Всяка любов, както щастливата, така и нещастната е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял – Иван Тургенев

magnifisonz.com / 

Иван Сергеевич Тургенев  е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в. Непосредствен продължител на творческите традиции на Пушкин и Гогол в белетристиката, макар и да е сочен само като представител на пушкиновското течение в руската литература. В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.

И. С. Тургенев е първият голям романист на руската литература – създава цяла поредица от романи, между които „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“ и „Бащи и деца“.

turgenev-2

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :

Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш?

Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.

Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на Историята. В нея повече няма да има какво повече да се чете.

Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение.

Скептицизмът винаги се е отличавал с безплодност и безсилие.

Човекът без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедовия лост, чрез който може да бъде преместена Земята.

О, младост! Младост!… Може би цялата тайна на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.

Който се стреми към висока цел, той не трябва да мисли за себе си.

Не само в стиховете има поезия – тя се разлива навсякъде, тя е около нас. Погледнете тези дървета, това небе – отвсякъде струи красота и живот, а където има красота и живот, там има и поезия.

Само благодарение на нея, само на любовта се държи и се развива животът.

Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година.

Всяка любов – както щастливата, така и нещастната – е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.

Думата „утре“ е измислена за нерешителните хора и децата.

 Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.

Който е живял, но не е станал снизходителен към другите, той сам не заслужава снизхождение.

Ловът… ни сближава с природата, приучава ни към търпение, а понякога и на хладнокръвие пред опасността.

Ако стремежът произхожда от най-чист източник, той дори и да не се удаде напълно, дори и да не достигне целта си, пак може да донесе огромна полза.

Да порицава и да хока има право само този, който обича.

Всяка молитва се свежда до следното: „Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири.“

Музиката е разум, въплътен в прекрасни звуци.

Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.

Жалък е този, който живее без идеали!

Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.

Няма нищо по-тягостно от съзнанието за извършената глупост.

Спори с човек, по-умен от теб: той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спори с човек равен по ум на теб: никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спори с човек с по-слаб ум: спори не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спори дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш!

turgenev

Известно е, че Тургенев прекарва по-голяма част от своя творчески живот в Западна Европа, но никога не забравя своята родина и своя народ. Далеч от тях той продължава да мисли и с творчеството си да се бори за тяхното по-светло бъдеще. В същото време великият писател не забравя своя национален дълг – да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е един от първите, които запознават западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Лев Толстой и т. н.

Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-те години на страниците на сп. „Съвременник“ на Некрасов, в което са господствали естетическите идеи на Белински. Великият критик е бил и идейният ръководител на това списание и на по-голямата част от неговите сътрудници, между които е бил и Тургенев. След смъртта на Белински обаче, през 1850 – 1870-те години, постепенно Тургенев се отдалечава от неговия кръг и от руските идеи за революция, за да застане изцяло на либерално-просветителски позиции. Това не му е попречило да се отнася винаги с уважение и любов към своя велик съвременник и учител Белински и неговите идеи.

Обективно погледнато, творчеството на Тургенев независимо от неговите идейни разбирания на западняк и „постепенец“ винаги е служило на прогреса – служило е на интересите на руския народ, а в известни моменти и на руската революция.

И. С. Тургенев е роден на 28 октомври 1818 г. в гр. Орел в богато дворянско семейство. Детските години на бъдещия голям писател преминават в имението Спаское-Лутовино. През 1822 г. семейството прави едно голямо пътешествие из Европа, като посещава Германия, Швейцария и Франция.

