Огюст Роден – Ако талантът ви е новооткрит, не очаквайте в началото голям брой поддръжници. Напротив, ще имате много врагове

magnifisonz.com / 

Франсоа Огюст Рене Роден (на френски: François Auguste René Rodin, 1840-1917) е френски скулптор, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство.

От 1854 г. учи в училище за рисуване и математика, а след това учи при Антоан Бари. След като Роден получава отказ да изложи първата си работа „Човек със счупен нос“ (която била доста неконвенционална) на Парижкия салон през 1864 г. и не го приемат в Школата за изящни изкуства, той започва да работи в работилницата на Алберт Кари-Бельоз, където се произвеждали различни елементи за архитектурна украса. Заради безработицата, последвала края на франко-пруската война, (в която Роден взима кратко участие, но го освобождават поради късогледството му), той потегля към Брюксел и там през 1877 г. се изхранва с монументално-декоративна скулптура. В Белгия той продължава самообразованието си, като изучава основните области на средновековното изкуство и творчеството на Рубенс.

„Бронзовият век“, 1887

През 1875 г. пътуване в Италия и запознанство с творбите на Микеланджело вдъхновява Роден да създаде статуята „Бронзовият век“. Когато тя била показана през 1877 г. я нарекли Завладени ; в това название намира отражение настроението на разочарование, което надделява сред френската младеж след поражението във войната.

Признание за таланта си Роден получава, когато държавата откупува две негови статуи — „Йоан Кръстител“ (1878 г.) и „Крачещият мъж“ (1877 г.). Следва поръчка за изработката на голям скулптурен портал от френското правителство. На работата си над „Портите към ада“ Роден посвещава остатъка от живота си. Черпи вдъхновение от „Божествена комедия“на Данте и „Цветята на злото“ на Шарл Бодлер, от порталите на готически катедрали, както и от творчеството на флорентинския скулптор Лоренцо Гиберти. Започва работа върху Портите през 1880 г., но така и не успява да довърши работата си. Тази работа се оказва повратен момент в творчеството на майстора. Скулптури като „Мислителят“ (1888), „Ева“„Мимолетна любов“ (1886 г.), „Олимиер“ (1885 г.), „Целувката“ (1886 г.) и много други представляват само тренировки по пътя към „Портите към ада“.

 

„Мислителят“ на Роден

Едновременно с това Роден създава цял ред монументални пластики. През 1884 г. той започва да работи над скулптурната група „Гражданите на Кале“, а през 1886 г. — над проект за паметник на Виктор Юго. През 1891 г. получава поръчка от Société des Gens des Lettres за скулптура на Оноре дьо Балзак и в продължение на няколко години работи над скиците. Когато скулптурата е представена през 1898 г., тя предизвиква остра реакция и обществен скандал: публиката не вижда в представения от Роден пластичен етюд визуално сходство с писателя, а драперията, с която е обгърнато тялото, е оприличена на халат за баня. Роден връща парите на Société и прибира статуята в двора си.

Статуята на Балзак е последната голяма работа на Роден, но в последвалите години той създава много забележителни скулптурни портрети, поръчани му от известни и влиятелни личности. Има много последователи, а учениците в ателието му правят многобройни копия на работите му. В началото на 20 в. славата на скулптора се разпространява по целия свят и френското правителство му предоставя цял павилион на Световното изложение в Париж през 1900 г.

Личният живот на скулптора бил не по-малко наситен от творческата му дейност. През 1885 г. Роден взема като помощничка в работилницата си 21-годишната Камий Клодел. Девойката се оказала талантлива ученичка, която скоро след това станала и негова вдъхновителка и любима, въпреки значителната разлика във възрастта. При това Роден не прекъсва връзката със своята спътница в живота Роз Бюре, която е била до него през трудните години в Белгия, и отглежда сина им. Клодел е много огорчена от това и връзката им е бурна и проблемна. Тя му помага при изпълнението на някои поръчки и израства като самостоятелен творец. Двамата се разделят окончателно през 1898 г., след което Клодел заболява психически. Роден сключва брак с Роз Бюре малко преди нейната и своята смърт през 1917 г. Той умира на 17 ноември в дома си в Медон, недалеч от Париж, от премръзване, тъй като френското правителство не му отпуска пари за отопление.

