Уилям Ласел (на английски: William Lassell) е английски астроном.
Роден е в град Болтън, където работи като пивовар. Ласел имал интерес към астрономията. Подтикван от този интерес, той построява обсерватория в Ливърпул с 24 инчов рефлекторен телескоп.
През 1846 г. Уилям Ласел открива Тритон, най-големия спътник на Нептун, само 17 дни след откриването на самия Нептун от немския астроном Йохан Готфрид Гал. През 1848 г. Ласел открива Хиперион, спътник на Сатурн. През 1851 г. открива Ариел иУмбриел, два от спътниците на Уран.
Когато през 1851 г. Кралица Виктория посещава Ливърпул, единственият местен, с когото поисква среща, е Уилям Ласел.
През 1855 г. той построява 48 инчов телескоп, който монтира на остров Малта заради по-добрите условия за наблюдение отколкото в Англия.
През 1849 г. е награден със Златен медал на Кралското астрономическо общество, а по-късно служи като президент на обществото в периода 1870–1872 г.
Уилям Ласел умира през 1880 г. в град Мейдънхед, Англия.
В негова чест са кръстени кратер на Луната и на Марс и един от пръстените на Нептун.
Хиперион (спътник)
| Хиперион | |
|---|---|
| Естествен спътник на Сатурн | |
Хиперион
|
|
| Откриване | |
| Открит от | Уилям Кранч Бонд Джордж Филипс Бонд Уилям Ласел |
| Дата | 16 септември1848 г. |
| Орбитални параметри | |
| Голяма полуос (a) | 1 481 009 km |
| Орбиталнаобиколка | 21,76 дни |
| Ексцентрицитет(e) | 0,1230061[1] |
| Орбитален период (P) | 21,280 дни |
| Инклинация (i) | 0,43°[2][3] |
| Физически характеристики | |
| Екваториалендиаметър | 360,2 km |
| Полярен диаметър | 266 km |
| Среден диаметър | 205,4 km |
| Радиус (r) | 135±4 km |
| Маса (m) | (5,6199±0,05)×1019[4] |
| Средна плътност | 0,544±0,050 g/cm3[4] |
| Екваториалнагравитация | 0,017 – 0,021 m/s2[5] |
| Втора космическа скорост | 45 – 99 m/s според местоположението[4] |
| Период на въртене | хаотичен |
| Наклон на оста | променлива |
| Албедо | 0,3[6] |
| Видима величина | 14,1 |
| Повърхностнатемпература (T) | 93 K (−180 C)[7] |
| Хиперион в Общомедия | |
Хиперион е естествен спътник на Сатурн. Открит е през 1848 г. от Уилям Кранч Бонд, Джордж Филипс Бонд и Уилям Ласел. Отличителни характеристики са неправилната му форма, хаотичното въртене и необяснимата повърхност наподобяваща сюнгер.
Носи името на титанаХиперион от древногръцката митология. Като алтернатива се използва името Сатурн 7.
Откритието на спътника е предшествано от публикацията на Джон ХершелРезултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда (Results of Astronomical Observations made at the Cape of Good Hope[1]) през 1847 г. Братята Бонд наблюдават Хиперион два дни преди Уилям Ласел, но последния публикува наблюденията си пръв, и по този начин и тримата се считат за равноправни откриватели.
Физически характеристики
Форма
Хиперион е най-голямото тяло с подчертано несферична форма в Слънчевата система(Протей е по-голям, но е почти сферичен). Хиперион вероятно е фрагмент от по-голямо тяло, разрушило се след гигантски сблъсък с друго тяло в далечното минало.[8] Първоначалният тяло на Хиперион може би е било с диаметър между 350 до 1 000 km.[9] Най-големия кратерна повърхността на спътника е с диаметър от 120 km и дълбочина 10 km.
Състав
Ниската плътност на спътника сочи, че той е съставен предимно от лед с малки примеси от скали. За разлика от другите спътници на Сатурн обаче, неговото албедо е едва 0,2–0,3, издаващо наличието на тънък слой от тъмен материал покриващ повърхността. Вероятно е това да е материал от Феба. Повърхността на Хиперион е по-тъмна от тази на Феба и е много близка до тъмната страна на Япет.
Геоложки образувания
Основна статия: Вояджър 2 преминава през сатурновата система, но успява да заснеме Хиперион само от разстояние. Апаратът забелязва отделни кратери и огромния хребет, но не успява да разгадае състава на повърхността. Първите снимки от орбиралния апарат Касини предполагат необикновена форма, но след целенасоченото преминаване на апарата покрай спътника на 25 декември 2005 г. странната повърхност се разкрива напълно.
Хиперионската повъхрност е покрита с дълбоки кратери с остри ръбове, които му придават формата на сюнгер. Тъмен материал покрива дъното на всеки кратер. Червеникавата субстанция съдържа дълги нишки от въглерод и водород и изгледжа много подобна на материал открит и на други сатурнови спътници, най-вече Япет.
