Офра Хаза – Никога не съм се стремила на всяка цена да стана звезда

magnifisonz.com /

Офра Хаза (на иврит: עפרה חזה – Ofra Chaza, на арабски: عفرة حزة; рождено име: Bat-Sheva Ofra Haza, * 19 ноември 1957 в Тел Авив, † 23 февруари 2000 в Тел Авив) е певица от Израел.

Офра Хаза е деветото и най-малко дете на йеменско-еврейски заселници в бедното югозападно предградие Sch’chunat HaTikvaна Тел Авив. Тя е на 12 години, когато откриват таланта ѝ да пее. С годините се развива от второстепен актьор в театъра до една от най-обичаните певици в Израел и света. Печели много награди и четири пъти е „певица на годината“ в Израел. Заради произхода и социалния си статус среща много трудности. Така например, между 70-те и 80-те години, много продуценти отказват да работят с нея. Въпреки това, Хаза издава музикални албуми.

През 1979 г. е филмовият й дебют в главната роля в израелския игрален филм „Пътят нагоре“.

През 1983 г. представя Израел на Песенния конкурс „Евровизия“ и получава второ място с песента Chai. Офра композира по-късно песни за албуми и филмова музика.

През следващата година, на пазара излиза албумът й  „Yemenite Songs“, който достига до Европа и там, особено във Великобритания, се продава изключително успешно. Офра Хаза е приета с възторг от критиците. Това е началото на интернационалната й кариера.

През пролетта на 1988 г. с песента „Im Nin’alu“ постига следващия си чарт-успех, стигнал в Германия до Хит номер 1. Продавани са до 15 000 копия на ден.

През лятото на 1988 г. следва хитът „Galbi“. С него тя става за мнозина синоним за ориенталска и израелска поп-музика.

През 1992 г. албумът й „Kirya“ е номиниран за награда Grammy.

 Едно от последните интервюта на Офра Хаза, дадено приживе пред полската журналистка Беата Плихта 

– Не, никога не съм се стремила на всяка цена да стана звезда. Музиката просто върви с мен през целия ми живот. От детските си спомени най-съкровено пазя един: майка ни, която често пееше пред нас древни религиозни песни… По-късно, тогава вече бях на дванадесет, приятелите ми предложиха да участвам заедно с тях в самодеен театър. Хареса ми, защото трябваше и да пея. В един момент, най-неочаквано за всички нас, медиите ни обърнаха внимание. Може би защото поставяхме политически пиеси и пеехме политически песни. Това беше началото на моята артистична кариера.

Тя беше екзотична като източна принцеса и модерна като съвременна европейка. Море от контрасти – такава бе феята на пустинята Офра Хаза. Впрочем, когато я срещнах във фоайето на хотела в Тел Авив, тя никак не приличаше на приказна принцеса от „Хиляда и една нощ“. По-скоро беше една небрежна тийнейджърка. Облечена бе в джинси и черно кожено яке със закачлив блясък в големите черни очи, открит и приветлив поглед.

– Коренът на моя род е от Йемен, от едно малко градче, чието име е Хаза. Оттук дойде фамилията ми. А името Офра може да бъде преведено като „малката сърничка“.- Офра, би ли разкрила пред нас тайната на своето име? Крие ли се някакво символично значение в него?

Това име наистина много подхождаше на дребното момиче (по онова време тя тежеше точно 48 килограма). Най-малката измежду деветте сестри и братя, израсла в един от бедняшките квартали на Тел Авив – Хатикава. Но в този град и в този квартал тя стана и суперзвезда – успя да издаде няколко албума с милионен тираж, на петнадесетгодишна възраст спечели първо място в ежегодния хитпарад на страната, а на седемнадесет бе обявена за рокпевица номер едно на Израел. През 1983 г. Офра Хаза зае второ място в конкурса на Евровизия (един от най-престижните по онова време), но истинската й слава дойде малко по-късно.

– През 1986 г. правех записи на нова плоча, в която бяха включени доста стари песни – от тези, които майка ни често пееше. Между тях имаше и религиозен химн отпреди четиристотин години. Както слушаше записите, синът на продуцента неочаквано извика: „Чакайте, та това парче носи страхотен съвременен ритъм! То дори може да се играе в дискотека!“ На шега опитахме да вкараме в изпълнението съвременни рок-елементи и… този запис ми донесе международна слава. Почти като в приказките…

Като всяка своя посестрима от Израел Офра Хаза също трябва да изкара двете години на задължителна военна служба в армията. По това време тя е точно на деветнадесет.

– Не, не мислете, че службата ми е изпълнена с геройства и бойни подвизи. Малко от жените в нашата армия се сражават на фронта. Аз лично не съм участвала в сражения. Първите три седмици имахме общовойскова подготовка, учехме се как да си служим с оръжието, стреляхме по мишени, атакувахме и се отбранявахме, набивахме крак по безкрайно дългия плац… През останалото време вършех административна работа в бригадата. Водех документацията по обслужването на танковете. Това е наш дълг – и ние, жените, да дадем своя дял в опазване целостта на родината… Най-страшният инцидент, който съм преживяла, беше през февруари осемдесет и осма. Участвах в концерт пред нашите войници в Ливан. При обратния полет към Тел Авив изведнъж ни разтърси силен удар. Изгубих съзнание, а когато отворих очи, някой почти крещеше в ухото ми: „Офра, излизай, по-бързо излизай!“ Отвърнах: „Какво? Да скачам?! Та аз да не съм Джеймс Бонд!“ Едва по-късно разбрах, че самолетът отдавна е паднал на земята. Бил е свален, но от кого, така и не се разбра…

Тя колекционираше кибритени кутии и смяташе, че единствено любовта крепи живота на земята. От всички изкуства Офра Хаза искаше да владее само едно: винаги да бъде това, което е…

Превод Огнян Готов

Facebook Comments