне 3-5 позитивни неща които са се случили  през този период в живота ни.

Позитивната психология вярва във способността ни да бъдем щастливи. Ние имаме вътрешния потенциал да избираме начина, по който мислим за реалността. Можем да овладеем (заучим) териториите на оптимизма, защото мислене от типа “всичко” или “нищо”, рядко се случва в живота. Нещата не влизат и в категориите “никога” и “винаги”, между тях лежи междинното царство на понякога. Ние се разтваряме и случваме в нюансите. Реалността рядко ни изпраща напълно идентични ситуации. Въпросът е да освободим вътрешно интерпретационно пространство за новостта и знаците, които всеки път са различни. Можем постепенно да научим техники, които да разтопят в нас чувството на безпомощност и тъга, както пролетното слънце разтваря последните остатъци сняг. И дава път на надеждата.