magnifisonz.com /

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В един горещ летен ден на 1885 г. в Метцинген – малък град на юг от Щутгарт в провинция Баден-Вюртемберг, с писък се появява поредното дете на фамилията Бос. Кръщават го Хуго. Когато идва време за школо, родителите му, търговци средна ръка с неголям магазин за текстил, го записват в училището на народа /Volksschule/. След гимназията младокът три години се шлайфа в занаята – учи търговски бизнес. Първата работа на Хуго е в  текстилна фабрика в Метцинген, следва военна служба, а после пак е край тъкачните станове, но този път в Констанца.

След смъртта на родителите си през 1908 г. младият мъж поема магазина. Същата година се жени за Анна Катарина Фрайзингер и скоро им се ражда дъщеря. Макар и произведен в чин главен ефрейтор, не се знае дали бъдещият моден гуру е участвал в Първата световна война. През 1923 г. Хуго основава малка фабрика за спортни облекла в родния си град. Няколко години по-късно обаче тя е заплашена от фалит. През 1931 г. той постигна споразумение с кредиторите си, които го оставят само с 6 шевни машини и той едва ли не започва бизнеса си от нула. Това кара Бос да прегърне идеите на национал-социалистическата партия. Членството в нея /книжката му е с номер 508889/ спасява бизнеса му – започва да шие униформи за SA, SS и Хитлеровата младеж. Работата се увеличава и Хуго  разширява прозводството, наема и нови 100 души работници. С обявяването на Втората световна война Бос получава заповед от Вермахта да създаде дизайна на униформите. Задълженията набъбват и във фабриката му докарват десетки военнопленници от Полша, Украйна, Франция, Австрия, Русия.

След края на войната фабриката на Хуго започва да произвежда облекло за железопътните работници и пощальони. Правосъдието обаче не го забравя – Бос е обявен за сътрудник на нацистите и е осъден да плати  100 000 марки. Според германския историк Хенинг Кобер, мениджърите на компанията са „отявлени нацисти“, всички служители на „Boss“ са големи почитатели на Адолф Хитлер“, а самият Хуго държи на почетно място в апартамента си снимка с фюрера.

Хуго Фердинанд Бос умира през 1948 г. на 63 години. След смъртта му управител на дружеството става синът му. Днес пък главен изпълнителен директор на Hugo Boss AG е Клаус-Дитрих Ларс. До 1985 г. с марката се произвеждат мъжко, дамско и детско облекло, парфюми, козметика, а след договори със Samsung и HTC – и мобилни телефони. След излизането на компанията на борсата Марцото текстил груп придобива 77,5% от акциите за $ 165 милиона. Двайсет години по-късно Марцото „завърта“ модните марки в новосъздадената Валентино фешън груп.

 

През 1997 г. компанията на мастития текстилец се появява в списъка на швейцарските „спящи сметки“, които уличават Бос в сътрудничество с нацистите. Две години по-късно американски адвокати подадават съдебни искове  от името на наследници или техните семейства, за полагания от роднините им принудителен труд във фабриките на Бос по време на войната. След дълги дебати компанията заедно с правителството са принудени да създадат фонд за компенсиране на наемните работници. Предполага се, че компанията участва в него с около 752 хил. долара.

Недоволството срещу марката отвъд океана не стихва бързо. Когато „Бос“ решават да затворят завода за мъжки костюми в Охайо и да оставят на улицата 375 души, нараства брожение. За да не се стига до стачки, от централата предлагат компромисно решение – дневната надница да се намали от 13 на 8, 30 долара. Американците не се съгласяват, но след като им казват, че на далеч по-малко ще се радват работници в Турция, България и Румъния, те кандисват.

Дизайн и функционалност

Хуго Бос получава задача да сътвори моделите за  SS Totenkopf или главата на смъртта. Дотогава униформите са съобразявани с театъра на войната, но след намесата на дизайнера те са решени в черно, смятано тогава за традиционно немски цвят, с асоциации за мрачно и авторитарно. Черно-бяло-червена схема пък е характеристика на германската империя, по-късно приета от нацистката партия. Появява се и черепът, заимстван от пруската кавалерия. По-късно Хитлер ще признае, че тъкмо черепът ще е неговият ангел-пазител, но и символ на страх и респект.

Униформите на бойни единици на SS-Verfugungstruppe /S-VT/, а по-късно и на Waffen-SS, са подчинени на сивите и зелените нюанси. Подобни са и дрехите на Гестапо, действащо в окупираните зони, за да се отличават от останалите цивилни.

Освен на перфектния шеф, сложните кройки, стилната линия, особено внимание се обръща и на аксесоарите и детайлите – ботуши, ками, фуражки, кепета, различни емблеми като дъбовото листо и орлите например. Всичко това обаче изчезва от черните униформи на германците, изпратени на източния фронт. Причината е да не бъдат разпознати ранговете им. Любопитното е, че когато нацистката партия в Австрия е забранена, магазините се оказват задръстени с кафяви деним ризи, предназначени за униформите в тропиците. Те бързо са изкупени и стават част от хитлеристкото военно облекло, но с пришита на ръкава лента със свастика.