Тургеневи живеят типичен за дворяните живот – богат, охолен, разточителен. Децата са били обучавани и възпитавани от гуверньори и гувернантки – предимно чужденци. Централна фигура в семейството е била майката на писателя – богата и жестока помешчица, която на никого не е прощавала. От нея са се страхували дори децата ѝ. Така че още от малък Иван Сергеевич Тургенев – дете умно и чувствително, вижда „дивия произвол“ на неговите властни родители над крепостните селяни. По-късно самият Тургенев ще признае: „Нямам с какво да си припомня моето детство. Нито един светъл спомен. От майка си се боях като от огън. Наказваха ме за всяка най-дребна работа – с една дума, мущроваха ме като новобранец. Рядко минаваше ден без бой с пръчка; когато се осмелявах да попитам защо ме наказват, майка ми категорично заявяваше: „Ти трябва да знаеш по-добре, досети се.“ Може?,: да си представим колко по-жестока и безмилостна е била тя към крепостните селяни и слугите. Това може да се види от разказа „Муму“, където в образа на старата помешчица авторът е вложил някои черти на своята майка. Но веднага трябва да кажем, че с това не се изчерпва образът на майката на писателя – тя е притежавала редица ценни качества, като любов към литературата и театъра, към науката и изкуството. В нейната домашна библиотека е имало книги не само на руски, но и на френски, английски и немски език. Навярно тази вродена любов на писателя към литературата, музиката и театъра идва от неговата майка.

Затова пък от баща си наследява външната красота, умението да се държи в обществото и може би голямата му влюбчивост. Него той ни го е нарисувал в повестта „Първа любов“. Неслучайно тази повест е била едно от най-любимите произведения на Тургенев. „Това е единствената вещ – говори писателят, – която и до днес ми доставя удоволствие, защото това е самият живот, това не е съчинено…“ „Първа любов“ – това е преживяното.“ „В „Първа любов“ аз изобразих своя баща… Баща ми беше красавец… Той беше много хубав – надарен с истинска руска красота…“ На въпроса на Н. А. Островска, кой се явява прототип на младия герой, който в повестта е даден като съперник на своя баща, Тургенев отговаря: „Този хлапак е вашият най-покорен слуга“ т. е. авторът. Всъщност това е една лирична повест за голямата любов, която не познава ограниченията на възрастта, и същевременно повест за най-идеалното, най-прекрасното чувство – първата любов на младото сърце. Но за нас в случая е интересен образът на бащата – такъв, какъвто ни го е представил Тургенев – красив, силен, чувствен и безкомпромисен в любовта си към младата княгиня. Той умира твърде млад – едва 41 годишен.

Особено важен момент в живота на младия Тургенев е постъпването му през 1833 г. като студент в Московския, а след прехвърлянето му – в Петербургския университет, който завършва през 1837 г. Това е време, когато в Московския университет учат някои от най-прогресивните и големи умове на Русия – Александър Херцен, Огарьов, Белински, Станкевич, Лермонтов, Гончаров и др. Това, разбира се, не е останало безследно в духовното и идейното развитие на бъдещия голям писател. Неслучайно неговите младежки години са свързани с кръга на Белински и сп. „Современник“ на Некрасов. Неслучайно именно за тази епоха от развитието на Русия Н. Чернишевски пише в своите „Очерци за Гоголевия период на ‘руската литература“: „Тогава за първи път умственият живот на нашето отечество създаде хора, които вървяха заедно с мислите на Европа… „Един от тях безспорно е бил И. С. Тургенев.