Според последна информация от Касини събрана при прелитанията си от 2005 и 2006 г., се сочи че около 40% от спътника е празно пространство. Предположено е през 2007 г., че тази шупливост позволява на кратерите да останат почти непорменени през времето. Последните анализи показват също, че Хиперион е съставен най-вече от лед и малко скали. „Открихме, че ледът е основната съставка на повърхността, но това е лед от мръсна вода“ – казва изследовател на НАСА отизследователски център Еймс.
Въртене
От наблюдения на апарата Вояджър 2, както и от наземни такива, е установено, че въртенето на Хиперион е хаотично – ориентацията на оста му на въртене се променя непредвидимо. Хиперион е единствения от спътниците в Слънчевата система, който към днешен ден се върти хаотично, но за някои други се счита, че в миналото са се въртяли по подобен непредвидим начин.
Хаотичното въртене е комбинация от няколко фактора: неправилната форма на спътника, големия ексцентрицитет на орбитата му и факта, че се намира в 3:4орбитален резонанс с Титан. Предполага се, че поради хаотичното въртене на Хиперион не се наблюдават различия в отделните части на повърхността, както при други спътници на Сатурн, които имат ясно изразена водещо и обратно полукълбо.
.jpg) |
|
| Ариел заснета от апарата Вояджър 2 | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Ласел |
| Дата | 24 октомври1851 г. |
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Среден орбитален радиус | 190 900km |
| Ексцентрицитет | 0,0012 |
| Орбитален период | 2,52 дни |
| Инклинация | 0,041° |
| Естествен спътник на | Уран |
| Физически характеристики | |
| Размери | 1162×1156×1155 km |
| Площ | 4 200 000km2 |
| Период на въртене | 2,52 дни (синхронен) |
| Маса | 1,35×1021kg |
| Плътност | 1,67 g/cm3 |
| Повърхностна гравитация | 0,23 m/s² |
| Албедо | 0,39 |
| Повърхностна температура | ~80 K |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
Ариел е естествен спътник на Уран. Открит от английскияастрономУилям Ласел на 24 октомври1851 г едновременно със спътника Умбриел. Спътникът носи името на героиня от произведението на Александър Поуп„Влизане с взлом“.
Наименование
Името Ариел както и имената на четири други естествени спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел — Джон Хершел през 1852 г. по молба на Уилям Ласел,[1] който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел (вижтук за повече информация). Понякога Ариел бива наричана Уран-1.
Физически характеристики
Единственият апарат, изследвал Ариел досега, е Вояджър 2 по време на прехода си през урановата система презянуари1986 г. Изследваноо е само осветеното от Слънцето южно полукълбо. Вояджър 2 прави най-близкото си преминаване покрай Ариел на 24 януари, когато преминава само на 127 000 km от спътника.[2]
Ариел се състои приблизително от 50% лед, 30 % силикатни скали и 20% замръзнал метан. За повърхността му са характерни зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността почти липсват кратери и се смята, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на множество вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.
Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел:
Ариел прилича на сатурновия спътник Диона. Те са много близки по размер, плътност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характеристики. И двата спътника най-вероятно са имали минала геоложка активност.
.jpg) |
|
| Умбриел заснета от апарата Вояджър 2 | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Ласел |
| Дата | 24 октомври 1851 г. |
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Среден орбитален радиус | 266 000 km |
| Ексцентрицитет | 0,0039 |
| Орбитален период | 4,14 дни |
| Инклинация | 0,128° |
| Естествен спътник на | Уран |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1169,4 km |
| Площ | 4 300 000 km2 |
| Период на въртене | 4,14 дни (синхронен) |
| Маса | 1,2×1021 kg |
| Плътност | 1,4×103 kg/m³ |
| Повърхностна гравитация | 0,23 m/s² |
| Албедо | 0,21 |
| Повърхностна температура | ~85 K |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
Умбриел е естествен спътник на Уран. Открит от английския астроном Уилям Ласел на 24 октомври 1851 г. едновременно със спътника Ариел.
Наименование
Името Умбриел както и имената на четири други естествени спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел — Джон Хершел, през 1852 г. по молба на Уилям Ласел, който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел.[1]Понякога Умрбиел бива наричана Уран 2.
Физически характеристики
Единствения апарат, изследвал Умбриел досега, е Вояджър 2 по време на прехода си през урановата система презянуари 1986 г. Изследвано е само осветеното от Слънцето южно полукълбо.
Поради грешка в измерванията все още не се знае със сигурност дали Ариел е по-масивен спътник от Умбриел.[2]
Повърхността на спътника е най-тъмната от всички спътници на Уран и най-малко геологически активна. Спътникът е съставен предимно от лед, силикатни скали и замръзнал метан. По-голямата част от метана е налична на повърхността. По съвпадение, името Умбриел подходящо описва тъмната повърхност на спътника — „Умбриел“ е „тъмен зъл дух“ в произведението на Александър Поуп „Влизане с взлом“. Името е производно на латинската думаumbra, значеща „сянка“.
Най-голямата забележителност на Умрбиел е кратерът Унда, по периметъра на който се съдържа светъл материал