Материал от operationkino.net
„Почти известни” („Almost Famous”) – този филм работи на всяко едно ниво, което си харесате; за мен лично чарът му е в емоционалната му чувствителност, която е доста близка до моята. Освен това Франсис МакДормънт е у-ни-кал-на!
„Гладиатор” („Gladiator”) – отлична актьорска игра, отлична режисура и техническо съвършенство. Класически епос в най-добрите традиции на Холивуд, който собственоръчно възроди цял един жанр. Какво повече ви е необходимо?
„Мементо” („Memento”) – няма смисъл да говоря за психология на възприятието и уникалните и непонятни измерения на човешкия мозък и психика. Ще опростя нещата и ще кажа само, че интересната му, нелинеарна структура показва, че да знаеш как свършва една история, не означава абсолютно нищо.
Honorable mentions: “O Brother, Where Art Thou?”, “Crouching Tiger, Hidden Dragon”, “Requiem for a Dream”, “Billy Elliot”
„Изкуствен интелект” (“A.I. Artificial Intelligence”) – За мен този филм е истинско съкровище. Визуално поразяващ и омагьосващ и в същото време много личен и емоционален. Не го намирам твърде сантиментален, въпреки че и сега да го гледам, пак ще си поплача. И това накрая – за милиарден път да кажа – не са извънземни!
„Дони Дарко” (“ Donnie Darko”) – тук правя леко уточнение, че става въпрос за оригиналната версия на филма, а не за по-подробната и определено по-слаба режисьорска версия. Този филм придаде ново измерение на филмите за пътуване във времето, както и на фантастиката като цяло.
„Мълхоланд драйв” (“Mulholland Dr.”) – Дейвид Линч няма нужда от представяне. А „Мълхоланд драйв” е най-доброто произведение от зрелите му години. За това какво се случва в него имам собствена теория, припокриваща се с тази на самия Линч, но за нея някой друг път
Honorable mentions: „Y tu mamá también” , „Black Hawk Down”, „Sex and Lucia”, „Gosford Park”, „Ichi the Killer”, „The Pledge”, „Vanilla Sky”.
“Часовете” (“Hours”) – финалните думи на Вержиния Улф към мъжа й Ленард са един от най-любимите ми филмови моменти. Перфектен монтаж и уникална музика на Филип Глас, но най-важното, филмът притежава изключителна емоционална сила, която лично мен ме разбива всеки път.
„Необратимо” (“Irreversible”) – Няма какво да кажа за този филм. Просто безкомпромисен и най-страшното, абсолютно истински! Времето наистина руши всичко. И просто така, в случай, че сте забравили, Бетовен меко казано е гений.
„Специален доклад” (“Minority Report”) – Не знам какво да кажа за този филм. Интелигентен, смислен, развлекателен… всичко. Един от най-добрите примери за интелигентен фантастичен блокбастър на равно с класическите „future noir”-и “Блейдрънър”, „12 маймуни” и „Градът на мрака”.
Honorable mentions: „Road to Perdition”, “Catch Me if You Can”, “Punch-Drunk Love”, „Femme Fatal”, „Hable con ella“, “Chicago”, “Hero”, „25th Hour”
„Изгубени в превода” (“Lost in Translation”) – Това е филмът, който в най-голяма степен изразява моята емоционална същност. Не искам да звучи евтино или пък гей, но това е самата истина. Със сигурност това е филм, който ще присъства в личния ми топ 10 на всички времена, не само за последното десетилетие. Сцената, в която Мъри и Йохансон са в леглото… нямам думи.
„Убий Бил”(„Kill Bill”) – филмът, в който лично според мен, Кю Ти ни представя най-големия изблик на тоталната си „гийкщина” и безбройните си фетиши. За любителите на азиатските каратеки, този филм трябва да е нещо като Светия Граал. „My name is Buck, and I’m here to fuck”.
“Oldboy” – „Oldboy” е най-завършеният филм от „The Vengeance” трилогията на Чан-уук Парк.
Трябва да отбележа, че филмът не е тук заради огромната ми любов към дългите и сложни кадри, а поради натуралистичната си безкомпромисност – която като се замисля, е по-първична и от тази на „Необратимо”.
Honorable mentions: „Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl”, “Love Actually”, “Dogville”, “City of God”
„Последиците от любовта (Le conseguenze dell’amore) “ – За мен най-големият филм на Паоло Сорентино, възраждащ позаспалото италианско Кино. Наказан служител на Коза Ностра е заточен в Швейцария за да пере пари, като бушон. Филм за достойнството и саможертвата.
“Блясъкът на чистия ум” (“Eternal Sunshine of the Spotless Mind”) – трябваха ми няколко гледания за да оценя този филм по достойнство. Той е изследване върху естеството на спомените, което напълно разбива и скрива в малкия си джоб всички конвенционални романтични филми. Техническото и творческо представяне на спомените е това, което ме остава без думи.
“Shaun of the Dead” – Романтична хорър комедия! Priceless! Общо взето, въпреки че става въпрос за пародия, това е най-добрият зомби филм на десетилетието. Познаване на жанра, изключителна химия между всички в екипа и адски, адски много талант.
„Страстите Христови” (“The Passion of the Christ”) – по принцип го раздавам атеист, но всеки път, когато гледам този филм изпитвам истинско покаяние, че съм се отвърнал от „спасителя”. А на това му викам „powerfull story telling”.
