Най-великите филми за последните 25 години, според Тарантино

magnifisonz.com /

Манията на Тарантино по историята на киното е легендарна. Дори преди да стане известен режисьор той е работел във видеотека, където е поглъщал филм след филм. Днес неговият отличителен стил отдавна е получил световно признание. Наскоро той получи и своята звезда в Алеята на славата.

В едно интервю Тарантино изброи двадесет от най-любите му филми от 1992 година насам – годината, в която започва неговата филмова кариера. Както и един от най-любимите му филми, формирали го като творец „Банда аутсайдери“ от 1964 година.

„Банда аутсайдери“ Жан-Люк Годар

Жан-Люк Годар беше изключителен режисьор докъм края на 60-те (е, не колкото Трюфо), като „точката на пречупване“ са „китайския“ филм с Жан-Пиер Лео и особено „Уикенд“. След това прегърна „маоизма“(!)- и още не се е извинил и покаял за това- и крайното левичарство (убийствата на невинни и тероризма явно не го впечатляват) и естествено се превърна в посредствен и досаден скудоумен и назидателен клоун (да се прояви му помогнаха и малко измислените във Франция „събития от 68-а“, „бунтът“ на богатите, отегчени, преситени и разглезени буржоазни дечица). Аз обаче често си пускам няколкото от шедьоврите му, заснети докато обожаваше американската култура и постоянно вмъкваше цитати от нея в произведенията си. Между другото, знаете ли как се казва продуцентската компания на Тарантино и на какво е кръстена? На „Bande a part“/“Банда аутсайдери“ (както казваше един приятел, „Банда парт“), филма на Годар от 1964-та (по роман на Долорес Хитчънс „Fools gold“ разбира се, а не по „червената книга“ на масовия убиец Мао), оценен със 7.9 в IMdb (само „До последен дъх“ го надминава в моята класация). Много преди Куентин Жан-Люк успешно превърна Б-филма (долнокачествено криминале, прожектирано преди главния филм) във висше изкуство.
Обсебващо самоувереният, нахален, пробивен, обаятелен и речовит леко пълен плешивеещ грозник Артюр (Клод Брасьор, син на Пиер) и източения, строен красавец с гъста смолиста коса и аристократични черти Франц (Сами Фре) са приятели-безделници. По цял ден се размотават със „Симка“-та на втория и мечтаят… На курс по английски(!) се запознават с изящната, екзотично-привлекателна, ненатрапчиво и оригинално хубава Одил (Ана Карина), наивна, безпомощна и свенлива. Тя работи като домашна помощница в богаташкия дом (изолирана вила до реката) на Мадам Виктория (Луиза Колпейн), свадлива, взискателна  и високомерна възрастна жена, чиито невидим приятел е скътал огромна сума пари (неплатени данъци) в стая на горния етаж, и е спечелила доверието на стопанката. Мистериозният, духовит и изобретателен Артюр (а не личният, напет и впечатляващ Франц) печели сърцето на младото момиче и тримата решават (тя неохотно) да оберат къщата, без да имат много ясен план какво ще правят след това- чужбина, пътешествия, лукс, представи, създадени от филмите и книгите. Малката подробност е, че Артюр има пистолет и е споделил всичко с опасния си, груб и безмилостен чичо (Ернест Менцер).
През цялото време се цитират Томас Харди, Едгар Алън По, Шекспир, а танцът в бистрото на звучащия от джук-бокса джаз (спомнете си как в „До последен дъх“ Белмондо галеше плаката на Богарт) е абсолютна класика, както и култовото „разглеждане“ на бегом на Лувъра, с което тримата подобряват рекорда на един американец с три секуди (успяват да го прекосят за девет минути и 40 секунди). Завинаги в спомените ни остават плетената шапка с козирка на Артюр, мекото небрежно бомбе на Франц и три-четвъртите чорапи и плисираната пола на Одил.
Провал, престрелка, смърт, бягство, кола, двойка, караща към залеза прегърната. Съставките са до болка познати, но е важна рецептата. Именно тя осигурява уникалния и неповторим вкус.

Най-значимите филми след 1992 година, според Тарантино :

„Боен клуб“ на Дейвид Финчър

Невъзможно е да се опише „Боен клуб“, който е толкова кошмарно заплетен, че преобръща света ни надолу с главата. Брилянтният актьорски дует на Едуард Нортън и Брат Пит прави от гениалната история на Чък Паланюк едно незабравимо филмово зрелище, което можем да гледаме отново, и отново, и отново.

„Вътрешен човек“ на Майкъл Ман

Невероятната история за двама души, които поставят интереса на обществото над своя, остава като пример за социална позиция и днес. Главните герои може би не успяват драматично да променят нещата, но усилията им ни дават мярка за надежда.

„Изгубени в превода“ на София Копола

Токио през нощта, луксозен хотел бар… Опитвайки се да избягат от безсънието, двама самотни американци се срещат – остаряваща филмова звезда и току-що омъжено момиче. Постепенно между тях се развива неочаквано приятелство. Прочувствена философска драма, в която на пръв поглед нищо не се случва, но всичко е в паузите между думите.

„Кралска битка“ на Кинджи Фукасаку

„Кралска битка“ е ужасяваща игра може да има само един победител. Филмът е сатира на съвременния живот с неговия луд ритъм и начина, по който го понасяме. Гледайте го, за да научите повече за японското кино и да разчупите някои стереотипи. Такеши Китано, разбира се, винаги е бонус.