Роден завещава своите произведения на френския народ и сега те са в неговия музей в Париж и в Музея д’Орсе (Париж), а така също и в музея на Роден във Филаделфия.

Цитати на Роден, както и любовната му история с Камий Клодел

 „Любовта към природата и искреността са двете страсти на гения.“

„Изкуството не е нищо друго освен чувство. Но без знанието за обема, пропорциите, цветовете, четките и сръчните ръце всяко живо чувство ще бъде парализирано.“

„Изкуството е един голям урок за искреността. Истинският художник винаги изобразява това, което мисли, и не се страхува да смаже съществуващите норми. По този начин той учи на искреност себеподобните си.“

„Изкуството възниква само когато има вътрешна истина.“

„За художника всичко е прекрасно, защото във всяко същество, във всяка вещ неговият проницателен взор открива характер, вътрешната истина, която проблясва чрез външната форма. И тази истината е самата красота. Благоговейно я изучавайте и в това приключение ще намерите истината.“

„Ако талантът ви е новооткрит, не очаквайте в началото голям брой поддръжници. Напротив, ще имате много врагове.“

„Задачата на художника е да отдели истината от заблудите.“

„Повече търпение! Не се надявайте на вдъхновение. Вдъхновението не съществува. Единствените добродетели на художника са мъдрост, точност, искреност, воля. Вършете си работата като честни работници.“

„Всички велики майстори изучават пространството. Именно в познанието на обема се крие тяхната сила. Запомнете едно – няма линии, има само обем. И когато рисувате, никога не мислете за контура, а за релефа. Релефът прави контура.“

„Всеки живот възниква вътре в себе си, но след това се развива и се разкрива отвътре навън. По същия начин в добрата скулптура винаги се отгатва силният вътрешен импулс. Това е тайната на античното изкуство.“ 

„Вземам мраморен блок и отстранявам от него всичко излишно.“

„Когато гледам две прегърнати тела, аз се интересувам не от мъжа и жената сами по себе си, а от новата, трета субстанция, която се заражда от взаимоотношенията между двамата и която не може да възникне без техния контакт.“

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота, това е достоверността, която става видима.“

„Живото изкуство не възпроизвежда миналото, то го продължава.“

Да бъдеш любовница на гений винаги е мъчително. Двойно по-тежко е, ако самата ти си роден гений, заставен да твори, притиснат от славата на своя ментор и любим. Когато Камий Розали Клодел и Огюст Роден се срещат, великият ваятел вече е надхвърлил четирийсетте, а тя е едва на 19. Той – властен, известен, амбициозен. Близък с творци от ранга на Виктор Юго. Вече изминал дългия и труден път към суетната слава, получава не само частни, но и държавни поръчки. Струва му се смешно, че красивата, недостигнала двайсетте провинциалистка нарича себе си скулптор и вярва, че някога може да бъде като него. Тя – шеметно влюбена в него, позира за уникалните му каменни шедьоври, сред които „Целувката”. Въпреки всичко Камий изгражда свой стил – от ученик на маестрото става изявен творец със собствен почерк. Още повече че работата с чука и длетото винаги са били привилегия на силния пол. Но винаги – в сянката му. Според някои Огюст е крадял идеите й, според други й е помагал в работата. 

Родената на 8 декември 1864 г. в буржоазна фамилия в малкото градче Ена в областта Шампан Камий Клодел 

от ранното си детство е убедена, че е орисана да твори

Баща й, Луи-Проспер, се занимава с ипотеки и банкови преводи. Майка й Луиз е непретенциозна домакиня. Любопитното е, че тези обикновени французи са дарили на света две изключително ярки личности. И ако трябват десетилетия талантът на Камий да бъде признат, то брат й Пол бързо става известен – като писател, дипломат, художник, изследовател. Обикаля света, придобива политическо влияние и тежест, а в края на краищата получава и титлата академик. 

Камий Клодел като малко момиченце с цялото си семейство

Пол е с четири години по-млад от сестра си и я обожава. Именно той й служи за модел в много от нейните първи опити в скулптурата (впрочем, както и останалите членове на семейството им). А откъде у седемгодишното момиченце се е взела страстта към моделирането, определено е трудно да се каже. 
Съществува версия, според която Камий е била покорена от красотата и съвършенството в линиите на 

античните скулптури, чиито изображения е виждала в книгите 

на своя личен учител. Тук се налага да поясним, че главата на семейството заедно с цялото си домочадие е принуден да пътува много заради сключването на изгодни сделки и децата са обучавани от частен възпитател, който се оказва голям поклонник на древността. 

Едва 19-годишна се влюбва във великия вече Роден

Когато през 1882-ра бизнесът отвежда семейство Клодел в Париж, с цялата си страстна натура 17-годишната Камий успява да убеди родителите си да й позволят да се запише в художествената академия, смятана за не особено пристойна според строгите морални устои на аристокрацията. Майка й е против, но бащата дава своята подкрепа. Така девойката потъва в магията на ваятелството под ръководството на професионални майстори. 
Първите работи на младата жена предизвикват възхищението не само с античното съвършенство на 

изящния си рисунък, но и със скритата в тях необуздана енергия

Но през втората половина на XIX век дори и непредубеденото френско общество възприема скептично жената скулптор. Работата е тежка и мръсна, нерядко смятана за непристойна: често се налага творецът да се сблъсква физически с неприкритата интимност на женската и мъжката голота.

Известната творба на Камий „Валсът”

Но във фигурите на Камий пулсира толкова мощен талант, че момичето кара учителите си съвсем искрено да повярват в необичайните му възможности. Така нейният наставник Алфред Буше, подтикнат от най-чисти чувства, я завежда в огромното ателие на Огюст Роден, където се трудят десетки негови помощници. Убеден е, че знаменитият майстор не само ще предаде своите знания на любимката му, но и ще й помогне да направи истинска кариера. За жалост Буше греши. Срещата с Роден се оказва фатална за Камий. 

Не изумителната й дарба, а красотата и страстта на девойката

са първото, което поразява прославения нарцис, в какъвто вече се е превърнал Роден.  
„Прекрасно чело над дивни, лазурносини очи – като в картините на Ботичели; големи чувствени устни; гъста златисто-кестенява коса, която се спуска до кръста й. Външност, която впечатлява със своята дързост, превъзходство над останалите. И… детинска наивност.” Така описва сестра си брат й Пол Клодел.

Изабел Аджани и Жерар Депардийо във филма „Камий Кодел” 

Такава я пресъздава и изумителната актриса Изабел Аджани във филма „Камий Клодел”, където Жерар Депардийо се превъплъщава съвършено в ролята на властния и демоничен Роден. 
Та да се върнем към молбата на Алфред Буше Роден да допусне Камий в ателието си, което всъщност е огромна работилница в пълния смисъл на думата – скелета, довършващи се композиции от фигури. А Огюст – жив тиранин, който разпорежда ту едно, ту друго на уплашените за работата си чираци. „Благородно” се съгласява да допусне момичето в своята обител, но при условие че то

безпрекословно изпълнява всяка мръсна задача.

Камий с радост приема. Меси глината, чисти боклуците от гипсовите фигури, въвежда ред в мъжкото царство на момчетата за всичко. Едновременно с това попива всички съвети на наставника си. Не скрива от него, че и сама твори. Според съвременниците в началото не личи той да показва ревност. По-скоро – гордост.

Камий Клодел в ателието

Оказва се, че Камий и Огюст са неподозирано близки в стилистиката и страстната си енергия – всичко това, пренесено върху фигурите, които ваят, проговаря. 
Не минава много време и Роден дотолкова се доверява на своята ученичка и таланта й, че й разрешава да довърши няколко негови скулптури. Цялата тази история свършва (или може би започва) абсолютно предсказуемо: Камий става и любовница на маестрото, и негов модел.

