„Човек, властващ над другите, губи своята собствена свобода.”

„Науката е нищо друго освен отражение на действителност.”

„Най-страшната самота – да нямаш истински приятели.”

„Завистта няма почивен ден.”

„Не онова, което печелим, а което спестяваме, ни прави богати; не онова, което четем, а онова, което запомняме, ни прави учени.”

„Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.”

„Човек може толкова, колкото знае.”

„Аз бягам от успеха не заради него, а заради тези, които го имат; срамувам се да приличам на тях.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.”

„Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.”

„Всяко силно чувство е суеверно. ”

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна. ”

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише. ”

„Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това,което може да каже.”

„Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.”

„Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.”

„Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това – кой ги харесва.”

„Със стила на писателите става нерядко това, което се наблюдава при отглеждането на малките деца. Колкото повече грижи полагат за него, толкова той е по-хилав, по-безжизнен.”

„Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта. ”

„Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех. ”

„Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.”

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.”

„Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.”

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.”

„Хуморът е веселата смърт на поета.”

„Когато стигнеш до известна възраст почваш да разбираш, че животът всъщност е непрекъсната загуба.”

–––––––––––––––––––––––

 

ЛЮБОВ

Над старото тържище ален

бе залезът като домат

и все тъй строен, все тъй млад

стоеше бедният хамалин.

 

Засипваше дрезгавина

очите, веждите му вече,

но не дойде и тази вечер

зеленооката жена,

 

която го веднъж повика

с очи, със поглед, без слова

и зарад тежкия товар

му заплати една усмивка.

 

Да би дошла и тази нощ…

да би му станала невеста…

до гроба би я носил весел

на гръб в широкия си кош.

 

И всеки гвоздей от обущата му

би грял в нощта като звезда,

когато долу през града

към къщи с нея ще се спуща.

 

Сънуваше ли? Сам в света,

хамалинът стоеше влюбен.

И мракът от лика му груб бе

изтрил и сетната черта.

 

1927 г.