Жак-Ив е роден на 11 юни 1910 година в Сен Андре де Кубжак, Франция и е вторият син на Даниел и Елизабет Кусто. Кусто винаги е обичал водата и в ранните си тийнейджърски години се интересува от машини. На 11 годишна възраст, Кусто построява модел на кран, а на 13 – кола задвижвана с батерии. По същото време Кусто започва да се увлича и по киното. Със спестяванията си, той си купува камера за домашни филми.

В гимназията на Кусто бързо омръзват училищните уроци и започва да прави бели. В резултат на това, родителите му са принудени да го изпратят в по-строго училище-интернат. Кусто бързо намира мястото си в тази нова среда и след дипломирането си постъпва във Военноморското училище в Брест. През 1933 г. Кусто постъпва във френския флот с чин артилерийски офицер. Това е перидът, през който той започва своите подводни изследвания и работата си над дихателен апарат за по-продължителни гмуркания.

През 1937 г. Кусто се жени за Симона Мелхиор, от която има двама сина, Жан-Мишел и Филип. Две години след брака им, Кусто се приема участие във Втората световна война на страната на Франция, разбира се. Той прекарва известно време като шпионин, за което е награден с няколко медала. По време на войната, Кусто все още намира време да продължи своята работа над подводния дихателен апарат. През 1943 г. той и френският инженер Емил Ганян усъвършенстват акваланга, което позволява на водолаза да остава под вода в продължение на няколко часа. Флотът използва водолази с акваланги за намиране и обезвреждане на вражески мини както по време така и след Втората световна война.

През 1948 г. Кусто е произведен в чин капитан на корвета във френския флот, а две години по-късно е избран за президент на Френското Океанографско дружество. Същата година, Кусто закупува легендарния си кораб Калипсо за да продължи изследванията си.За да финансира пътуванията си и да увеличи обществения интерес към подводните изследвания, Кусто заснема множество филми и публикувани редица книги. Неговите филми са „The Silent World” (1956) и „World Without Sun” (1966). И двата спечелват наградата на Американската Филмова Академия – Оскар „За най-добър документален филм”. Неговите книги включват „The Living Sea” (1963), „Dolphins” (1975), и „Jacques Cousteau: The World Ocean” (1985).

Поради изключителната си натовареност с множество проекти, Кусто напуска френскияфлот. През 1957 г. той става директор на Океанографския музей на Монако, основава Подводната Изследователска Група в Тулон, и оглавява програмата „Conshelf” за сатурационни гмуркания. „Conshelf” представлява програма-експеримент, в която хора живеят и работят под вода за продължителни периоди от време.

През 1968 г. Кусто е помолен да направи телевизионен сериал. През следващите осем години,„The Undersea World” на Жак Кусто представя на широката публика света на акулите, китовете, делфините, потъналите съкровища и кораловите рифове. През 1974 г. Кусто основава „Обществото на Кусто” за опазване на живота в океаните. Членовете на тази нестопанска организация нарастват главоломно и наброяват повече от 300 000 членове по целия свят. Кусто е награден с „Медал на Свободата” от президента Рейгън през 1985 г., а през 1989 г. е почетен от Франция с членство във Френската академия на науките.

На 11 януари 1996 г. Калипсо потъва в пристанището на Сингапур, а в последните години от живота си, Кусто води съдебна битка със сина си, Жан-Мишел върху правата за ползването на името Кусто. Жак Ив Кусто умира на 25 юни 1997 година.

„Морето е всичко. То обхваща седем десети от земното кълбо. То е необятна пустиня, където човек никога не е сам, защото усеща кипящия околовръст живот. Морето е просто въплъщение на свръхестествено и удивително съществуване. Там съм свободен!“

Такива са чувствата на френския морски капитан, изследовател, изобретател, инженер, естественик, поет и пророк. Жак-Ив Кусто за пръв път дойде в Националното географско дружество през 1950 г., когато беше известен само като автор на филми и създател на акваланга – апарата за подводно дишане, който предизвика революция в подводното плуване. Той се надяваше да събере участници в околосветска експедиция. Работеше с различни френски научни институции и имаше кораб, наречен „Калипсо“ (на името на морска нимфа от „Одисея“) – бивш минен трал, останал неизползван през Втората световна война, който Кусто беше преобразил в модерен плавателен съд за изследване на океана.

Имаше нещо обаятелно в този французин с неговата абсурдно слаба фигура, широка усмивка и огромни хипнотизиращи очи. „Il faut aller voir – казваше той. – Трябва да отидем да видим.“

ЦИТАТИ :

• „От рождението си, човекът носи на раменете си товара на гравитацията. Той е прикован към земята. Но човек трябва само да се потопи под повърхността и вече е свободен.“ — „From birth, man carries the weight of gravity on his shoulders. He is bolted to earth. But man has only to sink beneath the surface and he is free.“ (Time, 28 март 1960)

• „Подкрепян от водата, той може да лети във всяко едно направление — нагоре, надолу, настрани, само с леко движение на ръката. Под водата човекът се превръща в архангел.“ — „Buoyed by water, he can fly in any direction — up, down, sideways — by merely flipping his hand. Under water, man becomes an archangel.“ (Time, 28 март 1960)