„Догвил“ на Ларс фон Триер

Бягайки от банда гангстери, Грейс се озовава в планинския град Догвил, Колорадо. Местните хора се съгласяват да ѝ дадат подслон при условие, че ще работи за тях, но колкото повече дава от себе си, толкова повече тя вижда колко лицемерни и порочни са жителите на града. Фон Триер създава плашещо клаустрофобен шедьовър със силно послание и невероятна актьорска игра.

„Матрицата“ на Анди и Лана Уашовски

Какво може да се каже за филм, който е станал толкова емблематичен? След първото гледане се чувствате сякаш сте получили удар в главата и няма как да се възстановите. Далеч от типичния научно-фантастичен екшън, това е филм, в който историята се разгръща бавно, предлагайки много повече социално-политически и философски обертонове, отколкото може да очакваме.

„И още нещо“ на Уди Алън

Уди Алън е майстор на висококачествените комедии, пълни с остър хумор и фина ирония. „И още нещо“ не е изключение. Той минава пред очите ви, оставяйки атмосфера на чисто очарование, което всички познаваме и обожаваме.

„Шон от мъртвите“ на Едгар Райт

Какво се случва, когато зомби апокалипсисът е вече започнал и ние просто го пропуснем? Живите мъртви се скитат по улиците, ядат мозък и т.н. Крайно време Шон да влезе в играта, да спаси положението, да вземе момичето, да пие халба студена бира и да изчака всичко да отшуми. Да, ама не. „Шон от мъртите“ едновременно пародира и отдава почит на класическите зомби филми, интелигентна и забавна хорър-комедия.

„Объркани и непокорни“ на Ричард Линклейтър

Този филм е чисто удоволствие, на което да се насладите с леко сърце, изпълнен с положителна енергия, смях и добронамерена комедия. Особено препоръчителен за тези, които искат да се върнат в 70-те и да получат ударна доза добро настроение. И да, неворятно младите Мила Йовович, Бен Афлек и Матю Макконъхи.

„Прослушване“ на Такаши Миике

`

Невероятният контраст между лиризма на първите сцени и кървавия садизъм на финала дава на „Прослушване“ специфичен вкус. Филмът шокира по начин, с който европейската и американската публика не е привикнала. Филмът разкрива вътрешните демони, породени от страха, които всеки носи в себе си.

„Острието“ на Цуи Харк

Минималистичен и силен екшън, без грам излишество. Филмиран с ръчна камера и разкошни ярки цветове, този филм, изпълнен със страст и вълнуващи бойни сцени използва всеки възможен творчески инструмент, за да ви накара да се вживеете в героите.

„Буги нощи” на Пол Томас Андерсън

Секс. Наркотици. Насилие. Филмът грабва вниманието на зрителя от самото начало с уверения си ритъм. Зад цялата вулгарност и упадък се крие отчаяно посление, което посочва множество социални проблеми.

„Спомени за убийство“ на Бонг Джун Хо

Това не е конвенционален трилър или криминална история. Не само ще се насладите не визуално пиршество, отлична режисьорска работа и актьорска игра, но всичко това е поднесено с невероятна автентичност.

„Скорост“ на Ян де Бонт

Въпреки простия сюжет, филмът е невероятно зрелищен. Магията на Бонт успява да ни закове пред екраните за час и половина. А младият Киану Рийвс е прекрасен.

„Демилитаризираната зона” на Чан-уук Парк

Млада жена следовател попада между двата враждуващи фронта на една разделена страна. В сърцето си този политически трилър е завладяваща човешка история с всеки красив малък детайл.

„Петък” на Ф. Гари Грей

Криминална комедия, която се развива в централен Лос Анджелис. Крег и Смоук са двама „гангстери“, които обичат да си седят на верандата, да си пийват и да гледат минувачите. Страхотно преживяване с просто незабравимата актьорска игра на Айс Кюб и Крис Тъкър.

„Американска бригада: Световна полиция” на Трей Паркър

Страхотни „реалистични“ бойни сцени, непреводима игра на думи, силен саундтрак и звукови ефекти, подправени с умна и забавна сатира. Крайният продукт е една прекрасна анимация за възрастни.

„Домакинът” на Жун-ху Бон

Многопластов филм, който не просто ни плаши, но ни кара да се замислим. „Домакинът“ проследява изпитанията на корейско семейство, което се опитва да си върне дъщеря си, отвлечена от годзилоподобно чудовище, осъзнайвайки в хода на събитията, че връзките между всеки един са най-важното на света.

„Супер ченге” на Стенли Тонг

Полицията на Хонг Конг обединява сили с Интерпол, за да проникне в международен наркокартел. Няма по-добър кандидат за работата от инспектор Чан Ка Куи. Този път той си партнира с директора на Интерпол, очарователната Джесика Йънг. Комедия, Джеки Чан и екстравагантно кунг фу. Какво повече ни трябва?

„Неуязвимият” на М. Найт Шаямалан

Ужасна самолетна катастрофа избива всички, без един. Един обикновен охранител, Дейвид Дън, оцелява без драскотина. Има само един човек, който знае за това чудо – Илая Прайс, известен като Стъкленият, заради необичайното заболяване, което прави костите му изключително чупливи. Тази свърхествена история е обвита в невероятно човешки детайли. Това е може би най не-комиксовия филм от всички филми, правени някога по комикси.

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments