Жан Ануѝ (на френски: Jean Anouilh) е френски драматург, една от най-видните личности във френската литература на 20 век. Той поставя първата си пиеса „L’Hermine“ през 1932, но постига известност с „Пътник без багаж“ („Le voyageur sans bagage“) (1937), поставяна и в България. В България също са поставяни пиесите „Евридика“ и „Балът на крадците“. Международна популярност придобива след Втората световна война.

ЦИТАТИ : 

• Всеки си мисли, че Бог е на негова страна, но богатите и силните го знаят.

• Въпрос на чест за всеки драматург е да поставя пиеси. Преди всичко трябва да мислим за това, че актьорите трябва да играят всяка вечер пред публиката, която идва в театъра, за да забрави за своите невзгоди и трагедии. А ако някоя от тях се окаже и шедьовър – толкова по-добре!

• Жената винаги съчувства за раната, която не е нанесла самата тя.

• Живеем в свят, който напълно се е отучил да употребява точка и запетая – ние все говорим с незавършени изречения с предполагаемо многоточие накрая, защото никога не намираме точната дума.

• Животът е прекрасен, но лишен от форма. Задачата на изкуството е именно в това – да му придаде форма и с помощта на всевъзможни изкуствени средства да създаде нещо по-правдиво, дори и от самата правда.

• Най-удивителното в любовта от пръв поглед е, че се случва с хора, които се познават от години.

• Няма смисъл да се противоречи на жената – трябва само да се изчака, докато си смени мнението.

• Светостта също е съблазън.

• Този, който е бил щастлив в любовта си няма никакво понятие за нея.

• Трябва да се четат само стари вестници. След десет години всички лоши новини изглеждат просто смешни.