Роден ѝ се възхищава, но егоизмът му винаги надделява 

Огюст се възхищава на съвършеното й тяло – както като влюбен мъж, така и като художник. Двамата се наслаждават на страстта си и творческото си единение. Но истината е една: – нейният талант се гърчи в неговата сянка. И не само. 
Роден живее два живота: Единият е в душевен комфорт с младата Камий, другият – в 

семейния уют, който му създават официалната любовница Роз Брьое 

и синът им в продължение на 20 години. Няма намерение да се разделя нито с едната, нито с другата. Положението напълно го устройва… Което в никакъв случай не важи за Камий – тя вече наближава трийсетте, започват да се появяват нервни сривове и депресии. Страстта към гениалния й любовник и преклонението пред таланта му не я напускат, но 19-годишната фантазьорка вече е жена, усещаща, че личният й живот сякаш я заобикаля. Няма нито нормално семейство, нито положение в обществото, нито име като творец със собствен почерк. Естествено – липсват й и поръчки. Привикнала с творческата суета от своите първи успехи в художествената академия, в продължение на години Камий се чувства 

захвърлена, отражение на чужд гений, личност без собствено лице

Настава време да се разделят – тежко, мъчително, болезнено. Застаряващият Роден заминава за провинцията при вярната си Роз, а Камий остава в Париж, за да се опита да извади от руините собствения си живот и кариера. Но трагедията не е в увехналата й красота, а във факта, че критиците съзират в нейните скулптури единствено подражание на почерка на Роден – въпреки искреното признание на иначе себичния гений: „Що се отнася до мадмоазел Клодел, талантът й е с размерите на Марсово поле. Тя все още не е оценена по достойнство… Всички явно я смятат за мое протеже, но всъщност тя е непризнат художник. Убеден съм, че в крайна сметка е обречена на успех…”.
Сродството на душите, стиловете и страстните им натури за пореден път си прави коварна шега – 

никой така и не вижда в Камий оригиналния и ярък художник

Нещо по-лошо – еротичността на образите, която критиците с лекота възхваляват при Роден, във фигурите на Клодел приемат с яростно негодувание.  

Камий Клодел на вече преклонна възраст

Камий все по-често изпада в мъчителни депресии. Плащат й все по-малко, но тя категорично отказва да приеме многократно предлаганата й финансова подкрепа от Роден. А той пък постепенно се отказва от опитите си да й помогне, оставяйки бившата си възлюбена на печалната й съдба. 
В едно от писмата си приятел на Роден пише: „Убеден съм, че Камий ще бъде ужасно нещастна, когато осъзнае, че е станала жертва на собствената си гордост”. 

***

Камий Клодел надживява своя любовник и учител с четвърт век. Общото помежду им е, че и двамата са застигнати от трагична смърт. През 1917-а Огюст умира от премръзване. Тогава той е на 77. Мащабна експозиция от 33 негови скулптури и 90 графики сега е наредена в Мадрид. Камий отдава Богу дух през 1946-а в пълна нищета и неизвестност – между стените на психиатрична клиника в Мондерверг, където е прекарала 30 години от живота си, изпратена там от собствената си майка… „Тук няма нищо освен отвратителен грах за вечеря, непоносимо твърдо желязно легло, в което трепериш от студ дори през пролетта. От храната непрекъснато ти се гади… Няма думи, с които да опиша как се чувствам. Пръстите ми са вкочанени, не мога да държа перото. И това продължава непрекъснато…” – пише Кралицата на бронза на своя влиятелен брат, който дори не се опитва да й помогне… Нещо повече – има документи, доказващи, че е предпочитал „любимата му сестра” да свърши в ужасяваща лудница.  
Едва в средата на XX век познавачите на изкуството започват да търсят из целия свят недотам многобройните запазени работи на Камий Клодел – най-сетне съзрели в тях опитите на тази нещастна жена да излее своя живот: всичките си страсти и изригваща нежност. Така славата пристига със закъснение, както е впрочем при всички творци, надживели времето си.

Превод от руски език: Елена Дюлгерова

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments