Юджийн О’Нийл – Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши

magnifisonz.com /

Юджийн О’Нийл – автор на 45 пиеси. Носител е на Нобелова награда за литература за 1936 г. и 4-кратен носител на „Пулицър”. Той въвежда в американската драматургия психологическия реализъм, познат дотогава от творчеството на Антон Чехов и Хенрик Ибсен.

Юджийн О’Нийл
Eugene Gladstone O’Neill
американски драматург
Юджийн О'Нийл през 1933 г.

Юджийн О’Нийл през 1933 г.

Роден
16 октомври 1888 г.
Ню Йорк, САЩ
Починал
27 ноември 1953 г. (65 г.)
Бостън, САЩ
 
Литература
Жанрове драма
Известни творби „Дългият път на деня към нощта“ (1956)
Награди „Пулицър“ (1920, 1922, 1928, 1957)
Нобелова награда Нобелова награда (1936)

Юджийн О’Нийл се ражда на 16 октомври 1888 г., по ирония на съдбата в хотелска стая на „Бродуей”. Баща му, Джеймс, е имигрант актьор. Майка му е Мери Елън О’Нийл. На адреса в момента е отбелязано, че там е роден „най-великия американски драматург”. Юджийн посещава католическо училище. След това е в авторитетното висше учебно заведение „Принстън” за една година. Напуска заради дисциплинарни проблеми, като точната причина не е ясна. След това прекарва няколко години на кораб, където страда от алкохолизъм и депресия.

През 1912-13 г. е болен от туберкулоза и се лекува в санаториум. След опит за самоубийство решава да посвети живота си на писане. Първата му публикувана пиеса е „Beyond the Horizon” (1920 г.). Творбата получава „Пулицър”. О’Нийл е бил голям почитател на великата творба на Гьоте – „Фауст”.
Пиесите му са добре познати и често поставяни и в България: „Злато“ (1920), „Любов под брястовете“ (1925), „Електра в черно“ (1931), „Луна за несретници“ (1943), „Явява се разносвачът на лед“ (1946), „Дългият път на деня към нощта“ (1956) и др. Много от тях са и филмирани.

Юджийн О’Нийл се е женил три пъти и има три деца. Най-дълго време прекарва с актрисата Карлота Монтерей. През 1943 г. скъсва връзката си с дъщеря си Уна О’Нийл, защо тя се омъжва за Чарли Чаплин – звезда по онова време. Тогава тя е на 18, а той на 54 години.

Драматургът страда от здравословни проблеми през целия си живот. Последните 10 години от живота си се бори със синдрома на Паркинсон. Умира през1953 г. в хотел в Бостън на 65-годишна възраст. Последните му думи са: „Знаех си, знаех си. Роден в хотелска стая и умрял в хотелска стая”.

Никой от нас не може да си помогне срещу нещата, които животът му причинява.

Възнамерявах да ви спася от напразни мечти. Вече въз основа на собствения си опит се убедих, че те наистина и отравят, и разрушават човешкия живот, и не му дават да придобие покой. Само ако знаехте колко свободен и омиротворен се чувствам сега. Като нов човек съм. И само да решите – можете да се излекувате от мечтите много лесно. Честността е най-добрата политика, имам предвид честността пред самия себе си. Само престанете да се лъжете и да се правите на глупаци.

Самотата на човек е неговият страх от живот.

Харесваш ме – това още не значи, че ме обичаш.

Животът на всеки човек е самотна клетка, чиито стени са огледала.

Всеки глупак знае, че да работиш здраво, за да постигнеш това, което искаш, е единственият начин да бъдеш щастлив.

Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.

Щастието мрази страхливците. Науката също.

Трябва да бъдеш или тъжен или радостен. Удовлетворението е топла кочина за консуматори.

Знам всичко за утре. Написал съм учебник за утре.

Няма настояще или бъдеще – само минало, което се случва отново и отново.

Любопитството уби котката, а удовлетворението я върна обратно.

Когато си на 50, започваш да мислиш за неща, за които не си мислил преди. Мислех, че остаряването е суета, но всъщност е да губиш хора, които обичаш. Бръчките нямат значение.

Видях, че хората не искат да бъдат спасени от самите себе си. Това би означавало, че ще им се наложи да престанат да са алчни, а да платят такава цена за свободата си, те няма да се съгласят никога. И аз казах на света: нека ви благослови Господ и нека най-добрият от вас да победи и да умре от преяждане! И седнах в ложата на философската отчужденост, за да заспя, наблюдавайки как канибалите танцуват своя танц на смъртта.
Мислите, че ми е останал някакъв интерес към живота? Не, не ми остана нито една фалшива надежда или лъжлива мечта.

Не, скъпи мои, до днес не знаех какво е истинско спокойствие. Това силно чувство прилича на момента, в който си много болен и се мъчиш страшно, лекарят ти прави инжекция и болката отминава, ти бавничко заспиваш. Най-сетне можеш да се отпуснеш. Да се отпуснеш напълно и да легнеш на морското дъно. Да се забравиш. Не трябва да ходиш никъде повече. Не е останала нито една надежда или мечта, които да те вбесяват.

Човек е роден повреден. Той живее като се поправя. Лепилото е благословията на Бог.

След като се избавите от това проклето чувство за вина, което ви кара да се лъжете, че не сте този, който сте, и чувството на разкаяние, което ви терзае и ви кара да се криете зад тъпите мечти за утре – вие ще се откажете в днешния ден, където няма нито вчера, нито утре, за да се терзаете. Ще ви стане абсолютно безразлично какви сте вие. Не бих говорил по този начин, ако самият аз не го бях изпитал, братя и сестри. Това е истински покой! Това е факт!

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments