Една година без големият Ленард Коен – „У всички ни има пукнатини. Само така светлината може да проникне в нас“

magnifisonz.com /

„Поезията е доказателство за живота. Ако твоя живот изгаря, поезията е неговата пепел.“

Ленард Норман Коен (21 септември 1934 г. – 7 ноември 2016 г.) е канадски поет, писател и автор и изпълнител на песни. Музиката на Коен оказва силно влияние върху други автори на песни и са записани стотици варианти на негови произведения.

Роденият през 1934 г. в Монреал, Канада, музикант е изключителна личност – той е композитор, музикант, поет, писател, певец и художник. Неговият фантастичен характерен глас вече шестдесет години успява да достигне до сърцата на милиони хора по света, а творчеството му – музикално, литературно и визуално – носи дълбока духовност, лиричност и романтизъм, като в своите песни авторът търси и отговор на важни религиозни и политически въпроси… Ленард Коен е вдъхновител на огромен брой артисти и писатели, продажбите на албумите му надхвърлят 20 милиона копия…

Ленард Коен е един от най-емблематичните представители на бард движението във фолк музиката. През целия си живот прекрачва линията между литературата и музиката, като за мнозина е по-значим като писател.

Иначe е депресар, евреин-будист, за кратко вегетарианец и много се плаши от брака. Коен е роден в англоезичната част на Монреал в еврейско семейство от средната класа. Еврейската култура е част от цялото му творчество. В същото време силно се интересува от будизъм. 

Публикува първите си стихотворения още когато е на 20 години, през 1954 година, а две години по-късно и първата си поетична сбирка „Let Us Compare Mythologies“. По това време литературните му вкусове се влияят от Уилям Бътлър Йейтс, Лорка и Хенри Милър.

Пробва да учи малко право, но се отказва от следването и се залавя със сума ти странни работи, но не спира да пише. През 1961 година публикува втора книга „The Spice-Box of Earth“, която е приета много добре. Коен си купува къща на гръцкия остров Хидра за 1500 долара, където прекарва началото на 60-те години на миналия век. По-това време пише и романите „The Favourite Game“ (1963) и „Beautiful Losers“ (1966).

Разочарован от липсата на успех като писател Коен започва кариера на фолк музикант едва на 32 години. Става част от тайфата около Анди Уорхол и издава първия си албум „Songs of Leonard Cohen“ през 1967 година. Две години по-късно следва „Songs from a Room“, и така до последния 13-ти албум ”Popular Problems”, който излезе 2014 година.

Никога не се е женил, въпреки че има две деца от Сюзън Елрод, и други дълги връзки. В песните му често има дамски беквокали, като самият той твърди, че гласът му звучи по-добре, когато пее заедно с жени.

Коен страда от тежки депресии почти през целия си живот, които се отразяват и в творчеството му. Затова и е описван като „поетът-лауреат на отчаянието“, „принцът на безделниците“ и „продавачът на отчаяние“. Албумите на Коен имат жесток комерсиален успех в… Норвегия, където обикновено оглавява всички класации.

В края на 90-те години на миналия век публикува поезия основно през интернет сайта The Leonard Cohen Files fan website.Коен е почетен в песента на Нирвана „Pennyroyal Tea“, в която Кърт Кобейн пее: „Give me a Leonard Cohen afterworld/ So I can sigh eternally.“ Десетки правят негови кавъри, сред които Боно, Джони Кеш, R.E.M, Джеф Бъкли и други.

Цитати :

„Поезията е доказателство за живота. Ако твоя живот изгаря, поезията е неговата пепел.“

„У всички ни има пукнатини. Само така светлината може да проникне в нас”.

„Когато спреш да мислиш за себе си през цялото време те наляга спокойствие”.

„Прави се на такъв, какъвто искаш да бъдеш, и скоро ще станеш такъв, какъвто искаш да бъдеш”.

„Музиката е емоционалният живот на повечето хора”.

„Поезията е само свидетел на живота. Ако животът ти гори качествено, поезията е просто пепелта”.

„Не разбирам съвсем процеса, наречен реинкарнация, но ако има такова нещо, бих искал да се завърна като кучето на дъщеря си”.

„Ние свирихме за удоволствие. Сега никой не докосва китара, освен ако не му плащат за това”.

„Успехът е оцеляване”.

„Не мисля, че е възможно да пишеш роман, докато си на път. За това е нужна известна стабилност”.

„Не смятам себе си за песимист. Песимистът е някой, който очаква да завали. А аз съм мокър до костите”.

„Последното убежище на страдащия от безсъние е чувството за превъзходство над спящия свят”.

„Всичко, което ви казвам сега е оправдание за това, което съм казал на някой друг.“

„Нямам кой знае какъв глас. И на китара не свиря особено добре”.

„На никого не е по силите да избегне долината от сълзи, но болката ще бъде по-малка, ако престане да се счита за главен герой на собствената си драма.“

„Ако знаех откъде идват добрите песни, щях да ходя дотам по-често”.

„Жената гледа на своето тяло с тревога, тъй като тялото е нейния ненадежден съюзник в битката за любов.“

„Наричаха ме поет, и може би бях такъв за известно време. Титлата „певец” също ми бе присъдена, въпреки че едва задържам правилния тон”.

„Мисля, че „поет” е много възвишено понятие, и затова трябва да бъде дадено на някой към края на живота му”.

„Любовта е най-предизвикателното нещо, в което се впускат хората. С усещането, че не можеш да живееш без любов. Животът е безсмислен без любов”.

„Никога не взимай решения в този моменти когато искаш да се изпикаеш.“

„Не исках да пиша, за да ми плащат. Исках да ми плащат за това, което съм написал”.

„Говоря за клиничната депресия, която е в основата на целия живот, на всички терзания и тревоги, когато нищо не върви добре, удоволствието е недостижимо и всички планове се провалят”.

„Журналистите, особено британските, бяха много груби към мен. Казаха, че знам само три акорда, а аз знам пет!”.

„Способен съм да работя върху някой куплет много дълго преди да разбера, че не е добър; и тогава, само тогава, се отказвам от него”.

„Колкото по-стар ставам, толкова съм по-убеден, че не аз водя парада”.

 

 

Facebook Comments