Автор – Диляна Велева / magnifisonz.com
Виктор Франкъл ( 1905 година – 1997) е австрийски психиатър, психолог и философ, основоположник на логотерапията или лекуването чрез откриване на смисъл и екзистенциалната анализа.
През септември месец 1942 година като евреин той е арестуван във Виена и транспортиран в нацистки концнтратрационен лагер заедно със съпругата си , родителите си и брат си. Три години по-късно той е освободен, но през това време губи жена си и по-голямата част от семейството си.Но той оцелява. И не само че оцелява , но и по време на престоя му там се ражда проектът на бъдещата му книга.”Човекът в търсене на смисъла”. За мен това е една от най-великите книги на нашето време.- апотеоз на живота, който съдържа “потенциален смисъл при всичките условия, дори най-непоносимите”. В книгата си Виктор Франкъл систематизира спомените си от тежките дни, прекарани в концетрационните лагери. Да ти бъдат отнети всички възможности да мечтаеш и да имаш бъдеще и въпреки това да оцелеш с достойнство. Възможно ли е наистина?
„Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ В тези думи виждам мото, което остава вярно за почти всяка психотерапия. В нацистките концентрационни лагери човек можеше да стане свидетел как най-способни за оцеляване бяха онези, които знаеха, че им предстои да изпълнят някаква задача.“„Следователно всеки човек по принцип, дори при такива обстоятелства, може да реши какво ще стане от него – в интелектуално и духовно отношение. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер.”
В реакциите на концлагеристите могат да бъдат разграничени 3 основни фази:
- фаза на постъпване в лагера
- фаза на същински живот в концлагера
- фаза на освобождаване
По време на първата фаза човек изпада в шок . Отнето му е всичко всичко, освен може би чифт очила , които са му позволили да остави. Нищо вече не го свързва с предишния му живот.На този етап много от концлагеристите изпитват нужда да се хвърлят върху телта, обграждаща концлагера и да се самоубият. Този стадий скоро отстъпва място на втората фаза в която се възцарява тоталната апатия. Емоционалният живот е свит до минимум.Полето на интересите се концентрира само само до непосредствените потребности.Мисълта е заета само с мисълта как да се преживее и този ден:
“Вечер, когато зъзнещи и гладните концлагеристи от ‘работните кома нди” тътреха нозе през заснежените полета по обратния път към лагера можеха да бъдат чути да въздъхват “Преживяхме още един ден!
Тази фокусираност само в непосредственото намира израз в сънищата на концлагеристите.Най-често те сънуват хляб, торти, цигари”. Животът на концлагеристите е застинал в ено безкрайно безвремие. Безсрочността на живота в концетрационният лагер поражда чувството за липса на бъдеще. Мислите се търкалят бавно И единствено в минали реминисценции. Бъдещето е права линия. Човек трудно оцелява без да има някаква фиксирана точка в бъдещето. И тук е пресечната точка. На този етап се решава кой успява да оцелее психически и кой не. Един опит за психотерапия би бил възможен единствено ако се концентрира върху решителния момент от бъдещето.Необходимостта да се живee sub specie futuri – предвид бъдещето. На този етап психотерапията трябва да извърши онзи коперникански преврат, който да се появи надежда в живота на конлцлагериста. Раждането на бъдещия смисъл. Отвъд безвремието на сегашната зловеща омагьосаност. И тези които успеят да го открият оцеляват.Той дава пример за двама склонни към самоубийство свои „пациенти“ там. Както и много други в тази среда, тези двама мъже били изгубили надеждата и мислили, че няма какво повече да очакват от живота, че няма за какво да живеят.
„И в двата случая – пише Франкъл, – въпросът беше да ги накарам да осъзнаят, че животът все още очаква нещо от тях, частица от бъдещето ги очаква.“ За единия, това било малкото му дете, живеещо в друга държава. За другият, учен, ставало дума за поредица от книги, която предстояло да довърши.
Третата фаза освободеният концлагерист също се нуждае от душевни грижи.Отначало всичко му изгежда като хубав сън . Колко често е сънувал освобождаването си, моментът в който се връща в къщи… прегръща жена си. И в този момент в ушите му прокънтяват трите изсвиравания, сигналът за стване. Бившият вече затворник все още е обсебен от чувство за деперсонализация.
Логотерапията на Виктор Франкъл.
„Но щастието не може да се преследва, то трябва да се последва. Човек трябва да има причина да е щастлив.”
Много от болестите и тревогите на нашето време могат да се обяснят чрез фрустрацията в „търсенето на смисъл. ”Логотерапията може да се определи като центрирана върху смисъла.терапия . Етимологията можем да търсим в гръцката дума “logos, която означава смисъл. Съществената разлика между логотерапията и другите психотерапевтични направления е, че логотерапията е ориентирана към бъдещето, за разлика от обичайната психотерапия, която обяснява симптомите, разкривайки историята на тяхното възникване. Логотерапията търси отговор на въпроса как един човек би могъл да реорганизира живота си така, че да да нарисува в бъдещето си неща.Логотерапевтите не могат да поднасят или да „предписват“ смисъл. Целта им е посредством екзистенциална анализа да се опише процесът на намирането на смисъл, и как вследствие на това се достига до чувството за себеосъществяване. Логотерапията предлага специална техника за лечението на неврози. Една от тези техники се нарича “парадоксално намерение“ и представлява приканването на пациента да се опита да извърши или да си пожелае да се случи точно онова, от което се страхува най-много. Ефектът от нея се крие в обезвреждането на страха на очакването, който поддържа много от механизмите за обратна връзка, причиняващи и утвърждаващи невротичното състояние. Една от диагнозите на Франкъл за днешното време е определението „екзистенциален вакуум”или липса на смисъл.Съществуват различни начини за запълване на екзистенциалния вакуум: задоволство и наслада от храната, сексът, адреналинът, властта и парите, стремежът да се заровим в работата или пък да запълним вакуума с гняв и омраза.
“Смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува
Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призоваване на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него.