Франсоаз Корез израства като глезено дете, свикнало да изпълняват всичките му прищевки.  Това продължава в младежките й години, както и в студентският живот, където Саган се отдава на сладък живот и купони.  Баща й е заможен индустриалец, а майка й богата наследница на земи.

Въпреки разпуснатото си поведение, показва завидна дисциплина в изкуството. За шест седмици написва кратък роман „Добър ден, тъга”, който е публикуван през 1954 под името Франсоаз Саган, псевдонимът е взет от творба на Марсел Пруст.

Романът разказва за 17 годишната Сесил, която е на ваканция с  баща си вдовец и неговата млада любовница на лазурният бряг. По-възрастна дама също започва да се бори за сърцето на бащата. Самите герои затъват в емоционални проблеми . Бащата се лута между двете жени в живота си и дъщеря си, която започва своя любовна авантюра.

„Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи заедно известно време, но не и цял живот”, заявява Саган.

Франсоаз сама занася ръкописа на известен парижки издател. Той веднага надушва успех в скандалният за времето си роман.  Саган получава нечуван за времето си хонорар от 100 милиона френски франка.

„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва. То е тъй цялостно, тъй себично, че почти се срамувам от него, а досега тъгата ми се е струвала достойна.  Не съм познавала нея, а само скуката, съжаленията, по-рядко угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека и ме отделя от другите.”

Само за няколко седмици романа оглавява класациите за продажби, които се подсилват от гласовете на пуританите, които го заклеймяват, тъй като младата героиня излага не само душата, но и сексуалността си.

Романът печели награда на френската критика, преведен е на 22 езика и за няколко години от него в световен мащаб са продадени 4 милиона копия.  В Южна Африка притежанието на книгата се наказва с 5 години затвор, а четенето с 12 месеца. Забранена е в Португалия, а Папата също се обявява срещу нея.  За това пък в САЩ книгата е посрещната радушно, а и Холивуд посяга към нея.

Саган е световна звезда само на 23 години, несметно богата. Пита баща си какво да прави с толкова пари, а той й казва, че на нейната възраст те не носят щастие, за това по-добре да ги изхарчи бързо. Пилее безразсъдно пари, дарява приятелите си със сладък живот по курорти и казина. Губи милиони по казина, веднъж спечелва 8 милиона, които обаче прахосва до сутринта.  Купува къща в Нормандия, в която е живяла Сара Бернар.

Влюбва се в красивият фотограф Филип Шарпание, опитва се да е различна с него и да играе ролята на домакиня. Но той я зарязва и тръгва с друга. Франсоаз е съсипана,  потиска мъката с писане, катастрофира със скъпият си Астън Мартин. Седмици е в кома, и мъчно се връща от смъртта. В болницата за да потушат болката й дават упойващи вещества, така започва дългата й връзка с наркотиците. Дрогата остава неин постоянен спътник.

„Младите писатели ще си помислят, че пиша под влияние на наркотиците. Напротив дрогата ми пречи да пиша. Освен това никого не съм съветвала да взема наркотици. Казах само, че аз ги употребявам, когато имам желание за това и че трябва да имам свободата да ги купувам. Ако искам да взема арсен, ще взема арсен и това не засяга никой друг.” Заявява Саган през 1988 година.

Франсоаз систематично се самоунищожава, става редовен пациент на болниците.  Липсва й обич, опитите да я намери са неуспешни. Опитва с брака, првият път с издателят Гайл Шойлер, но той трае само две години.

„Бракът е краят на ваканцията” казва Саган.

Не понася самотата, тишината и уединението. Живее с модната дизайнерка Пеги Рош . Публично двете жени са обградени винаги от шумна и всела компания. Всички са убедени, че Пеги е голямата любов на Франсоаз.  За това, когато Саган си отива от този свят, близките й я погребват до дизайнерката.

„Смятате ли, че само хората, които носят дрипи и пътуват с метрото, имат право на политически идеи” – казва Саган в полза на буржоазните си идеи.

„Помислих да се самоубия, но после си казх : Свикнала съм да живея като щастлив човек, така че нямам никакво намерение да се самоиубивам и да променям навиците си”– Още едно изказване на Саган, което може да се асоцира с творчеството й.

Вторият път се омъжва за Боб Вестхоф, млад американски модел и плейбой, който се представя за керамик. Те сключват брак на 10 януари 1962 г. и се развеждат на следваща година, но живеят заедно до 1972 г. Саган ражда сина си Денис Вестхоф през юни 1963 г. В своя живот е определяна с полисексуална ориентация, което тя отрича. Причина за това е нейната дългогодишна приятелска връзка с модната стилистка Пеги Рош и със семейния есеист Бернард Франк, както и определянето като „семейство“ на дългосрочните ѝ отношения с френската редакторка на списание „Плейбой“ Аник Жейл, започнала след публикация на Саган в списанието.

През 2000 г. нейното здраве се влошава. През 2002 г. не е била с състояние да се яви на съдебен процес по дело за данъчни измами, свързано с бившия френски президент Франсоа Митеран, за което тя получава условна присъда.

Франсоаз Саган умира от белодробна емболия на 24 септември 2004 г. в Хонфльор, Франция. По нейна молба е погребана в родния си град. В речта си по повод нейна кончина, френският президент Жак Ширак заявява: „С нейната смърт Франция загуби един от своите най-блестящите и чувствителни писатели – видна фигура на литературния ни живот.“