Зад маската на Нарцисизма – Хайнц Кохут (психология)

Автор – Диляна Велева / magnifisonz.com

Хайнц Кохут (1913 – 1981) е американски психолог от еврейски произход, създател на една от най-влиятелните психоаналитични теории – Психология на Аза. Според нея Аз-обектните отношения изграждат същността на психичния живот от раждането ни до последния дъх. Промените в начина на функциониране на човешката психика се случват в контекста на променящата се природа на Аза и неговите Аз-обекти. Една от насоките на работа на Кохут, по чиято нишка ще се плъзнем в света му е идентифицирането на механизмите, чрез които се вае нарцистичният Аз. Два са пътищата на изграждане на ядрото на детската психика –  фантазията за  грандиозният Аз и идеализираният родителски образ.

Всички деца започват своя психичен живот със фантазия за всемогъщество (омнипотентност).Te имат нужда техните успехи и постижения да бъдат емпатично отразени от значимите фигури (обекти) в техния живот. Кохут нарича емпатията “вътрешна интроспекция” , това е способността да мислиш и чувстваш в съответствие с вътрешния живот на другия човек.Емпатията е способността да преживяваме онова, което се случва в другия. В началото на психичния живот емпатичното възприятие на бебето за неговото обкръжение е равносилно на абсолютното припокриване с емоционалното състояние на майката. То е тревожно и тогава майката го взима и го прегръща. В резултат на това действие, то се чувства успокоено, разбрано и утешено. Майката е успяла да разчете адекватно неговия емпатичен сигнал. Освен съпреживяване, малкото дете има нужда и да поучава поощрения и възхищение за своите нарастващи способности .Така се формира грандиозният Аз на малкото същество. Детето има нужда от огледалото на другите, които да го отразяват, за да може то да се утвърди. Другата нужда на децата е да идеализират и да слеят своята крехка идентичност с тази на фигурите, които се грижат за тях. С времето те започват да разпознават собствените си граници и да ги разделят от тези на родителите. Това води до разочарование от идеализирания родителски образ и те постепенно  го интернализират.Това води до възникването на Аз – идеала.

Кохут изтъква, че дълбоко в себе си всички хора са запазили вярата си в собственото съвършенство и това на всичко, от което те са част. Когато личността стане зряла, обаче, величествеността отстъпва място на самоуважението, а идеализацията на родителите се превръща в рамка за ядрото на бъдещите ценностите. Когато травма, обаче, прекрати този процес, тогава повечето примитивни и нарцистични версии на същността ни остават непроменени. Кохут нарича това състояние „нарцистично личностно разстройство“.При него тези грандиозният Аз и интернализираните родителски образи не са се развили в правилната посока поради липса на емоционално откликване на нуждите на детето. Нарцистичното разстройство характеризира със наличието на следната симптоматика:

  • Неспособност да се поддържа постоянно и стабилно равнище на самооценката
  • Свръхчувствителни към наранявания на себеоценка (нарцистични наранявания)
  • Потребност от показване на постоянно признание и зачитане от страна на другите
  • Другите са само инструмент за постигане на целите на нарцистичните личности
  • Търсене на мощни външни фигури, от които да получават помощ и подкрепа
  • Реакции на отмъстителна ярост при при неудовлетворение на потребностите (фрустрация)
  • Проблеми в междуличностните отношения, неспособност за поддържане на трайни връзки
  • Незачитане чувствата и потребностите на другите хора

Логиката на нарцистичното разстройство е “Аз съм перфектен и ти ми се възхищаваш”.  Нарцисите са изцяло концентрирани в себе си и собствените  си нужди. Постоянно са заети с проекти, които ще ги направят известни . И светът най – накрая ще разбере за тях. Но зад тази маска се крие изключителната чупливост на Аза им. Външното поведение е компенсация на вътрешното усещане за крехкост. Те живеят със един архаичен страх от разпадане и дезинтеграция. Нарцистичните хора са като растения, които се опитват да пораснат без кислород.Те израстват физически, но Азът им остава безкрайно раним. Зад външната арогантност и фантазии за величие, стои едно малко дете, което не може да опитоми страха си от вътрешната самотност и незачитане. И няма в себе си опита от майчината прегръдка.

Психологията на Аза вярва в успешното лечение на нарцистичното разстройство. Целта е с много търпение да се опитаме да чуем отново нуждите им и да слепим опита им от хроничните емпатични провали в миналото. С нов опит да изградим наново мостове между разделените същности на Аза им чрез нови отношения, които да коригират емоционални те им преживявания. Отношения, в които те да имат пространство да осъзнаят размерите на собствените си липси, да ги преживеят отново, и  с наша помощ отново да станат цялостни. Отразени и обгрижени през нашето огледало на безусловно приемане и топла обич.

Facebook Comments