Honorable mentions: „Ray”, “Aviator”, „The Incredibles“, ”Kill Bill: Vol. 2”, “Mar adentro”
Трето място “A History of Violence”, “Match Point”, “Good Night, and Good Luck”, „Tideland”
Тази година е малко по-различна. Знам, че нямам право на това, но просто няма начин. За„Мюнхен” и „Вечният градинар” нямам никакви съмнения, те са бетон – по всяка вероятност те ще присъстват и в един топ 10 за десетилетието. Проблемът е третият филм. Просто няма нещо на света, което в момента може да ме накара да избера едно от тези заглавия за трето място: “A History of Violence”, “Match Point”, “Good Night, and Good Luck”, „Tideland”. Така че или ще ми позволите това своеволие, или приемете, че за 2005 имам само 2 филма.
Honorable mentions: “Batman Begins”, “Sin City”, “Star Wars – Episode III Revenge of the Sith”, “Lord of War”, “Kingdom of Heaven”, “Brokeback Mountain”
“Изворът на живота” (“Fountain”) – филм колкото личен, толкова и дълбок. Темите, които разглежда са безброй, но лично за мен, това е филм за преходността и мимолетността на човешкия живот. За желанието ни да победим смъртта , за нейната неизбежност и пътя, който трябва да изминем, за да я разберем и в крайна сметка да я приемем.
„Полет 93” (“United 93”) – още един филм – сигурно 15-я по ред 
– който със сигурност ще присъства в моя топ 10 от последните години. Гледал съм го многократно и никога не престава да ме поразява. Изключително постижение на Грийнграс, което нагледно илюстрира силата на добрия режисьор.
„Летен дъжд” (“El camino de los ingleses”) – ако ме попитате в някой друг ден, този филм може и да е заместен от „Децата на хората” или пък от „От другата страна”, но точно тук и сега, този режисьорски проект на Антонио Бандерас ме вълнува, така както не съм предполагал. Изключително нежен, емоционален и въздействащ филм. Не съм очаквал такова нещо от Тони Бандата.
Honorable mentions: „Departed”, “Prestige”, Casino Royale”, “Little Children”, Perfume”, “300”, “Children of men”, “Stranger than Fiction”
“Ще се лее кръв” („There Will Be Blood”) – още веднъж ще използвам думата безкомпромисен, защото “Ще се лее кръв” е именно такъв, от 20 минутното му начало без диалог, до нелицеприятния, безжалостен, но неизбежен финал. Пол Томас Андерсън е кино вундеркинд – „Буги нощи” и „Магнолия” са сред най-добрите филми на 90-те – а Даниел Дей-Луис, който излиза от всякакви знайни форми на актьорско изпълнение, е истински Бог.
“Зодиак” ( “Zodiac”) – филм, който нагледно илюстрира, че педантичността и нечовешкото внимание към детайла не са си отишли завинаги със смъртта на Станли Кубрук. Лично за мен един от най-изпипаните филми от последните години.
„Американски гангстер” („American Gangster”) – “Американски гангстер” е класически гангстерски филм, който успява да избегне романтизма в образите на гангстера, и същевременно се отърсва от тарикатлъка на Скорсезовите „wiseguys”. Най-недооцененият филм за изминалото десетилетие. I fucking loved it!!
Honorable mentions: „Eastern Promises”, „Grindhoude: Death Proof”, “No Country For Old Men”
„Божественият (Il Divo)“ – Филм на Паоло Сорентино за животът на Джулио Андреоти. Най-митичнатата фигура в италианската политика. Изпипан до кинематографично съвършенство.
„Пътят на промените” (“Revolutionary Road”) – още един филм, който говори директно на душата и емоциите ми. Финалът, в който мъжът на Кати Бейтс намалява чувствителността на слуховото апаратче, ме смазва повече от всичко. Дори и от… абе сещате се, да не пускам спойлъри.
„В Брюж” („In Bruges’) – няма такъв филм просто. Прогнозирам, че ще го има в повечето класации, тъй че ще ви спестя мнението си. Само ще кажа, че да го наречем просто черна комедия, би означавало да го подценим. И ако не сте разбрали досега, Брюж е в Белгия.
„Гомор” („Gomorrah”) – този филм ми изкара ангелите. Първоначално не бях много запознат какво точно представлява Камора и този филм ми отвори очите. Уви, светът е едно ужасно място.
Honorable mentions: “Vicky Cristina Barcelona”, “The Dark Knight”, “Burn After Reading”, “Gran Torino”, “Martyrs”, „The Wrestler“, „Let The Right One In“
„Пазителите” („Watchmen”) – само в началните надписи на този филм се съдържат повече идеи от 90% от всички комерсиални комиксови блокбастъри. Зак Снайдър прави непосилното като екранизира едно от най-почитаните фантастични произведения, уважавано и извън конкретния медиум.
„ Аватар” („Avatar”) – 2009 – хич не ми дреме дали смятате, че историята на филма е оригинална или не. Нито дали диалогът е дървен. Това е произведение от ранга на „Star Wars”, което преминава една граница и разкрива нови, вълнуващи хоризонти пред филмовите творци, чиито фантастики ще гледаме след години.
“Гадни копилета” (“Inglourious Basterds) – каквото и да кажем за Тарантино и смахнатата му уестърнска алтернативна история на Втората световна война, ще бъде малко. Човекът просто го разбира това изкуство. Мрънкащите за историческа достоверност и липсата на смисъл, могат спокойно да се гръмнат. Бонджорно.
Honorable mentions: “Public Enemies”, “District 9”, “A Serious man”, “The Imaginarium of Doctor Parnassus”, “Bad Lieutenant”