Даниеле Донде израства в заможно милионерско семейство в Кремона. Като младеж той е нафукан, самоуверен и търсещ изява на всяка цена. През 70-те и 80-те години младият Даниеле обикаля нощните клубове и харчи наследствените си пари, вживявайки се в ролята на изкусен плейбой и комарджия. Той присъства навсякъде, където има зашеметяващи жени и бляскави коли. Въпреки че от млад се занимава с бизнес (първоначално от търговия с дрехи), Даниеле винаги успява да изхарчи повече, отколкото изкарва.

След като баща му умира млад, Даниеле на няколко пъти изпада във финансови кризи и все по-често посяга към лесните наследствени милиони. Така той живее от 22-ата до 33-ата си годишнина, когато ненадейно една сутрин се събужда и разбира, че е една фалирала личност с напълно разбита душа.

Парите и късметът са го изоставили, а с тях са си отишли и всичките му „приятели”, с които се е забавлявал. Единственият шанс за разорената фамилия Донде се крие в огромната колекция картини на бащата на Даниеле. Той решава да я изтъргува, но ненадейно разбира, че това са фалшификати, продадени на починалия му родител като оригинали. Вместо това да съкруши тотално младия Донде, в главата му се ражда гениална идея. Даниеле издирва авторите на бащините си фалшификати, но не за да ги съди, а за да ги мотивира да работят за него.

През 1984 г. Даниеле Донде създава своя школа и ново направление в съвременното изкуство. Кръщава го “Авторско фалшифициране”. Към момента Донде е привлякъл 40 от най-добрите кописти в света, които и до ден днешен работят за него и изграждат марката “Донде”. Сред най-високопоставените и ценни клиенти на италианеца са Арнолд Шварценегер, принцеса Даяна, Роман Абрамович, Йоан-Павел Втори, София Лорен. През 2008 г. той бе гост в Пловдив, където показа уникални репродукции на най-скъпо продаваните картини в света, сред които платна, копия на велики майстори като Ван Гог, Реноар, Густав Климт, Клод Моне, Пол Гоген.

Интервю

– Първият ви клиент е София Лорен. Вярно ли е, че точно тя ви е дала кураж да продавате фалшификатите си?

– Да, вярно е. Срещата ми със София Лорен е важна, изключителна за моята кариера и живот. От Лорен разбрах и това, че трябва да разширя контактите си, те да станат международни. С годините разбрах, че за да се наложа и да бъда добре възприет от критиката и за да има добра финансова възвращаемост, всичко трябва да бъде предварително планирано като една военна стратегия.

– Как се свързахте с най-добрите фалшификатори в Европа и как ги мотивирахте да работят за вас?

– Вече бях намерил формулата как да правя пари, как да стана много богат. Дълго ухажвах най-добрите фалшификатори. Събрах ги и им казах: изобщо няма да ви разкрия, да ви издам, ако рисувате за мен. Вие ще рисувате картините, те ще носят моето име. Това ще е тайна. Ще печелим страшно много пари. Картините ви ще ги предлагаме на пазара като фалшификати, придружени от специален сертификат. Ще ги наричаме авторски, легални фалшификати. По онова време всеки си правеше фалшиви картини тайно. Това не беше легално занимание, а криминално. Задължих само моите фалшификатори да ме следват на изложбите ми в Париж, Мадрид, Ню Йорк, Лондон, за да можем точно там, докато продаваме, да се запознаваме с оригиналите в музеите. От този ден световното изкуство тръгна по нов път, настъпи краят на лъжливите фалшификати, дойде денят на легалните фалшификати. Създадох ново движение в изкуството “Авторско фалшифициране”.

– За това авторско фалшифициране обаче ви задържат в полицията?

– Да, на една от най-успешните ми първи изложби разпродажби дойдоха униформени. Така попаднах в полицейското управление на Монтемарио в Рим. Обяснявах, че продаването на фалшификати като фалшификати е мое изобретение. Съвсем неочаквано казах, че на изложбата ми в хотела очаквам президента на Италия. Абсолютно всички подскочиха и ми се извиниха за случилото се. Когато се върнах в хотела, големият салон вече беше пълен с фоторепортери, журналисти, много известни хора и обикновени зяпачи. В същото време обаче по телевизията излъчили репортаж от посещението на г-н президента в Генуа. Чух как един журналист казва: „Посещението на президента на изложбата на Донде е поредната измислена история от Донде, за да привлече внимание към себе си.

– Как стигнахте до световноизвестните си купувачи?

– Разбрах, че изкуство се продава там, където са парите. През зимата богаташите от цял свят отиват да карат ски на най-скъпите места: Сен Мориц, Гщаад, Кортина. През лятото същите тези богаташи можеш да ги срещнеш в Монте Карло, Кан, Лазурния бряг, Капри, през есента са в Цюрих, Лугано, през пролетта всички известни хора отиват на покупки в Париж, Женева, Рим, Маями, Палм бийч. Така следвах техния маршрут и откривах свои изложби в най-скъпите хотели в посочените според сезоните градове. Така представих личните си фалшификати на султана на Бруней, най-богатия мъж в света. С него се запознах в Сен Мориц. Накарах го да оцени картините и да купи 100 от тях. В Лондон, докато сътрудничих на Английската асоциация за помощи с президент принц Чарлз, се запознах с лейди Даяна. По онова време тя приключваше обзавеждането на дома си в Ню Йорк, на Пето авеню. Принцесата ми поръча лично Шестте нимфи на Клод Моне. Картината беше по вкуса й, отговаряше на стила на къщата.