Камуфлажните облекла, използвани в Южна Европа и Северна Африка, също са дело на Хуго Бос. В основата им е италианският стил с платки за сакат, ризата е с къси ръкави и често вместо кепе се носи каска. За студеното време камуфлажните дрехи са с топли подплати и с интересни решения при закопчаването на анораците.

Понякога на официалните вечери не е изисквано да се носи униформа. Тогава я замества фракът, но без „опашки“ на сакото, бяла или черна папийонка и жилетка. Реверите са копринени, но принадлежността към съответния чин е изразена в типичните сребърни ленти, пришити на яката.

 

_____________________________________________

 

За да се установи доброто име на световноизвестните компании, със сигурност отнема много време, а стремежът на дизайнерите да се помни името на модните им къщи с векове е несломим.

Hugo Boss, както светът знае, не е обикновена марка за мода, аксесоари и парфюми – това е марка, създадена от Хуго Фердинанд Бос, който е живял от 1885 до 1948 година и през този период основава емблематичната модна къща, утвърждавайки я на челни места и до днес.

Бос бил най-малкото дете в семейството си и израства в Метцинген, Кралство Вюртемберг.

Родителите му са собственици на магазин за бельо, който той наследява през 1908 година. През същата година, дизайнерът се жени за Анна Катарина Фрейзингер и на двамата им се ражда дъщеря. По-късно, през 1914 година, Бос се отдава на служба в армията и служи като ефрейтор в Първата световна война.

След като всичко се урежда, през 1923 година Хуго Бос създава собствена компания за облекло в Мерцинген и на следващата година отваря фабрика с двама партньори.

Първоначално компанията му произвежда якета и тениски. По-късно започва изработката на други видове облекло като дъждобрани и спортни облекла. Въпреки това обаче, тъй като страната изпада в тежка икономическа криза, Бос е принуден да обяви фалит.

Въпреки трудностите, дизайнерът не се отказва. През 1930 година фабриката възобновява работа и се наема с производството на униформи за Щурмабрайлунг и Хитлеровата младеж.

В допълнение са изработени униформите на железопътните служители, Вермахта и работниците в пощенските услуги.

През 1931 година дизайнерът се присъединява към Германската националсоциалистическа работническа партия, която след две години се управлява от Хитлер.

С нарастването на силата на нацистката партия, бизнесът на Хуго Бос процъфтява и той е назначен като официален дизайнер и дистрибутор на униформи.

След края на Втората световна война, Хуго Фердинанд Бос е глобен за подкрепа на нацисткото управление и е лишен от правото си да гласува.

Историята показва, че дизайнерът не подкрепя управлението и политиката на нацистите, а просто се присъединява към партията с цел да оцелее той и компанията му.

Въпреки положителните показания в защита на Бос, дизайнерът все пак се е възползвал от хората в концентрационните лагери.

През 1946 година, Бос е обявен като поддръжник, симпатизант, бенефициент и активист на нацизма.

Две години по-късно, дизайнерът умира от абсцес на зъб и неговото възпаление. Хуго Бос страда от заболяването на зъба, но и не получава своевременна медицинска помощ.

Дори и след смъртта му, бизнесът на дизайнера се разраства от тези, споделящи неговата идеология за развитие на модната къща.

Компанията се отказва от създаването на униформи и насочва усещането за тенденции и дизайн към създаването на костюми за мъже.

Много време след смъртта на Хуго Бос, през 1999 година, компанията му е обвинена за използването на работна ръка като роби за производството на униформи за силите на партията на Хитлер.

От компанията така и не дават коментар относно заведените дела и обвинения към тях.

Правителството на Съединените американски щати и някои водещи еврейски групи постигат решение за компенсиране на работниците роби, които са страдали от принудителния труд през Втората световна война.

От Hugo Boss се съгласяват да разпределят малко пари сред семействата на работниците, които са били изложени на унижение, мизерия и болка от жестоките практики на компанията по времето, в което Хуго Бос е бил жив.

Разрастването на модната къща в днешни дни е неизмеримо. През 2009 година модната къща и подмарките маркират високи резултати. Hugo Boss е с най-големия сегмент, състоящ се от 68% от всички продажби, следван от Boss Orange със 17%, Boss Selection с 3%, Boss Green също с 3% и Hugo с 9%.

За 2010 година компанията има продажби за над 2 милиарда долара.

През март 2010 година, модната къща е бойкотирана от актьора Дани Глоувър за плановете ѝ да закрие завода в Бруклин, щата Охайо, след като 375 служители отхвърлят предложението за намаляване на почасовото възнаграждение от 13 на 8,3 долара на час.

Според изявление на представители на марката, Hugo Boss има отговорности към акционерите и смята да премести дейности от Охайо към други дестинации като Турция, България и Румъния. След бойкота, компанията анулира проекта. Плановете за закриване на завода през април 2015 също се провалиха.

Модната къща има две основни марки – Hugo и Boss, както и подмарки:

– BOSS – включва модерни и класически облекла за мъже (1970 година) и жени (2000 година)

– BOSS Orange – включва бохемско вдъхновение за мъже и жени. Линията бе представена през 2001 година като основно ежедневно облекло от деним.

– BOSS Green – по-известна преди като BOSS Sport, включва спортни дрехи за мъже и жени

– HUGO – европейски облекла за жени и мъже.