Важен момент не, а по-скоро период в живота на Тургенев е запознанството му с френската певица от испански произход Полин Виардо-Гарсиа. С нея и със семейството ѝ той се запознава през 1843 г., когато италианската опера посещава Петербург. Самата Полин Виардо е била изключително дарование. От нейния талант са се възхищавали не един и двама поети и композитори. Аз ще спомена между тях само Гуно, Лист, Вагнер и Глинка. Ето какво пише за нея Алфред дьо Мюсе: „Да, геният е дар небесен. Той прелива в Полин Гарсиа като обилно вино в препълнена чаша“. А Жорж Санд при изграждане образа на Консуело е взел някои от нейните черти. В Петербург Полин Виардо се е представила в ролята на Розина от „Севилският бръснар“. Успехът ѝ е бил толкова голям, че на възторжената публика ѝ са се стрували малко овациите в салона, затова е излизала на улицата, където е обсипвала каретата ѝ с цветя. Всички ценители на изкуството са били покорени от нейния талант. Покорен и влюбен в Полин Виардо е бил и Тургенев. В едно писмо до Татяна Бакунина Белински пише за Тургенев: „Той сега целият е потопен в италианската опера и като всички ентусиасти е много мил и много забавен“. А майката на писателя Варвара Петровна, която посетила един от концертите на френската певица, гласно като че ли сама на себе си казала: „Да си призная, хубаво пее проклетата циганка!“ И нищо чудно от това, че тя и нейното изкуство се превръщат в съдба за Тургенев. Когато италианската опера напуска Петербург – напуска го заедно с нея и Тургенев. Може да се каже, че по-голямата част от своя живот след това той прекарва в Европа, а само от време на време се връща в Русия. Това не значи, че той забравя родината – напротив, макар и далеч от нея, той винаги живее с нейните болки и проблеми. Но аз искам да подчертая друго – от една страна, голямото чувство, което е изпитвал през целия си живот към Полин Виардо, за да я следва в нейния път, и, от друга – възможността, която тя му е дала да се запознае с духовните постижения на Европа. Тургенев е бил в най-близки приятелски връзки с най-големите западни писатели, като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан и др. В същото време той се е познавал не само с Белински и Некрасов, но и с Херцен, Гончаров, Достоевски и Лев Толстой. Срещал се е с Жуковски, Гогол, Михаил Лермонтов и Колцов – т.е. с най-големите творци от предишната епоха. Затова едва ли има друг руски писател, който в своя живот толкова да е видял, толкова да се е срещал, с цвета на руската и западноевропейската творческа интелигенция, както Тургенев. Жалко, че не е написал своите мемоари – те щяха да бъдат изключително богати и безкрайно интересни.

И. С. Тургенев умира на 22 август (3 септември) 1883 г. на 65-годишна възраст в Бужнзал, близо до Париж и недалеч от имението на Полин Виардо. Голяма част от неговия архив остава у Полин Виардо, а след нейната смърт у наследниците ѝ. Не всичко – особено що се отнася до кореспонденцията му с голямата артистка, е публикувано.

Тургенев оставя едно изключително богато литературно наследство. Все пак не бива да се забравя, че цели четири десетилетия той е една от централните фигури на руската литература. Той започва като поет и драматург, за да се издигне до най-високите постижения на руската белетристика в областта на разказа, повестта и романа. Особено голяма слава му донасят разказите, обединени под общото заглавие „Записки на ловеца“, както и неговите повести „Ася“, „Пролетни води“, „Първа любов“ и най-вече романите му „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“, „Бащи и деца“, „Дим“ и „Целина“.

Разбира се, че не са без значение и лирическите, лиро-епическите и драматическите произведения на писателя. От тях се открояват поемата „Параша“ от 1843 г., за която Белински се изказва ласкаво; поемата „Помешчик“, печатана в „Петербургски сборник“, издаван от Некрасов през 1846 г. Те са написани очерково в стила на „натуралната школа“, към която през този период е принадлежал и Тургенев. От драмите му, които се считат за сполучливи и чрез които създава една интелектуална традиция в руската драматургия, предхождаща тази на Чехов, могат да се посочат „Закуска у предводителя“, поставена на сцената през 1849, а печатана през 1855 г., „Ерген“ от 1849, „Месец на село“ от 1850 и „Храненик“ от 1848 г. Това са реалистични пиеси, в които се налагат живият диалог и тънкият и психологически рисунък. Авторът излиза от някои всекидневни и обикновени човешки преживявания и конфликти, които изобразява върху един битов фон. В този смисъл той предхожда Чеховата драма.

Facebook Comments