Герхарт Хауптман – Организираната лудост е най-голямата сила на света (биография и цитати)

magnifisonz.com /

Герхарт Хауптман (на немски: Gerhart Johann Robert Hauptmann) е немски писател и драматург и един от най-видните представители на немския натурализъм.

Цитати и биография :

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

„Всичко, което не е оцветено от любовта, си остава безцветно.“

„Животът – това е непрекъсната верига от лични открития.“

„Силата съдържа в себе си търпение. Нетърпението е признак на слабост.“

„Човешката глава  е най-старата сцена. Там са се играли спектакли много преди да е открит първият театър.“

„Парадокс – това е мисъл в състояние на афект.“

„Всеки човек е длъжен да мине през собствените си разочарования.“

„Много хора живеят без да присъстват.“

„Обобщенията са лъжи.“

„Организираната лудост е най-голямата сила на света.“

„Всяка музика идва от сърце и трябва отново да достигне до сърце.“

„Който признава задълженията спрямо себе си, той ще ги признава спрямо другите хора.“

„Който се стреми нагоре, да си отгледа собствени криле.“

„Хуморът е знание за границата, свързано с безгранично прозрение.“

„Всеки краен продукт на изкуството е нематериален.“

„Творението може да бъде сантиментално, но творецът – никога.“

„Драмата е борба. Най-големият епос се корени в драмата на съпружеската изневяра. Елена, Менелай, Парис и боевете за Троя.“

„Колкото фабулата е по-сложна, толкова характерът е по-слаб. Колкото фабулата е по-проста, характерът е по-богат.“

Герхарт Хауптман
Gerhart Johann Robert Hauptmann
G Hauptmann.jpg
Роден 15 ноември 1862 г.

Бад Залцбрун, днес Шчавно Здрой, Полша
Починал 6 юни 1946 г. (83 г.)

с. Агнетендорф днес квартал Ягнионтков, на Йеленя Гура, Полша
Професия писател и драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1910 – 1941
Жанр драма, биография
Направление натурализъм
Награди Нобелова награда Нобелова (1912)

Хауптман е роден на 15 ноември 1862 г. в семейство на гостилничар в Бад Залцбрун, Силезия, днес град Шчавно Здрой в Полша. Баща му е собственик на ресторант, но дедите му са тъкачи. Недоволството му от пруския модел на обучение и честите заболявания стават причина за посредствени успехи в училището и до повтаряне на един от класовете. След завършване на гимназия Хауптман се установява в имението на един от чичовците си в Силезия, където получава солидно аграрно образование.

На 28 години се записва да следва скулптура в Кралската академия на изкуствата в Бреслау (днес Вроцлав), откъдето още на следващата година е изключен поради незадоволително поведение и слаби резултати. След нов, също така краткотраен и неуспешен опит да продължи следването си в същия град, Хауптман учи за кратко философия в университета в Йена, където слуша лекциите на бележития биолог Хегел (1882). Последният му опит в попрището на художник е осъществен с финансовата подкрепа на бъдещата му съпруга Мари, чиято сестра е омъжена за брат му Карл: Хауптман заминава заедно с брат си за Рим (1884), където двамата наемат ателие. След като монументалната му скулптура „Германски воин“ се срутва (поради грешка в статиката ѝ), той окончателно се отказва от идеята да бъде художник.

Щом завършва образованието си, Герхард Хауптман се отдава изцяло на литературата. Предприема редица пътувания до Испания, Италия, Швейцария и др. Своите впечатления от Италия Хауптман е изразил в лирическата си поема „Съдбата на Прометидите“ (1885).

Творчество

 

Герхарт Хауптман през 1905 г.

През 1885 г. Хауптман се жени за Мари Тинеман, дъщеря на едър земевладелец. С това решава финансовите си затруднения и оттук нататък може да работи като писател на свободна практика. Премества се да живее в Берлин, където поддържа контакти с редица известни личности. Първата драма, с която Хаутпман се налага на немска сцена, е „Пред изгрев слънце“(1889). Представянето на драмата в театър „Свободна зона“ е цяло събитие в Германия. Премиерата означава победа за новатора-драматург. Втората пиеса на Хаутпман е „Празник на примирението“ (1890), а следващата е „Самотни хора“ (1891). Една от най-забележителните драми на Хаутпман е „Тъкачите“ (1893), където той изобразява глада и бунта на работниците. Драмата е в пет действия и прави впечатление големият брой действащи лица в нея. Почти едновременно с „Тъкачите“ Хаутпман поставя на сцената комедията „Бобровата шуба“ (1893). През 1894 г. излиза драмата му „Възнесението на Ханеле“.

 

Карикатура на Хауптман

През втората половина на 1890-те години и началото на 20 век Хаутпман пише драми, които разкриват как развитието му клони ту към реализма, ту към символизма. Към първата група спадат социално-реалистичните драми „Коларят Хеншел“ (1893), „Михаел Крамер“ (1900), „Плъхове“ (1911) и др. От втората група най-голям интерес предизвиква драмата „Потъналата камбана“(1896), която може да се нарече драма-приказка. Произведенията му писани по време и след Първата световна война са изпълнени с тревога, смут, страдание, песимизъм – „Зимна балада“ (1917), „Островът на великата майка“ (1924) и др. Последната му реалистична драма е „Пред залез слънце“ (1932).

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments