20 години от премиерата на един велик филм – „Животът е прекрасен“

magnifisonz.com / 

В цялата си история, киното не е родило по-голям шедьовър за силата на човешкия дух, за силата на това, въпреки всичко, да останеш Човек! Роберто Бенини ще остане в историята, като един ненадминат гений с тази трагикомедия.

Животът е прекрасен (на италиански: La Vita è Bella) e италиански игрален филм, драма-трагикомедия от 1997 г. с режисьор Роберто Бенини. В главните роли участват Роберто Бенини и неговата съпруга Николета Браски. Почти веднага след излизането си печели международно признание – три награди „Оскар“ (най-добър актьор, най-добър режисьор на чуждестранен филм и за музиката към филма), осем награди „Давид ди Донатело“ и голямата награда на журито на фестивала в Кан.

Заглавието на филма е взето от записки на Лев Троцки. Предчувствайки края си, докато е в изгнание в Мексико, той пише : „ Животът е прекрасен. Нека бъдещите поколения го изчистят от злото, гнета и насилието и да му се наслаждават напълно.“ Някои от снимките са правени в родния град на Роберто Бенини, Арецо.

Филмът разказва историята на един италианец от еврейски произход по време на Втората световна война, който трябва да използва своя хумор и въображение, за да помогне на сина си да оцелее в концентрационния лагер.

Създаденият през 1997 година филм, е носител на 3 награди „Оскар“ – за най-добър чуждоезичен филм, най-добър актьор в главна роля и най-добра музика. Освен това е спечелил две европейски филмови награди – за най-добър филм и най-добър актьор (Роберто Бенини) плюс Голямата награда на журито в Кан и още около 50 престижни международни отличия.

С него се постави началото на нов филмов поджанр: „комедия за холокоста“ или просто „лагерна комедия“.


Животът е прекрасен“ бе последван от „Влакът на живота“ (1998, Train de vie) на френския режисьор от румънски произход Раду Михайлеану, разказващ за хората от малка еврейска община, които успяват да избягат от нацистите с фалшив товарен влак и „Якоб лъжеца“ (1999) римейк на филма на ГДР от 1975 г. за собственик на малък магазин в еврейското гето (Робин Уилямс), който се преструва, че крие радио, от което научава укрепващи духа новини за приближаващия крах на Германия.
Символично е, че и трите филма се фокусират върху лъжата, позволяваща на хора, намиращи се в смъртна опасност, да преживеят суровите изпитания по време на нацизма.
Но да се върнем към „Животът е прекрасен“ и да видим кое в него заслужава най-голямо внимание. Първото, което впечатлява (а мнозина дразни!) е жанровата форма на този нов шедьовър за Холокоста след „Списъкът на Шиндлер“ (1993).


Тази невероятна амалгама между романс и комедия, сюрреалистична приказка и водевил, е на пръв поглед непочтителна жанрова рамка за трагичното съдържание на темата за ужаса в нацистките концлагери. Но благодарение на нея, Бенини успява да проникне по-надълбоко в тази тема от Спилбърг.

Гениалното хрумване на Гуидо (героят от “Животът е прекрасен“ в чудесното изпълнение на самия Бенини) да спаси своето момче, внушавайки му, че всичко което става в лагера е само на ужким, не е просто остроумен сюжетен ход. Тъкмо в това хрумване е заложена оригиналността на филма, която превъзхожда философията на „Списъкът на Шиндлер“.
Нека да си припомним какво всъщност прави Оскар Шиндлер – героят от филма на Спилбърг. Като ловък хазартен играч той разиграва на комар човешките животи на стотици евреи и след рисковани блъфирания и залагане на много, много пари, печели физическото им оцеляване. Човешкият живот е сведен до разменно средство, до нещо илюзорно, до виртуална реалност, каквато са всъщност парите, срещу които се разменя.


Парадоксално е, но Спилбърг като че ли не се вълнува от въпроса за действителното спасение на Шиндлеровите евреи. Защото физическото им оцеляване от концлагерния ад, не е още СПАСЕНИЕ. За повечето от тях (особено за децата и майките) животът не би могъл да продължи своя нормален ход. Проблематично е дали душите ми ще се излекуват от травмата на преживяното. Не се знае дали и те няма да се сринат подобно на Софи от „Изборът на Софи“ (още един шедьовър за холокоста!) под непосилната тежест на спомените и самообвиненията.


По същата логика и „Спасяването на редник Райън“ (1998) би трябвало да се казва „Оцеляването на редник Райън“, защото не може да се говори за спасение в истинския смисъл на думата, тъй като и Райън, макар и оцелял от огнения ад, е обречен да страда от „синдрома на Софи“, заради неизбежното чувство на вина за смъртта на онези млади войници, участвали в акцията по неговото т.нар. спасяване.


Ситуацията в „Животът е прекрасен“ е още по-сложна, защото се касае за дете, което трябва не просто да оцелее в концлагерния ад, където попада със своя баща, но и да може да продължи да живее така щастливо, както преди. Изходът от тази, наглед безизходна ситуация, е намерен по вълшебен начин от героя на Бенини. Неговото находчиво решение да представи като игра случващото се в концлагера, е продиктувано от огромното му желание да запази непокътнати не само живота на момчето, но и чисто детската му вяра, че ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН. Именно в този пункт американската критика упреква Роберто Бенини в насилие над реализма, защото видите ли – представял желаното за действително. Но ако се замислим, няма как да не се съгласим с режисьора, че за хората (ако те наистина са духовни същества) животът има не само физическо измерение. И по тази причина спасението от зъбите на реалността е възможно само чрез вярата в друга, може и да е измислена, но все пак по-висша реалност, която ни помага не само да оцеляваме, но и да … ЖИВЕЕМ.

Измислицата, която кара мнозина да се усмихват снизходително, е за предпочитане пред истината, която поражда болка. Паралелът с Достоевски е неизбежен. Известно е, че гениалният писател вярвал, че осъщественият рай на земята се обезсмисля напълно, ако за целта би трябвало да заплатим дори и само с една невинно пролята детска сълза.

Филмът на Роберто Бенини не само укрепва вярата, че животът е прекрасен, но ни кара и да се замислим какъв е смисълът от безспирното драпане за оцеляване, ако то не е подчинено на борбата за спасяването на тази вяра.

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments